Брюксел притихна пред изборите в Италия
Едва ли има нещо по-лесно от това да загърбим Италия като една объркана страна, тормозена от непрекъснато сменящи се правителства, планини от боклук и опасни мафиоти. Но въпреки огромните проблеми, в които са затънали Рим, Неапол и Палермо, не може да се отрече фактът, че Италия е важна страна.
Тя е сред страните основателки на Европейския съюз и внася в бюджета му третата по големина сума измежду всички държави членки. Като част от Г-8 тя има мощен глас в глобалната политика. А нейното географско положение й дава стратегическо предимство в Западните Балкани и Средиземноморието. И преди всичко: икономиката й е четвъртата по големина в Европа и третата в еврозоната. „Размерът има значение, особено когато става дума за икономика“, казва Марко Инчерти от Центъра за европейски политически изследвания, базиран в Брюксел мозъчен тръст на ЕС. „Всички в Европа сме в една лодка, затова всички искат нещата в Италия да вървят добре“, продължава той. Нищо чудно, че от Брюксел и европейските столици следят общите избори в Италия с огромен интерес. А според представители на ЕС приоритет номер едно на следващото правителство ще бъде икономиката.
Хоакин Алмуния, еврокомисар по въпросите на икономиката и финансите, акцентира върху огромния бюджетен дефицит на Италия, който остава по-висок от годишния брутен вътрешен продукт на страната. „Консолидирането на състоянието на държавните финанси трябва да бъде сред целите на всеки от кандидатите, участващи в изборите“, каза той неотдавна. При краткото управление на правителството на Романо Проди от май 2006 до април 2008 година съотношението между бюджетния дефицит и БВП на страната падна от 4,4 процента през 2006-та до 2,4 процента през 2007 година. Но сега обещанието на Италия да ликвидира изцяло бюджетния дефицит до 2011 година е сериозно застрашено от глобалния икономически застой.
Според италианския Институт за изследвания и икономически анализи през 2008 година се очаква БВП да нарасне със скромните 0,5 процента. Междувременно инфлацията расте, а доверието на потребителите е ниско. „Не виждам откъде може да дойде новият икономически растеж“, казва Греъм Уотсън – британският политик, оглавяващ Алианса на либералите и демократите в Европейския парламент, който е женен за италианка.
Политическите експерти с огромен интерес следят новата формация на Валтер Велтрони, основният кандидат на левоцентристите за премиерския пост. Правителството на Проди рухна под напора на вътрешните противоречия в разнородната коалиция, чийто обхват се простираше от комунисти до либерали. За да избегне подобна грешка, Велтрони скъса с крайната левица и се кандидатира самостоятелно, начело на новосформираната Демократическа партия, обединяваща социалдемократи и либерали вляво от центъра.
Според Пол Гинсбърг, британски професор по съвременна история в Университета на Флоренция и популярен коментатор на италианската политика, Велтрони цели да повтори в Италия това, което Тони Блеър направи с новия лейбъризъм във Великобритания през 90-те години. Без съмнение обаче човекът, в когото са приковани всички погледи, е Силвио Берлускони.
Медийният магнат е начело в повечето проучвания на общественото мнение и мнозина в Брюксел изтръпват пред перспективата отново да преживеят ексцентричните му жестове. Европейските дипломати още не са забравили как разгневеният Берлускони сравни германеца Мартин Шулц, лидер на Групата на социалистите в Европейския парламент, с надзирател в нацистки концлагер. А коментарите му, че Израел трябва да бъде поканен в ЕС, че руският президент Владимир Путин е „истински демократ“ и че най-лесният начин за една млада жена да успее в живота е да се омъжи за някой от синовете му, също не му помогнаха да се хареса на брюкселския елит.
Но европейските политици се боят повече от всичко, че ако той бъде избран, протекционизмът и скептичното отношение към Европа на неговия десноцентристки съюз може да възпрепятстват ключови проекти на ЕС, свързани с либерализацията на енергетиката, климатичните промени и Общата селскостопанска политика. „Първоначално в Брюксел не можеха да повярват, но вече започват да осъзнават, че Берлускони може отново да се върне на власт“, казва Инчерти.
По БТА