Драги Каров. Снимка: Петър Добрев

Драги Каров е роден през 1956 г. в Св. Николе. Занимава се с бизнес във Велес. Дядо му е български опълченец, награждаван от цар Борис с орден за храброст. И Драги и баща му са били затваряни от властите в Македония заради българското си самосъзнание. Драги Каров е един от първите, които с разпадането на социалистическа Югославия основават комитети на ВМРО във Велес. Те следват идеите на историческото ВМРО и искат да изгонят югославската армия колкото се може по-бързо от Македония. В резултат на това Каров е осъден за „антиюгославска дейност“ на една година затвор, нищо че Югославия вече не съществува. По време на разпитите е бит в продължение на 14 часа. Впоследствие Каров се дистанцира от различните ВМРО в Македония, които избират да поддържат доктрината на македонизма. Всички тези моменти от миналото не попречиха на Драги да издигне през март тази година паметник на легендарния войвода на ВМРО Тодор Александров в двора на къщата си във Велес (коментар за събитието в e-vestnik тук). Това предизвика голям скандал в Македония, като в крайна сметка паметникът беше съборен от вандали.

- Г-н Каров, откъде тази смелост да сложите паметник на българския войвода Тодор Александров в двора на къщата си във Велес? Не се ли притеснявате за семейството си, за себе си?

- Не съм искал да покажа колко съм смел, ставаше въпрос за една чиста идея. Няколко пъти съм казвал, че ако някой най-вече заслужава да има паметник в Македония, то това са Тодор Александров и Ванчо Михайлов. Тяхна е идеята за македонска независима държава. Но за жалост днес управниците нямат нищо общо със заветите на Тодор Александров и видяхте какво в крайна сметка стана с паметника – нищо, че беше в частен двор, а не на обществено място. Разрешение се търси, ако искаш да строиш на държавна земя, а аз строя в собствения си двор.

- Македонските българи самостоятелно ли организирахте слагането на паметника? Някои хора в Македония, а и в България, предположиха, че зад всичко стои ВМРО- БНД на Красимир Каракачанов.

- Вижте, това е една моя идея още от преди две години. Организацията беше изцяло наша, с тази цял направихме Инициативния комитет за честване на лика и делото на Тодор Александров. Журналистът Виктор Канзуров свърши цялата работа в Скопие – написа покани до лица и институции, съобщи в полицията за предстоящото събитие. Вече след това, след като започна тормозът над мен и моето семейство, комитетът написа и отворено писмо до институциите в Македония, до всички посолства, както и до представителите на ЕС. Българските партии ВМРО и БНС бяха поканени и присъстваха като гости, имаше и други поканени. Бяха поканени и двете ВМРО в Македония, нали те всички твърдят, че са наследници на ВМРО на Тодор Александров. Освен представителите на българската ВМРО присъства и председателят на македонската ВМРО-Народна Георги Трендафилов. Но цялата организация беше от местни хора – от Велес, от Скопие. Нямаше никакво участие от България. Иначе всеки беше свободен да дойде на откриването.

- В крайна сметка паметникът беше съборен, ще има ли някакви последствия за вас като главен организатор? Чу се, че може да бъдете съден?

- Никакви призовки не са достигнали до мен. Единствено чух по телевизията, че според министърката на вътрешните работи Гордана Янкуловска трябва да бъде повдигнато наказателно дело. Дали това ще стане, не знам. Някои предположиха, че може да ме обвинят, че сме веели чужди знамена. Но българското знаме е наше, чужд ни е този вентилатор, който измислиха. Той между другото е почти същия като знамето на японския боен флот. Но сърбоманите наистина имат повече общо с японския флот, отколкото с ВМРО например. ВМРО-ДПМНЕ, управляващата партия в Македония, ползва само буквите, няма нищо общо с идеите на легендарната организация. Те използват името само, за да привличат гласове. Истинските ВМРО-овци са извън ДПМНЕ. Е, има и някои вътре в партията, които се чувстват българи, но те не смеят да го заявят публично. Интересното е, че прикрити българи има и сред бившите комунисти – СДСМ, не само с гражданства, но със самосъзнание.

