Признахме Косово, а след това?

Каква ще бъде следващата крачка на България, от която тя наистина да извлече полза от признаването си на Косово? Досега тази наша стъпка облагодетелствува самото него.
В Косово живеят над 14 000 българи, които са запазили националното си самосъзнание и те трябва да бъдат предмет на приоритетно внимание от българското правителство. Ето защо, когато се говори за права на малцинствата в новосъздадената държава, за нас това трябва да звучи преди всичко като права на българите там.
Стига с този интернационализъм – като че ли Външно министерство повече се интересува от хора от чужди етноси.
Всяко малцинство в Косово – било сръбско, било турско, или циганско и прочие, следва да бъде обгрижвано от съответната държава. Да вземем пример от Турция, която веднага се зае със защитата на своите съплеменници там. Мерило за начина, по който ще се развиват двустранните връзки между България и Косово трябва да бъде отношението на албанците към нашето малцинство. Все едно колко многобройно е то.
Редно е да бъде открито час по-скоро българско посолство в Прищина, но с особена насоченост към района Скопак, където има компактно българско население. Защо? Тези българи в Косово трябва да имат непрекъснат и близък контакт с представител на Родината майка, по всяко време нашият дипломатически представител в Прищина ще трябва да изслушва техните искания и да им дава веднага зелена светлина. В противен случай нищо чудно нашите съплеменници там да се обърнат към Република Македония, която твърде охотно ще ги приеме под крилото си с оглед да бъдат подложени на македонизъм (по-точно сърбоманизъм).
Ето защо въпросът е кога външният министър Ивайло Калфин ще финализира практическата полза от признаването на Косово с откриване на посолство в Прищина.
Българите в Косово имат нужда от своевременна подкрепа и повдигане на самочувствието им. Те трябва да знаят, че зад тях стои не само България, а и Европейският съюз, към който се е запътило и Косово. Би било чудесно, ако България се възползва от възможността да назначи свой почетен консул от самите горани и по този начин да има пряка връзка с тях. Точно такъв човек ще е най-сигурният мост между посолството ни в Прищина и българите в Косово. Освен това всяка разумна държава се стреми да създаде между малцинствата си хора с тежест – било интелектуалци, било бизнесмени и прочие. Родината майка е длъжна да подкрепя такива хора, да ги образова в Софийския университет примерно и да им прокарва път в тяхната страна.
Някои ще кажат, че гораните са мюсюлмани и да не се толкова впрягаме. А това е съществена грешка, остатък от глуповатото интернационално разбиране, царящо и в самата ни страна в периода след 1946 г. Години наред групи от населението бяха противопоставяне едни на други – шопи на македонци, помаци на християни и т. н. На Народното събрание в София има един надпис: “Съединението прави силата”. Да го спазим поне в случая с гораните, които при това се смятат българи и сърцата им са отворени към България.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.