Иван Граматиков: Героите на Георги Стоев са твърде пресметливи, за да го убият

Нашата полиция не е подготвена да разкрива поръчкови убийства, смята криминалистът

Иван Граматиков. Снимка: авторката

Полковник Иван Граматиков работи 34 години в криминалния отдел на ДНСП (Държавна национална служба „Полиция“). Бил е главен експерт в сектор „Престъпления срещу личността” в ДНСП. Разследвал е някои от най-нашумелите убийства в най-новата история на България. Сред тях са убийството на бившия министър-председател Андрей Луканов, двойното убийство отпреди няколко години на ватманите в София и нашумялото убийството на сарафите в Бургас. Специализирал е в Скотланд ярд.
„Мога толкова да ви разказвам, че няма въобще да ни стигне времето“, казва полковникът, в началото на интервюто. Минути по-рано той е приключил снимките към новите епизоди на шоуто „Ясновидци“ по бТВ, в което Граматиков е част от журито-скептици, заедно с Астор (интервю с мага тук ) и психоложката Румяна Михова. Граматиков нарича себе си умерен скептик по отношение на ясновидците, но е категоричен: „Никога не съм използвал такива хора в работата си.“ Що се отнася до работата, случаят за който той не желае да говори е убийството на Луканов: „Моментът е деликатен, за този случай са работили много хора, включително и аз. Това дело още не е завършено и предпочитам на този етап да не говоря.“ Той обаче има още много какво да разкаже и започва с последните две убийства в София – това на Борислав Георгиев и Георги Стоев.

– За 24 часа в София станаха две убийства. Как се стигна дотук и какви са вашите версии?

– Убийства е имало в България, и ще продължават да стават. Много от случаите през последните години, са свързани с преразпределянето на наркопазара. Наркотикът е минавал през България и дано да успеят органите да го доведат до минимум, защото нашето географско положение е такова, че няма откъде да мине, а самият бизнес е много древен, за да изчезне напълно. Той навлезе в много сериозно у нас, особено след ’95 година насам. Нишите се разместват, а природата не търпи празни пространства – убиха Поли Пантев, Георги Илиев, Васко Илиев и тези ниши се заемат. В България все още не можем да говорим за мафия обаче, при нас са бандити. Защото мафиоти е много силно казано за тях, това включва цялостно срастване на престъпността с държавата, докато при нас нещата не са толкова сериозни, нашите бандити не са на такова високо ниво. Всеки обаче си пази територията, когато се смени босът обаче, и по ниските етажи има разместване, дори обикновените дилъри.
Преди години бях в Скотланд Ярд, там си говорихме, че наркомафията е един много жилав организъм. Той е като спирала, един обикновен наркопласьор и за 7 години, въртейки се по спиралата, когато се чувства най-силен и най-богат, системата го изхвърля. Организмът жертва едни, за да запази други. В България, когато настъпиха големите пратки, беше нормално замесените в тези дела да се опитат да си осигурят чадъри. А те са нужни в полицията, в прокуратурата и съда.
80 % от убийствата са на тази основа, говоря за престъпленията с най-голям обществен резонанс през последните години – премахване, осигуряване на по-добро място, отстраняване на предатели.
Аз обаче в последните две убийства не виждам това и ако някой се опитва да ги свързва, ще направи грешка. Тези убийства нямат нищо общо едно с друго, едното е на бизнес основа, където се разиграват много пари – Христо Ковачки, за когото е работил Борислав Георгиев, много сериозно застъпва напоследък. Докато убийството на Георги Стоев е друго. За мен то не е предизвестено, както казват повечето. Ако говорим за версията, че е убит от някой от героите си – какво печелят те? Той оплю по много циничен начин много хора – Георги Илиев, Васил Илиев, Маджо, Маргините, Любен Гоцев. Това, което той можеше да каже, той го каза, повече от това той няма какво да напише. В момента, разумен и пресметлив човек, каквито са неговите герои, едва ли би дръзнал да го премахне…

– Преди малко вие казахте, че у нас няма мафиоти, има бандити, не предполага ли именно това безочливото поведение, включващо нагло убийство в центъра на София по обяд?