- И все пак, има ли някакви текстове в македонските закони, които наистина да ви забраняват да сложите паметник в двора си?

- Не. Предварително се консултирах с трима адвокати и те ми казаха, че имам право да сложа паметник в двора си на когото искам – ако искам на Хитлер, на Сталин, на Садам Хюсеин. Това е мое лично право. После обаче се оказа, че точно на Тодор Александров не мога. Казаха ми: „На Тито можеш за сложиш, но на Тодор Александров не можеш.“ И аз тука се ядосвам много. Аз обаче не съм титовист, а българин и искам паметник на българи. Иначе и в Битоля и в Скопие има паметници на Тито, които са сложени без разрешение. Да не говорим, че самата къща на кмета на Велес Аце Коцевски е построена без разрешение. А за моята къща и двор аз имам всички разрешения и съм си плащал всички данъци.

Първата страница на македонския вестник “Време” на Трети март. Задължително в кадър е Красимир Каракачанов.

Първата страница на македонския вестник “Време” на Трети март. Задължително в кадър е Красимир Каракачанов.

Първата страница на македонския вестник “Време” на Трети март. Задължително в кадър е Красимир Каракачанов.Първата страница на македонския вестник “Дневник” на Трети март. Задължително в кадър е Красимир Каракачанов (вдясно). В средата е Драги Каров, а от другата му страна е Виктор Канзуров.Първата страница на македонския вестник “Време” на 4 март. Събарянето на паметника е представено като дело на всички велешани.Първата страница на македонския вестник “Шпиц” на Трети март. Задължително в кадър е Красимир Каракачанов (вдясно). В средата е Драги Каров, а от другата му страна е Виктор Канзуров.

- Какво беше отношението на хората във Велес към събитието?

- Настроенията бяха поделени. Едни бяха „за“, други „против“ - това е нормално. Но в крайна сметка мое лично право е да си сложа какъвто искам паметник в двора, нямам нужда от одобрението на всички във Велес. Въпреки това, много хора, дори от македонистите, смятаха, че щом в Скопие има паметник на Скендербег, защо да няма паметник и на Тодор Александров. Властите обаче бързо задействаха своята пропаганда, която в Македония е главно срещу българите и срещу албанците. Известно е, че медиите в Македония са сърбомански и логично те изписаха и изприказваха доста негативни неща за случилото се. Те не се възмущават, че доскоро Велес се казваше Титов Велес, а се възмутиха, че слагам паметник на Тодор Александров – който е роден на 30 км. от Велес и цял живот с пушка в ръка се е борил Македония.

- Не се ли притеснявате, че някоя луда глава може да се повлияе от тази пропаганда и да ви навреди по някакъв начин?

- Не, не се страхувам, а и пиян или луд не би направил нещо такова. Интересно е, че когато хулиганите нощем пръскаха със спрейове паметника или се мъчеха да го съборят, медиите и особено телевизия А1 излъчваха истинска гьобелсова пропаганда. А1 говореше, че велешани сами са разрушили паметника, че това е било всеобщо градско дело. А всъщност го разруши държавна сигурност. В денят, в който беше открит паметника, А1 излезе с репортаж под надслов „Велешани згрозени“. На македонската езикова норма това означава отвратени, ужасени. Бяха показани трима „згрозени“ пенсионери велешани, един от които твърдеше, че организаторите сме взели по 1000 евро от България, за да кажем, че сме българи. Той между другото е бивш служител на полицията. Телевизията искаше да представи, че паметникът е дело на малка група хора, които всички смятат за идиоти и цялото население е срещу тях. Но това не беше истината. Много хора ни поздравиха, много хора ни писаха, много хора ми стискаха ръката и признаваха, че от страх не са дошли на откриването на паметника. Не само във Велес, а в цяла Македония. Но това е нормално, Македония не е демократична страна, тя е демокрация до момента, в който не кажеш, че си българин. Ако кажеш – свършено е с тебе. Можеш да кажеш, че си всякакъв, но не и българин. Това се вижда и в крайния шовинизъм на медиите срещу всичко българско.

