Призракът на инфлацията пак броди из Румъния

В румънските магазини витае призракът на инфлацията от 90-те години, а все повече румънци не могат да си позволят месо и риба всеки ден. Снимка: пиказауеб

Трицифрената инфлация от 90-те години вече е само лош спомен, но натрапчивата мисъл за повишаването на цените отново завладява румънците, които виждат как етикетите с цените на хранителните стоки се сменят всеки ден. Подхранени от скока на цените на бензина и заради сериозната суша, засегнала Румъния миналата пролет, цените на хранителните продукти нараснаха с 10,82 процента през март на годишна база – увеличение, което надхвърля процента инфлация от 8,63.

Безспорни водачи в този валс на етикетите на цените са олиото (+47%), зеленчуците (+24%), яйцата (+18%), млякото (+16%), хлябът и брашното(+12%). Т.е., това са продуктите от всекидневното меню на румънците, които са твърде бедни, за да си позволяват месо или риба всеки ден.

“Всяка седмица, като отивам в супермаркета, откривам, че някой нов продукт е увеличен с 5 до 10 процента”, казва пенсионерът Аугустин и добавя, че внимателно съставя списък на покупките, които трябва да прави, „за да не се увлече“.

Според Статистическия институт през март млякото отново е поскъпнало с близо 1 процент в сравнение с февруари; сиренето – с 2,1 процента; олиото и плодовете – с 3 процента. И докато румънците се готвят да пазаруват за Великден, се задават нови индексации на цените, на първо място на хляба и пилешкото месо. “Тази година не може да става дума да се купува агнешко, което е сред традиционните ястия за Великден, казва с въздишка домакинята Елена. Ще се задоволим с малко говеждо”, добавя тя.

След катастрофалния спад, регистриран през миналата година, когато основните добиви от зърнени храни намаляха средно с 50 процента, сега земеделската продукция се очертава по-добра. Но земеделците прогнозират индексация с 10 процента на цената на житото и царевицата заради скока на цените на дизеловото гориво, чиято цена на литър в страната,

Вносът на хранителни продукти в Румъния расте, като достигна 3 милиарда евро. В супермаркетите може да се купят салати от Испания, ягоди от Турция и ябълки от Полша. Снимка: пиказауеб

където средната месечна заплата достига едва 350 евро, надвишава 1,1 евро. Производителите осъждат и политиката на големите дистрибутори, които налагат множество „такси, компенсации и търговски печалби“, водещи до „изкуствено покачване на цените“. Работодателите в хранително-вкусовата промишленост упрекват международните вериги, че „дават предимство на вноса“ за сметка на местните стоки.

“Румънският пазар е практически блокиран от интересите на посредниците и на супермаркетите. Румънските земеделски стопани се мъчат да произвеждат екологични плодове и зеленчуци, но усилията им са напразни, тъй като нямат пазари“, казва председателят на Националната федерация на синдикатите от хранително-вкусовата промишленост Драгош Фрумосу.
Според министерството на земеделието през 2007 година вносът на хранителни продукти се е увеличил с 40 процента в сравнение с предходната година, като е достигнал близо 3 милиарда евро. Тази тенденция се потвърждава от един поглед в който и да е букурещки супермаркет, където могат да се купят салати, внесени от Испания, ягоди от Турция, ябълки от Полша или круши от Южна Африка.

На фона на ескалацията на цените, производителите призовават към намаление от 19 на 5 процента на ДДС за някои хранителни стоки – хляб, мляко, олио, месо. Сенатът вече одобри проектозакон в този дух, но анализаторите смятат, че вероятно става дума за „напълно предизборна мярка“, която ще лиши държавния бюджет от приходи от около 0,5 процента от брутния вътрешен продукт, без никаква гаранция, че цените ще последват това намаление.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.