Защо Путин стана партиен шеф?

Руският президент Владимир Путин говори на конгреса на партия “Единна Русия” в Москва. Той застана начело на партията, за да разпредели пълномощията между президент и премиер, като си запази водещата роля. Снимка: Ройтерс

Както се очакваше, Владимир Путин прие предложението на Борис Гризлов да оглави „Единна Русия“. Специално за него беше създаден нов пост – председател на партията – чиито пълномощия са практически неограничени, за да може той самостоятелно да решава ключови кадрови и организационни въпроси. Путин веднага обеща да осъществи реформа и твърде мащабна кадрова чистка в партията, която ще стане по-открита, по-демократична и не толкова бюрократизирана, както досега. И също според очакванията, Дмитрий Медведев отказа предложението да стане партиен член.

Решението на Путин да оглави “Единна Русия” е ключово събитие за политическия живот на страната през последните 8 години. Ситуацията е прецедент в съвременната руска история – най-популярният политик в страната застава начело на доминиращата партия, като заема и поста министър-председател. Ресурсите се консолидират около Путин – той ще контролира изпълнителната власт, парламента (чрез партията), а ще упражнява решаващо влияние и върху Дмитрий Медведев като негов приемник.

Всичко това обаче не означава смяна на политическия режим в Русия. Изобщо не става дума за преход към парламентарна република, нито за формиране на партийно правителство. “Единна Русия” няма да се превърне в управляваща партия – при създалото се положение тя ще продължи да играе ролята на механизъм за легитимиране на държавните решения. Съмнително е засега и дали ще нарасне ролята на парламента – законодателният клон от властта най-вероятно все така ще е в подчинено отношение спрямо изпълнителната и президентската власт.

В контекста на прехвърлянето на властта към неговия приемник, сред ключовите задачи на Путин беше запазването на моноцентризма. В случая това означава, че центърът, който взема решенията, остава само един, както досега – Путин разглежда партиите и парламента като недозрели институции, неспособни все още да упражняват политическо влияние върху развитието на нещата, без да застрашат стабилността в държавата.

Ключова промяна обаче настъпва в самия център за вземане на решения. По-рано той беше, грубо казано, еднолик; сега вместо него ще има тандем, основната роля в който и занапред се очертава да играе Путин, поне засега. С оглед на запазения моноцентризъм и ключовата роля на тандема, най-важен проблем за Путин беше да осигури разпределението на пълномощията между президент и премиер. Всички последни промени в политическата сфера, включително засегналите партията на властта, произтичат тъкмо от търсенето на оптималния модел за съвместно управление на страната от двама лидери.

Лидерството на Путин в “Единна Русия” на първо място е сигнал за преразпределение на пълномощията между президентската администрация и правителството. Партията на властта винаги е била инструмент за легитимиране на държавните решения, вземани от Кремъл и от кабинета. С въпросите на политическото управление обаче винаги е била натоварена администрацията на президента. Партията на властта беше обвързана с нея изцяло. Това беше и начинът да се координира дейността на долната парламентарна камара, в която по времето на Путин се формира стабилно пропрезидентско мнозинство.

Следователно Путин разполагаше с два лоста, за да управлява мнозинството в парламента.

Новоизбраният руски президент Дмитрий Медведев чете обръщение на конгреса на “Единна Русия”. Засега Медведев е в сянката на Путин, но съотношението на силите може бързо да се промени. Снимка: Ройтерс

Първо, това беше неговият електорален ресурс, който гарантираше популярност и на “Единна Русия”. Второ, полуофициалните и институционалните механизми в служба на президентската администрация. Кремъл формираше избирателните листи на властовата партия, фактически контролираше дейността на ЦИК, упражняваше голямо влияние върху публичната и информационната подкрепа за едни или други лидери в медиите. Това даваше възможност да се запази зависимостта на властовата партия от администрацията на държавния глава.

След като Путин премине в правителството, положението ще е различно. На първо място, “Единна Русия” ще продължи да се ориентира към неговия електорален ресурс – социалната подкрепа за Медведев на този фон не е самодостатъчна и зависи от отношенията му с Путин (макар че ситуацията би трябвало постепенно да се обръща в негова полза).

Електоралният ресурс обаче има само вторично значение за партията на властта. Защото е възпроизводим и зависим от всички ресурси за развитие, с които досега се разпореждаше Кремъл. Грубо казано, “Единна Русия” винаги ще се ориентира не към онзи, който е популярен, а към онзи, в чиито ръце се намират реалните лостове за политическо управление. А в момента те са монополизирани от президентската администрация.

На този фон решението на Путин да оглави “Единна Русия” цели да отнеме от администрацията на президента монопола върху политическото управление като цяло и по-специално монополното управление на властовата партия. Субектите на управлението стават два – Путин и администрацията на Медведев. При това Путин като председател на партията на практика получава картбланш да прокарва едва ли не всякакви решения в нейните рамки.

Същевременно ролята на “Единна Русия” ще се променя – партията ще претърпи реформи и ще придобие плуралистичен характер. Предстои й мащабна „смяна на етикета“, сравнима донякъде с преобразуването на „Единство“ в „Единна Русия“ (осъществено чрез поглъщане на блока „Отечество – цяла Русия“).

“Единна Русия” ще трябва да стане по-открита, по-идеологизирана и в по-голяма степен политизирана сила. Все още не е ясно дали идеологическата конкуренция ще бъде изнасяна навън, за да се развива между различните партии, или ще се ограничи до съперничество между отделни клубове в партията. Очевидно е обаче, че отсега нататък партията на властта ще има вече двама „началници“. Съответно стабилността на отношенията между Путин като партиен лидер и Медведев като държавен глава остава условие за политическа стабилност в страната.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.