www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 18 януари 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Грузия - пак жертва на пазарлъка след Втората световна война

18 Април 2008

 

Гидиън Ракман

Грузинският президент Михаил Саакашвили прегръща американския си колега Джордж Буш на срещата на НАТО в Букурещ. Грузия не получи покана за членство в организацията заради интересите на Русия. Снимка: Ройтерс

В мемоарите си Уинстън Чърчил си спомня една среща със Сталин през октомври 1944 година: “Моментът беше подходящ за делова работа, затова казах - хайде да уредим отношенията си на Балканите. От гледна точка на Великобритания и Русия, как ви се струва да имате 90 процента влияние в Румъния, ние да имаме 90 процента в Гърция, а в Югославия да е 50 на 50?… Докато превеждаха думите ми, написах процентите на половин лист хартия. Бутнах го към Сталин. Последва лека пауза. После той взе синия си молив, направи голяма отметка върху листчето и го побутна обратно към нас. Всичко беше решено за по-малко време, отколкото е нужно, за да се напише.”

Миналата седмица бях в Грузия - родината на Сталин. Страната възвърна независимостта си през 1991 година. Ръководителите й обаче се страхуват, че все още могат да станат жертва на съвременна версия на сделката с процентите между Чърчил и Сталин, при която Западът небрежно записва Грузия в московската “сфера на влияние”.

Грузинските страхове бяха засилени от отказа на НАТО да предостави на Грузия и Украйна “план за действие за членство” на неотдавнашната среща на върха на алианса. Вярно - в заключителното комюнике се твърдеше, че двете страни в крайна сметка ще бъдат приети в НАТО. Ясно е обаче, че някои страни членки от алианса изпитват дълбоки съмнения. Френският министър-председател Франсоа Фийон каза: “Ние сме против приемането на Грузия и Украйна, защото смятаме, че то не съответства на баланса на силите в Европа и между Европа и Русия”.

Подобни изявления се посрещат с тревога в Грузия. Грузинският президент Михаил Саакашвили, ми каза миналата седмица, че в коментара на Фийон “ясно се говори за сфери на влияние, което най-малкото е странно. Според нас става дума да се угоди на Русия за наша сметка. Днес може да е Грузия, утре Естония, а после - хипотетично - Финландия. Тя също е била в руската сфера на влияние. Била е част от руската империя”.

За Саакашвили сферите на влияние са част от лошите стари времена. Американският президент Джордж Буш е съгласен с това. Той осъди споразумението от Ялта от 1945 година, което призна Източна Европа като съветска сфера на влияние, като “една от най-големите злини в историята”.

Аргументите срещу неофициалното признаване на руска сфера на влияние са силни. Както се изрази един западен дипломат: “Или бившите съветски републики са независими държави, или не са.” Като независими страни Грузия и Украйна би трябвало да са свободни

Руският президент Владимир Путин на пресконференция на срещата на НАТО в Букурещ. Путин заяви, че е доволен от решенията на алианса, но че по-нататъшното му разширяване ще бъде прието като директна заплаха за Русия. Снимка: Ройтерс

сами да вземат решенията за сигурността си. Като съюз на свободни държави НАТО не бива да позволява на Русия право на вето по въпроса кой да бъде приет в клуба. Алиансът вече прие части от бившия Съветски съюз - трите балтийските републики, а на Русия се наложи да се примири с това решение.

Контрааргументите обаче също не бива да се отхвърлят с лека ръка. При цялата неприязън на Буш към идеята, в съвременния свят все още съществуват негласни сфери на влияние. Има силни морални основания за признаване на независим Тайван. Въпреки това Буш оказа силен натиск над Тайван да не обявява независимост, защото Китай е непреклонен по въпроса. Тайван де факто е признат за част от китайската сфера на влияние.

Грузия и Украйна са по-труден случай от Естония, Латвия и Литва. Руската култура има дълбоки корени в Украйна и проучванията на общественото мнение сочат, че населението на страната е разделено по въпроса за членството в НАТО. Подкрепата за членството в НАТО е много по-категорична в Грузия. Тя обаче е замесена в териториални спорове с Русия, а географското й положение я прави по-трудно защитима от балтийските републики. А според член пети от Атлантическия договор всички членове на алианса биха били длъжни да защитят Грузия - с население под пет милиона - в случай на руско нападение.

Освен това Русия е по-силна и по-гневна, отколкото преди няколко години, когато НАТО допусна балтийците. А опасенията й не са очевидно неразумни. Бях в Грузия на конференция, организирана от института “Брукингс”. Един от американските участници размишляваше: “Ако руснаците бяха сключили военни съюзи с Мексико и Канада, мисля, че и ние щяхме да имаме някои притеснения”.

Официалният американски отговор не проявява подобно разбиране. Администрацията на Буш заяви, че НАТО е отбранителен съюз и че въпросните тревоги са ирационални и отживели времето си. Както напомни Буш на последната си среща с Путин: “Студената война приключи!”

Руснаците обаче не се чувстват сигурни. При последната ми визита в Москва либералният политик Григорий Явлински ми обясни, че след военната интервенция на алианса в Косово е станало значително по-трудно за руските либерали да защитават прозападна кауза. “Да, каза Явлински, НАТО може да се е намесила в името на правата на човека, но руснаците знаят, че и собствената им армия е нарушавала човешките права в Чечения. Щом НАТО може да бомбардира Белград във война заради правата на човека, защо да не може да бомбардира и Москва?”

Според Явлински руснаците са стигнали до извода, че единствената разлика е, че тяхната държава е твърде силна и плашеща, за да я нападнат. Така че единственият им отговор на експанзията на НАТО трябва да бъде дори още по-твърд.
Би било хубаво да вярваме, че спорът за приемането в НАТО на Грузия и Украйна е чисто принципен. В действителност обаче става въпрос и за сила. Ако алиансът в края на краищата реши да приеме двете държави, ще поеме пресметнат риск. Рискът може и да е малък, но не е неразумно да се пресмята малко повече, преди да бъде поет.

По БТА




Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com