– Имайте предвид, че генерал Любен Гоцев не е бандит, това е ерудиран човек, Младен Михалев е много хитър, пресметлив, Маргините са в такова състояние, че трябва да са луди да направят такова нещо. В този момент, когато всички са под лупа гледани, да предприемат убийство на този човек…
Самата фактическа обстановка около убийството е такава, че не говори за подготвено убийство.

– Как се подготвя такова убийство?

Криминалистът на пресконференцията по повод старта на шоуто „Ясновидци“. Снимка: Булфото

– Ами, вижте къде е направено. В центъра на София, на оживено място. Обстановката предполага спонтанност. В столичната дирекция имаме грамотни момчета, които ще си свършат работата. След огледа се правят версии и аз предполагам, че те не работят само по една версия, че виждаш ли героите, които е описал, са поръчали убийството му.
Казват, че напоследък Георги Стоев бил притеснен за живота си. По силата на нашите правила всички тези герои ще бъдат разпитани – и какво от това, аз съм убеден, че всеки от тях ще има алиби…

– Не е ли това целта на поръчковото убийство – да не изглежда като такова?

– Да, но не е толкова лесно. Поръчково убийство се прави от професионални килъри. Не даваш просто пари и готово. Не става така. В един момент се търси мястото, където да се премахне човекът. Защо да премахват Стоев там? Могат да го чакат на много по-тихо място. Тук има твърде голяма доза риск.

– Разпространява се портрет на мъж, видян на мястото.

– Вижте, словесният портрет винаги се прави. Ние сме имали случаи, когато е важна част от разследването. Но от моя опит ще ви кажа, че различни хора имат различни възприятия – едно и също събитие, ако го видим с вас двамата, ще го възприемем по различен начин. Възможно е да се препокрие впоследствие.
Аз разбира се не изключвам нито една версия. Има обаче една, която за мен е малко учудваща, че убийствата са правени с цел да се свали правителството. На мен това не ми се връзва – много е скъп залогът. Не виждам и кой ще го изпълни това нещо – идеалистите отдавна ги няма. Тази версия е част от политически интриги.

– Коя е най-стойностната версия за вас?

– За мен в убийството не участват героите от романите. Той романите отдавна ги пише, ако искаха, щяха да го чукнат при първия роман. Той самият пред Маргарита Михнева казва, че от 11-те му книги, 4 са фактология. Аз обаче не я виждам, аз съм му чел книгите и той много неща не знаеше, от това, което аз знам. Той не е бил на такова високо ниво в тези структури, той е бил една „мишка“, както напоследък се казва на хашлашкия жаргон. Той е седял около тях, познавал е много от тях. Но как ви се струва на вас: отишъл Маджо при него и му поръчал убийство. Това да не е да си поръчаш една ракия! Младен, който е толкова обигран. Стоев, лека му пръст, не е имал такава позиция при тях. Още повече, не ви ли говори това, че той, отивайки в прокуратурата и формално го разпитват, официално искат очни ставки, той не се е съгласил да свидетелства, въпреки че му е предлаган статут на защитен свидетел.
Той говореше добре, напоследък беше в много предавания, започна да търси контакти и да си прави пи ар, ако приемем че това му е бизнесът. Но за мен убийство не се организира за това, че е говорил, той насаждаше тази мисъл в обществото. Но тези, които хулеше и плюеше, имат мозък. Той повече не може да каже, ако е имало засегнати от „героите“ му, защо им е да рискуват с едно такова показно убийство? Премахването му носи твърде много риск. Не отхвърлям напълно версията, свързана с писането, докато не се види черно на бяло как стоят нещата, но опитът ми подсказва, че нещо друго стои в центъра на убийството му, причината е сериозна, за да се стигне дотук.

– Повечето поръчкови убийства през последните години станаха на оживени места в София, в Слънчев бряг?

