Славянски гювеч по Гранитски
„Ало, келнер! Поръчах си славянски гювеч. Вие какво ми донесохте? В тази гозба има маслини, които са от Гърция, картофи – от Америка, ориз от Китай… Какво славянско има в този гювеч?“
Келнерът мълчи. Неговата работа не е да мисли, а да сервира и да търпи забележките на клиентите.
Тази седмица Емил Димитров, по прякор Ревизоро, ни сервира изненада. Наследникът на убития през 2006 г. Иван Тодоров – Доктора, се казва Митко Маслинката. Тренираното око на Ревизоро разчело този прякор в т.нар. справка с телефонни разговори на зам.-шефа на ГДБОП Иван Иванов със сикаджии. Последните се интересували от далаверите, които върти Маслинката.
Вестниците „24 часа“ и особено „Стандарт“ не закъсняха да разконспирират човека с прякора. Това бил Димитър Йорданов Димитров, родом от елховското село Гранитово. Негов брат бил Иван Йорданов Димитров, с псевдоним Гранитски.
Да, да – същият Иван Гранитски, инициатор на преизбирането на Георги Първанов за президент, на сдружение от интелектуалци, което подкрепя успешни червени кметове и накрая – инициатор на подписката против признаването на Косово.
Още много може да се каже за Иван Гранитски и за неговите книги. Тяхното място е в програмите за пробация – вместо разни осъдени за по-дребни престъпления да лежат в затвора, да им се дават да четат произведения от Гранитски.
Та същият литератор обяснява: „О, не! Имам двама братя – Юри и Димитър, но не знам да имат прякори… В България едва ли не всеки втори човек се казва Митко или Димитър…“ (24 часа).
Митко Маслинката бил свързан с някакъв гръцки мафиотски бос. Вкарвали мастербоксове, лепяли им фалшиви бандероли и ги пускали на пазара у нас, обяснява Ревизоро. „Стандарт“ добавя, че Митко до 2006 г. бил представител на „Карелия“ тук. А другата му далавера била проста – фиктивен внос на тази марка в България. Само през 2004 г., по време на Олимпиадата в Атина, тези контрабндисти спечелили 90 млн. евро.
Все е отделил по някой и друг милион евро брат Митко за брат Иван, за да може да издава издателство „Захари Стоянов“ лимонади от социалистически автори. А и брат Иван сигурно е отделил по някой и друг шеф от митниците и МВР, за да пазят кашоните с цигари на брат Митко.
Халал им вяра, Гранитска! Както казваше баба: „Да си мрат от болестта!“ Но когато Иван Гранитски води подписка в подкрепа на нашите братя славяни от Сърбия, не е ли време да се запитаме: „Откъде се взе тази безкористна славянска обич?“ Отговорът е: „От гювеча.“