Aмерикански студенти на посещение в Европейския център за ядрени изследвания (CERN) в Женева. Има опасност последните разработки на центъра да променят досега положителното отношение на обществото към научната му дейност. Снимка: Официален сайт на CERN

Главният герой в книгата на Уокър Пърси „Любов сред руините“ е лекар и изобретател. Той обича да рецитира следната молитва :

„Господи, нека работата ми помогне на хората и ги направи по-знаещи.
Ако не, Господи, нека поне не доведе до края на света.
Ако не, Господи, нека поне последната ми статия излезе преди въпросния край на света.“

Днес имаме нужда от нещо доста по-солидно от молитва, за да се предпазим от края на света. Искаме сложни калкулации. Но на кого да се доверим да ги направи?

Този въпрос изникна във връзка с притеснителен проект на Европейския център за ядрени изследвания (CERN). Учени работиха 14 години и похарчиха 8 милиарда долара, за да изградят в Женева „Големия адронен ускорител“, в който елементарните частици ще се сблъскват със скорост близка до тази на светлината, за да пресъздадат условията във вселената в първата секунда след Големия взрив. Идеята на учените е да изследват внимателно останките от тези сблъсъци, за да потърсят обяснения за появата на всички елементи във вселената.

Критиците веднага скочиха срещу този проект, казвайки, че машината може да предизвика черна дупка, която може да унищожи живота на планетата или да я превърне в плътна мъртва купчина от „странна материя“.

За повечето физици обаче, този страх е по-скоро в сферата на научната фантастика, отколкото на науката. Наскоро 73 000 посетители разгледаха „Големия адронен ускорител“ в деня на отворени врати на CERN, като нямаше никакви инциденти, нямаше даже и разгневени тълпи с факли и вили.

Притеснителното е друго. Прекаленото много шум за „грозящата опасност“ и липсата на ясна реакция от страна на учените, може да доведе до ПР криза на науката и да отвори вратата за всякакви шарлатани и демагози.

През 2000 г. Франческо Калоджеро, ядрен физик от Римския университет, написа статията „Може ли лабораторен експеримент да разруши планетата Земя?“. В нея ученият, участник в Пъгуошките конференции за наука и световни проблеми, спечелили Нобелова награда за мир от 1995 г., негодува срещу тенденцията сред колегите си да разпространяват схващането, че „всичко трябва да се остави на специалистите“.

„Повечето учени явно са по-загрижени за публичния образ на това, което казват, отколкото за това фактите да са представени с пълна научна обективност“, пише Калоджеро.

Друг проблем е, че обществото никога не се е съгласявало на един стандарт за безопасност, когато става въпрос за малка възможност за бедствие, но огромни шансове за велико откритие. В такива случаи оценката на риска не е по-достоверна от коефициентите при футболните залагания, казва Мартин Рийс, преподавател по космически науки в Кеймбридж и автор на книгата „Нашият последен час“.

Ейдриън Кент, също от Кеймбридж, пише в статия от 2003 г., че учените винаги се провалят в опитите си адекватно и точно да представят рисковете от работата си пред хората. Според Кент още не е намерен отговор на въпроса: „Колко невероятна трябва да е една катастрофа, за да можем спокойно да продължим с даден експеримент?“

Д-р Калоджеро споделя мнението на Кент. Според него върху CERN трябва да се упражни деликатен натиск, за да се отнася към тези проблеми сериозно. „Опасно е да се позволи кръстоносен поход срещу науката, защото той няма да се основава на рационални аргументи,“ казва Калоджеро.

Toрстен Акерсон (вляво), президент на съвета на CERN, позира пред фотографите с главния директор на центъра - Ролф Дитер Хойер. Днес и двамата са изправени пред сериозно предизвикателство. Снимка: Официален сайт на CERN

Страховете около „Големия адронен ускорител“ първо се концентрираха върху опасността от черна дупка, а после, че гигантският магнит е в състояние и да „изплюе“ нещо, наречено „стрейнджлет“ - хипотетични частици, които могат да унищожат Земята. В крайна сметка независими изследвания на две групи учени доказаха, че шансовете за такава катастрофа са незначителни. Изследванията се основаваха на астрономически доказателства и предположения за природата на „стрейнджлет“. Според единия доклад възможността „да се изплюе стрейнджлет“ е едно на 50 милиона, по-малка от шанса да спечелиш от лотарията.

През 2003 г. обаче, Кент използва стандартен метод на застрахователните компании, с който изчислява риска от подобно научно занимание. Той умножава вероятността да се случи бедствие по щетите, в случая шест милиарда души. Резултатът от сметката е, в прости думи, че машини като „Големия адронен ускорител“ могат да убият до 120 души в рамките на десет години.

„Тази цифра далеч не е успокоителна“, казва Кент.

Алваро де Рухула от CERN пък смята, подобна формула противоречи на здравия разум. „Ако я приложим към всички възможни катастрофи, това ще доведе до световна парализа“, казва той.

Освен това, природата на квантовата физика е такава, че винаги има минимален шанс да се случи буквално всичко, включително „Големият адронен ускорител“ да изплюе голям огнедишащ дракон.

Погледнато от друг ъгъл, краят на света е част от световната масова култура. Догодина ще видим нов филм по книга на Дан Браун - „Ангели и демони“, където лошите използват подобен ускорител, за да създадат антиматерия за бомба. Идеята е бомбата да унищожи Ватикана.

В миналогодишния бестселър на Дъглас Престън „Богохулство“ отново има намесен ускорител на частици. Там учените се срещат с нещо, което звучи като Господ. В крайна сметка религиозни фанатици нападат лабораторията и я разрушават. Затова винаги има възможност от истерия, която да не е базирана на сериозни доводи.

Последният доклад по сигурността на CERN е от 2003 г. и се фокусира главно върху опасността от „стрейнджлет“. На черните дупки са отделени само три страници, където в крайна сметка се казва, че те не представляват реален риск. В момент се разработва финален, по-обстоен доклад.

Д-р Калоджеро и д-р Рийс са единодушни, че „Големият адронен ускорител“ не може да наруши съня им. Те казват, че съществува известен риск, но той е допустим и неизбежен, когато става въпрос за наука. И двамата имат доверие на физиците, които работят по ускорителя.

Д-р Кент обаче смята, че всички ще са по-спокойни, ако предварително има консенсус за това какъв риск е допустим. Едва след това могат да се харчат милиарди долари и огромен политически капитал.

Популярно схващане е, че рискът от човешка дейност трябва да е по-нисък в сравнение с този от вероятните природни бедствия. Астрономите например казват, че рискът Земята да бъде ударена от астероид е едно на 50 милиона.

Но в крайна сметка, според квантовите закони бедствието може да се случи всеки момент. Или да не се случи. Може Господ да отговори на молитвата на героя на Пърси и откритието му наистина да помогне на хората.

„Както при всички изследвания на непозната територия, риск има, казва д-р Рийс. Но отказът от тези изследвания също има своята цена.“