Иван Граматиков с Красимир Райдовски на представянето на новата книга на Слави Ангелов през 2007 година. Снимка: Булфото

– Да, но вижте как стават: Георги Илиев, от разстояние, подготвено със снайпер, убийството на Илия Павлов, пред офиса му, но си личи че е подготвено. Килърът си избира подходящото място. Няма логика обаче в мястото, където е бил убит Стоев, да е планирано. А и моментът, в който се намира държавата. Разбира се идва въпросът случайно ли е или не, да има две убийства, в момента, в който се клати мястото на Румен Петков. Ако не е – то цената е твърде голяма. Не ми се ще да вярвам, че съществува такава дързост и такъв цинизъм.
А що се отнася до това, че министерството в момента не работи – не е вярно. Не е вярно и, че министерството е безпомощно, има хора в криминалните среди, които могат и ще си свършат работата. На тези хора обаче им трябва мотивация, за да заработи министерството няма нужда от голи схеми…

– Мотивацията с пари ли е свързана?

– Предимно, и с техническа база. Това, което взима един английски полицай, не може да се сравни. Аз работих с тях известно време, наблюдавал съм ги – нашите криминалисти не им отстъпват, но те са си направили разчетите, организирали са си държавата Те са прочути със своя консерватизъм и въпреки това структурите им се развиват. А у нас – след ’89 година – цяло едно министерство от 60 хиляди души са излезли от системата и са дошли нови хора. Аз съм горд, че наши криминалисти, които излязоха от системата, не отидоха на другия бряг на реката, в услуга на сенчести групировки. Това е достойно.
Какво става у нас – идва една партия на власт, прави закони в министерството, които на нея да са й удобни, а когато премине в опозиция, обръща нещата. Това е трагедията при нас. И потърпевшите са служителите – полицаите, криминалистите, и от икономическа полиция и накрая обществото. Аз не вярвам, че някой има полза от слабо министерство, защото то е свързано с държавата – има силна държава, има силно министерство и обратното. Така на самите престъпници им е малко по-тегаво. Така както върви, аз очаквам още убийства. Някои отношения между групировките все още не са изяснени

– В последните си интервюта Стоев каза, че вече няма босове?

– Босове винаги ще има. Има едно ниво на недосегаемите – „белите якички“. В Англия работят с години за залавянето им, въпреки че там става въпрос за страшно много пари в мафията, залавят босовете.
Но да уточня, че английският полицай не мисли за нищо, освен за работата си. Не се интересува от сметки, проблеми с децата, полицаят на средно ниво не може да си похарчи заплатата и всичко му е осигурено – автомобил, бензин, техника, най-големият му проблем е в кое частно училище да учи детето му. Естествено, че техните резултати са по-високи.

– У нас е висок процентът на неразкритите убийства. Това говори ли за неквалифицираността на българския криминалист? И възможно ли е светкавично разкриване на престъпление, каквото виждаме в много сериали и филми напоследък?

– Във филма е много лесно. Ако гледате тези филми, ще си кажете: „Тези нашите що не намериха два косъма и да свършат цялата работа, като пратят пет девойки с пистолети?“
Ние имаме добри специалисти, които работят във всички направления. Имайте обаче предвид, че ние преди години работехме предимно по битови убийства. Тогава (преди ’89-та, до началото на 90-те) убийствата бяха на основа любов, изневери, ревност, пиянски истории. Когато започнаха да стават организираните убийства, когато държавата беше в преход – отслабена, много служители бяха освободени, други принудени да напуснат. Бяха освободени много специалисти и назначени хора на партиите. А именно освободените хора, щяха да бъдат много полезни при тези събития. Един криминалист се създава за не по-малко от 5 години. Като едно дръвче, след пет години може да се берат плодове. Много хора си отидоха с по 10 години стаж. Влезе политиката в министерството и замириса. Останаха малко хора без опит, самите организирани убийства са много трудни и нашата полиция не е подготвена за разкриването им.

– Нашата полиция не е подготвена да разкрива поръчкови убийства, така ли?

