Много ли са две ПРО за Европа?

Руският военен кораб „Маршал Шапошников” изстрелва ракета на съвместното руско-индийско учение през април 2007 година. Снимка: Ройтерс

Резултатите от букурещкия форум на върха на Северноатлантическия алианс, срещите между лидери на водещи световни държави в Съвета Русия-НАТО и преговорите в Сочи между президентите Джордж Буш и Владимир Путин бяха посрещнати с един стандартен вече коментар: „Форумът на НАТО компенсира отказаното на Украйна и Грузия присъединяване към плана за членство с пълна подкрепа за разполагане на елементи от американската система за ПРО в Европа“. Подобна постановка на въпроса обаче буди известно недоумение.

ria-novosti-logo.gifОсновният акцент в комюникето, прието от срещата на НАТО, не е върху разгръщането на трети позиционен район от американската стратегическа система за противоракетна отбрана (ПРО) в Полша и Чехия. Темата също е спомената, но централно място в документа заема създаването на европейска система за ПРО с участието на САЩ, НАТО и Русия. А това съвсем не е едно и също.

Европейската система за ПРО, наричана понякога ПРО на ТВД (театъра на военните действия), и американската стратегическа ПРО са принципно различни неща. Първата е предназначена за защита срещу балистични ракети със среден и малък обсег – от 500 до 5500 км, чиято скорост е по-малка от 5 км/сек. Втората цели защита срещу стратегически ракети, които летят на разстояние над 5500 км, а бойните им глави развиват скорост над 5-7 км/сек, особено в последната отсечка от траекторията.

В разработката и създаването на европейска система за ПРО на ТВД в рамките на Съвета Русия-НАТО активно участват и руски специалисти. Включително военни. Защо?

Първо, защото самата Русия, както впрочем и САЩ, не разполага с ракети със среден и малък обсег. И самите ракети, и технологичните линии за производството им са унищожени още през 1991 година, както предвиждаше договорът за ликвидиране на ракетите от този клас.

Второ, наистина не е изключен рискът подобни балистични ракети да бъдат използвани, особено срещу държави от Южна Европа (Гърция, България, Румъния, дори срещу Италия и Франция). Става дума за ракети от типа на съветските „Скъд“ (Scud-C и Scud-D), способни да носят бойни блокове на разстояние от 300 до 600 км. Разработени на тяхна основа собствени балистични ракети или пък купени от Северна Корея, при това с обсег над 1000 км и повече, притежават вече много страни от Близкия изток и Северна Африка. Като започнем от Сирия и свършим с Либия. С такива разполага и Иран, съсед на Русия. Знае ли се как може да се обърнат нещата някой ден? Не е зле всеки да си набави противоотрова срещу ракети от този вид – в случая европейска ПРО на ТВД.

В рамките на един от комитетите в Съвета Русия-НАТО руски експерти вече проведоха няколко съвещания с колеги от Брюксел, а дори и две-три компютърни командно-щабни учения. Подобно учение имаше например в Четвъртия научноизследователски институт по отбраната в Болшево край Москва. Военните среди в цял свят го нареждат сред основните разработчици на сценарии за ответно-насрещни ядрени удари по евентуалния агресор. Аналогично учение беше проведено и във военна база на САЩ на германска територия.

Изводите не бяха огласени в печата, но е известно, че всички участници във „виртуалните маневри“ са останали твърде доволни един от друг. Има надежди и планове компютърните резултати да послужат за изграждане на съответната документална и най-важното, на юридическа и материална база. Целта е да бъде създадена реална ПРО на ТВД на територията на европейски държави.

Руският президент Владимир Путин и американският му колега Джордж Буш не успяха да се споразумеят в Сочи за изграждането на системата на ПРО в Чехия и в Полша и оставят този проблем на наследниците си. Снимка: Ройтерс

Проблем представляват някои спънки от политически и икономически характер. Членките на НАТО все не могат да постигнат съгласие по въпроса кои държави (фирми) да бъдат доставчици на бойна техника за единната европейска ПРО – радари за разузнаване, откриване и съпровождане на цели, за насочване на зенитно-ракетни комплекси, а и какви точно зенитно-ракетни комплекси да се купуват.

Ръководителите на проекта впрочем отказват в много остра форма предлаганите руски системи и залагат на американските. С което не всички в НАТО са съгласни. Цялата система за противовъздушна и противоракетна отбрана на Гърция например разчита на руски зенитно-ракетни комплекси – „Бук-М1“, „Тор-М1“, „С-300ПМУ“. Атина ги смята за много сигурни и ефикасни, съответно гърците не разбират защо да плащат за „хардуер“, който не ги задоволява напълно.

Да се върнем обаче към втората ПРО – чисто американска, която Вашингтон смята да разположи в Полша и Чехия. Тя изобщо не е свързана пряко с НАТО. Нещо повече, на заключителната пресконференция след срещата на НАТО в Букурещ генералният секретар на алианса Яп де Хоп Схефер заяви направо, че въпросът за трети позиционен район от ПРО на САЩ в Европа е обект на преговори между Вашингтон и Москва. Вече знаем, че мнението на двете страни остана непроменено дори след визитата на Буш в Сочи и дискусиите по въпроса с Владимир Путин.

Неведнъж беше обяснено защо Русия не подкрепя, нещо повече – остро критикува намерението на САЩ да разположат противоракети в Полша и високочестотен радар в Чехия. Ще повторим отново – според Москва (чиято гледна точка споделят изцяло и военните специалисти), американските прихващачи (Ground-Based Interceptor) съвсем не са предназначени за защита от Иран (който няма и възможността да обстрелва Европа с ракети), а за да бъде понижен насрещният силов потенциал на руските сили за ядрено възпиране, разположени в централната част на федерацията.

Наистина, след срещата в Сочи с американския си партньор руският президент Владимир Путин изрази предпазлив оптимизъм по повод възможното постигане на окончателни договорености за ПРО на САЩ. Засега обаче не е много ясно какво би наклонило везните към сключване на подобни спогодби.

Съмнения буди и широко рекламираната в НАТО перспектива да се обединят в една система американската стратегическа ПРО и европейската ПРО на ТВД. Руските експерти твърдят, че това е крайно трудна, почти невъзможна задача. Двете системи действат в различни природни среди. ПРО на ТВД „работи“ срещу ракети, които летят в атмосферното пространство със сравнително малки скорости. Стратегическата ПРО пък се „изкачва“ чак в извънатмосферното пространство. А и скоростта, развивана от междуконтиненталните ракети и бойните им блокове, е много голяма. Често пъти става дума за хиперзвукови скорости, което налага и друга система за управление на противоракетите.

Освен това става дума за борба срещу разделящи се бойни глави с индивидуално насочване, каквито имат само стратегическите ракети, срещу лъжливите цели, изстрелвани от тях с цел да преодолеят ПРО, и срещу всякакви силови „хватки“, целящи да потиснат ПРО на противника. За целта са необходими други, твърде скъпоструващи бойни методи, естествено и друга апаратура. Как да се обедини всичко това в една система? Ето един голям въпрос.

Не е под въпрос обаче самият принцип за сътрудничество между Русия, САЩ и НАТО в създаването на ПРО на ТВД. Като се зачитат и спазват естествено националните и икономическите интереси на всяка от участващите страни, без да се нарушават интелектуалните права на конструкторите на бойната техника. Москва е готова за подобно сътрудничество.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.