ЕС – какво да прави и колко да получава бъдещият президент?

Преговорите за заплатата и функциите на новия президент на ЕС вече започнаха. Подробностите около най-политическите аспекти от Лисабонския договор трябва да бъдат уточнени предварително, за да може когато влезе в сила, да заработи веднага. Снимка: ъртинпикчърс.ком

Страните членки на Европейския съюз започнаха предварителни преговори по някои от най-политическите аспекти на новия договор на блока – състава на кабинета на новия президент, формата на дипломатическата служба и въпросите за споделяне на властта на редовните министерски срещи в Брюксел. Миналата седмица дипломати от съюза обсъдиха възможния размер на заплатата, състава на кабинета и облагите на президента на ЕС – пост, създаден от новия договор, който би трябвало да влезе в сила на 1 януари следващата година. По-късно този месец ще се състои и първото представяне на проектобюджета за 2009 година от Европейската комисия.

Дипломат от ЕС определи преговорите като „много абстрактни и общи“ и заяви, че според страните от Евросъюза президентът, чиито задължения още не са определени, трябва да получи същите облаги като председателя на Европейската комисия. Това би означавало заплата от около 270 000 евро, автомобил с шофьор, отпускане на определена сума за покриване на разходите за жилище, както и личен персонал от около 20 души.

Засега остава неясно с какво точно ще се занимава президентът на ЕС. Той може да има само административни функции, например да председателства срещите на върха на ЕС или пък да има много по-осезаема и влиятелна роля – да бъде истинско лице на Европейския съюз.

Спекулациите, че новият президент може да получи специална резиденция и реактивен самолет, бяха опровергани от няколко представители на Брюксел, които ги нарекоха твърде „символични“, независимо от това какви ще са задълженията на президента. Един дипломат изтъкна, че облагите на председателя на комисията и на президента на съвета не могат да се различават значително, за да не се задълбочава очакваното съперничество между двамата. Въпреки всичко не се очаква комисията да спомене възнаграждението на президента на ЕС в първата версия на проектобюджета от страх да не разстрои текущия процес на ратификация на Лисабонския договор, и по-специално в Ирландия, където ще се състои референдум за него. Страните членки започнаха да обсъждат и състава на дипломатическата служба – нова структура, която трябва да помага на новия външен министър на ЕС и да съгласува външната политика на блока.

Представители на Евросъюза получиха инструкции, че „техническата работа“ трябва да започне сега, за да може дипломатическата служба да заработи след като договорът влезе в сила. Страните членки бяха помолени да обмислят какви допълнителни средства ще бъдат предвидени за службата и дали все още смятат – както при предишните обсъждания на отхвърлената евроконституция – че службата ще бъде свързана както с тях, така и с комисията. Това е съществен политически въпрос, тъй като някои страни и евродепутати се опасяват, че ако Европейската комисия не е напълно ангажирана, дипломатическата служба ще се превърне в инструмент на по-големите страни.

Дипломатите от съюза трябва също така да обсъждят и организацията на редовните министерски срещи. Те трябва да решат широк кръг от въпроси – от това какви точно ще са правомощията на външния министър, когато председателства Европейския съвет по външна политика, до това кога на министрите трябва да се изпраща списък с предвидените за обсъждане на срещата въпроси и „кой трябва да плаща за пощенските марки“, отбеляза представител на ЕС.

Обсъждането на договора започна в момент, когато само девет от 27-те страни членки на съюза са го ратифицирали. За да влезе в сила, Лисабонският договор трябва да бъде одобрен от всички страни, като се очаква през втората половина на годината политическите разисквания да бъдат задълбочени.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.