– Да, така е. Както и да го погледне човек. Може и някой да се обиди, но веднага бих го оборил с факти – преди години разкриваемостта на убийства беше много висока. Кога не се разкриват убийствата – през последните 10 години, нашите хора се задъхват – от един оглед, на друг оглед. Ние нямаме този потенциал, като богатите страни, където екипите разполагат и с отлична техника. Има обаче много хора, които се опитват и работят добре в България, просто трябва да бъдат поставени в нормални условия.
Престъпността е социален проблем, тя не е само свързана с полицията обаче. В Англия хората са постоянно информирани, полицията има отдел: „Работа с обществеността“, ако вие си хвърлите цигарената кутия от колата, задният вече е съобщил за вас. А ние тука си говорим, че сме полицейска държава, че тука всички са предатели, изкарахме на показ агентурата – било много страшно. Ами, откакто има полиция този апарат е съществувал, да не говорим, че когато все още сме били на племена, един е стоял на дървото – съгледвач и съобщавал, кога идва другото племе да напада. Сега това са модерните съгледвачи – не може една държава да функционира без агентура, била тя демократична държава, или каквато и да е, на всякъде работят с такъв апарат. С тази разлика, че в другите страни се плаща за това – агентурата е платена, със стаж, с всичко. Докато тук години наред ги лъжехме с разни услуги – ще ти намерим работа, ще махнем акта от КАТ, така наречената патриотична основа…

– Вие казахте, че неразкриването на убийствата е заради неподготвеността на полицията и липсата на мотивация. Но не съществува ли според вас и факторът интереси на високо ниво, заради които разследванията са потулвани?

Иван Граматиков. Снимка: авторката

– Не, едно убийство не може да се потули, да се прикрие. Върху тези престъпления не работи един човек, аз като ръководител на екип не мога да смачкам едно убийство и да го пратя в девета глуха. Там работят много хора, екипи от специалисти, от научно-технически отдели – химици, физици, как ще го скриете? Брат да ви е – не може. За мен това са смешни неща.
Друг е въпросът от недоглеждане, от еуфория, да бъдат направени грешки. Ние сме допускали такива в момента на разкриване на престъпление. Екипът е в еуфория и тогава се допускат формалните грешки, за които се ловят адвокатите. За такива грешки имаше един случай – младеж, за когото бяхме сигурни, че е убил мащехата си, баща си и доведеното си братче, беше оправдан. А това е убиецът. Той заведе групата до контейнера за боклук, където са изхвърлени от него окървавени вещи, разказа как го е направил, сниман е. Но заради няколко пропуска го освободиха от наказание. Но няма как да се скрие.

– Но често има отлагане, забавяне?

– В полицията – не, спиране няма. Един спи – друг работи. При нас най-важна е бързината, отлагането почва в съда. При нас отложим ли го, наричаме го брадясване.

– Било ли ви е обидно, когато вашият екип е разкривал дадено убийство, но след стигането на случая до съда, то е било забавяно, прекратявано?

– Имало е неудовлетвореност. Защото оперативният състав пръв се докосва до извършителя, той му знае и зъбите, както се казва. В замяна на това ние не сме съдии. Аз по образование съм юрист и много мои колеги, но ние имаме различно виждане от съдиите и адвокатите, които не са били на място. Още повече, че в съда не всичко може да се докаже. А ставаме все по-демократична държава, изисква се всичко да е на „чаршафа“, но не винаги убиецът си оставя личната карта на местопрестъплението (усмихва се). Ако ние не правим пропуски обаче, адвокатите няма за какво да се ловят.

– Убийство като на сестрите Белнейски, възможно ли е да се разкрие, след като е минало толкова време?

– Конкретно това убийство не. Там много улики са заличени. Още при огледа са били допуснати много сериозни грешки. Като версия там не е работено върху това те да са станали жертва на пътно-транспортно произшествие – от кръста надолу при тях всичко е потрошено. Защо е било необходимо при изнасилване те да бъдат така потрошени? Това не е проверявано – ако те са били прегазени, след това да се инсценира насилие. Експертизата беше пратена в Англия, но вече е невъзможно да се разкрият нещата. Волю или неволю, там са затрити много от уликите.
Изнасилването е „тънко“ престъпление. Понякога, ако престъпникът бъде задържан за друго престъпление, или пък е група – отношенията при тях са много динамични. В един момент при тях тарторът губи позиции. Много от тях тръгват от най-ниското ниво, но стремежът им за лидерство е огромен и те застават един срещу друг, и почват с всички средства да се стараят да се елиминират. Тогава е много важно оперативният състав да долови информацията от едно престъпление към друго или от тези, които искат да елиминират другите в групата. Имало е случаи, когато излизат убийства със задна дата, след разкриването на убийство, разкрито на момента.