- Тогава не си ли страхувате, че държавната машина може да се обърне и срещу вас?

- Аз не се боя от обикновените бандити, ако някой може да ми направи нещо – това е държавна сигурност. Срещу това трябва да застане българската държава, ако иска да защити по някакъв начин българите в Македония. Вече ще искаме официално писмо с печат от някоя българска институция – било то Вътрешно или Външно министерство, президента или Министерския съвет, което да гарантира нашата сигурност, ако стане нужда. Вече не сме наивни. Доволни сме от това, че българската общественост се развълнува от случилото се във Велес, но не сме доволни от начина, по който реагираха политическите среди тук.

- Какво беше отношението на официална България?

- Като някакъв ПР на отделни партии и на самия президент Първанов. Става дума за посещението му с Бранко Цървенковски на гроба на Сандански. Може той да е бил най-доброжелателен, когато каза, че „македонците трябва внимателно да четат историята“, но по моето мнение това не е достатъчно. Напротив, Цървенковски си направи подигравка, казвайки че влизането на Македония в ЕС и НАТО няма никаква връзка с паметника на Тодор Александров, а с уважаването на законите. Така той намекваше, че незаконно съм поставил паметника, въпреки че предварително се бях консултирал със специалисти. Цървенковски е най-големият българофоб в Македония и с репликите си си направи ПР у нас пред хората, които не са наясно с историята.

- Говорим си само за ПР, за липса на подкрепа. Виждате ли някаква надежда за промяна?

Драги Каров говори пред македонските медии на откриването на паметника на Тодор Александров. Снимка: Първан Симеонов (joroiparvan.com)

- България трябва да има стратегия спрямо Македония, а за момента не виждаме такава стратегия. Трябва да се гледа на нещата много по-сериозно. Каквото и да казва Първанов и с каквото и намерение да го казва, пропагандата срещу България продължава.

Има и друг един основен проблем. Проблемът с македонизма в България се приема само от фактологическата му страна. А проблемът е много повече психологически, отколкото исторически. Децата в Македония от най-ранна възраст са учени да възприемат България и българското като нещо най-отрицателно и отвратително. После каквато и информация да получат, в подсъзнанието им е тази представа. Затова на такива хора не е достатъчно да им кажеш внимателно да прочетат историята. Историците в Македония казват, че трябва да минат 100 години, за да се разбере истинската същност на „противоречиви“ личности като Тодор Александров. Ние обаче няма да сме живи след 100 години, а и сега знаем, че той е бил герой. Има исторически факти, които доказват, че не е бил „противоречив“. Той е „противоречив“ само за сърбоманите.

- Каква трябва да е стратегията на България?

- България трябва да се съсредоточи върху фалшификациите в учебниците по история, от тях започва всичко. Чудно ми е и как в България не съществува орган, който да следи какво излиза по македонските медии, особено историческите и документални филми, където България винаги се споменава по най-отвратителен и отрицателен начин. Това трябва да се знае, защото днес българските журналисти са много неподготвени. Когато идва македонският премиер или президент, те не знаят какво да го попитат. Защо не попитаха Цървенковски, защо е заявявал, че българин не смее да бъде ръководител в държавна институция, и че не иска изобщо да води дебат с предатели и българи? Защо не попитат Груевски, защо проправителствените медии „Сител“ и „Вечер“ излъчват най-злостната антибългарска пропаганда? Но никой не ни пита за мнение и нас, българите в Македония. Питат само българи от България, разни „специалисти“, повечето от които са свързани с идеологията, която навремето македонизираше и българите в Пиринска Македония, а и изобщо македонските преселници. Това са много странни неща. Ние търпим, търпим, но има граници и нашето търпение.