– Има ли професия „килър“ в България?

– Има.

– Доходоносна ли е?

– Зависи от обекта на премахване, зависи кого ще убивате…

– Как варират цените в този бизнес?

– Цените не се обявяват официално, знаете, те се обявяват елегантно. Ако килърът не се пази добре, има вероятност след свършената работа той да бъде премахнат. Тук огромна роля играе посредникът, който осигурява сигурността на килъра. Убийците обикновено имат изисквания – да останат анонимни или да им се осигури охрана.
Що се отнася до цената – говорим и за десетки и за стотици хиляди левове. Зависи на какво ниво е обектът, който ще бъде премахнат. Например за Иван Курдев, имахме оперативна информация – руснаците са взели 10 хиляди долара за неговото убийство. Той беше към ВИС, после отиде към СИК. Руснаците са от групата, която живееше при Карамански. 10 хиляди долара нищо не са, но те бяха много гладни, всички които бяха във военния контингент в Афганистан с това се занимаваха. Те не можеха нищо друго да правят.

– Има ли серийни убийци в България?

– Серийни убийци не. Жоро Павето като нападаше и изнасилваше жени – това са епизодични случаи на сексуална основа. Това са маниаци, които тръгват с идеята нападение, изнасилване, но не целят убийство. Те нападат, удрят с камък и обикновено неволно се стига до смърт. Половото престъпление е много упорито. Преди години при Софийските централни гробища имаше случаи на изнасилвания на възрастни жени, едната от тях почина. Денонощно работихме, но изпуснахме за малко престъпника. Ние бяхме заградили мястото, но не очаквахме той да действа през деня, защото не го беше правил дотогава. Сутринта имаше роса по тревата и кучетата изгубиха следата. Покрай него задържахме много маниаци, но този не го заловихме. Но само за да убива – като Чикатило, Джак Изкормвача, не сме имали

– Вие сте част от шоуто „Ясновидци“, скептик ли сте по отношение на ясновидските способности на хората?

– Умерен. Аз държа да ми се обяснят нещата и ако не успеете да ме убедите с резултати, просто не съм склонен да вярвам, че имате дарба. Но като има телета, има и касапи. Аз се ядосвам много на тези, които се възползват от нещастието на хората. Защото човек се обръща към такива при нещастни случаи.

– Използвали ли сте във вашата практика хора с ясновидски способности?

– Не, никога не сме използвали. Имах случай един човек, който казва, че има способности, твърди, че той ни бил завел при Анита – убитата ватманка преди години. Пълни глупости. Убиецът ни заведе и аз съм вадил трупа лично. Аз съм бил началник към сектора за издирване към СДВР, не малко хора са издирвали роднините си с помощта на такива хора и не е имало резултати.

– Има ли случай, който да се е запечатал в съзнанието ви? И как се отърсвате от убийствата, труповете, които са се превърнали в ежедневие в работата ви?

– Най-най-най трудно може да се каже. Всяко убийство има своите особености. Свиква се с труповете. Аз съм присъствал и на аутопсиите на труповете. Но като постъпих в отдела, първият ми случай беше с едно циганче, убито и заровено от баба си на спирката на „Орион“. Бабата много глупости говореше и не признаваше първоначално. Поддържаше версията, че снаха й много „ходела“ (била невярна) и неин любовник убил детето. Истината е, че бабата, която не е понасяла снахата, накарала сина си да я заведе на ресторант. В къщата останали бабата и детето, и го е удушила. Разказваше ни, че под прозореца имало кални стъпки и оттам влязъл любовникът. Ние обаче направихме справка в метеорологичната служба и се оказа, че от две седмици не е валяло, и бабата призна. Майката позна детето по чорапките.
При нас трудно се задържат работници, но с течение на времето свикваш. Налага се да събираш части от трупа, да пренасяш труп, да го оглеждаш. Но човекът е странно животно – свиква бързо с всичко, да носиш трупове е трудно, но се свиква.
Аз обаче не гледам убийствата по кръвожадност, за мен е важен оперативният момент, удовлетворението, когато си победил врага. С майсторство да притиснеш престъпника, когато му покажеш фактите черно на бяло и той кляка и казва: „Да, така е!“

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.