Как Индия колонизира Великобритания

Крикетът в Индия е спомен от колониалното минало и е олицетворение на споделената история с Великобритания. Той е доказателство, че между двете страни има и приятелство. Снимка: Ройтерс

През шестте десетилетия, в които Великобритания не управлява в Индия, двете страни са имали доста спорове. Възмущението на индийците заради минали грешки накара субконтиненталния гигант да се дистанцира от колониалния си господар и да приеме ролята на „необвързан” лидер по време на Втората световна война. Години наред срещите по крикет между Индия и Англия бяха заредени с извънредна доза съперничество, като индийският тим се опитваше да победи своя някогашен колониален владетел. Преди малко повече от десет години индийски министър-председател нарече Великобритания „долнокачествена” държава, след като усети пренебрежение на своя юбилей, а принц Филип предизвика фурор по време на кралската визита в мемориала на масовото клане в Амритсар, където предположи, че паметната плоча „преувеличава” броя на хората, убити от британските военни. И все пак, докато подобни изявления влизаха в заглавията на вестниците, те също така отвличаха вниманието от близките отношения между Великобритания и Индия, които продължават и до днес.

Това са отношения, родени от споделената история: чаят например, най-английската напитка, е бил култивиран в Индия от британски производители, които бързо подбили цените на китайската конкуренция. Пиенето на чай, подобно на крикета (който англичаните внесли в Индия) и полото (въпреки виждането, че корените му са персийски, модерният вариант на играта се е зародил в Североизточна Индия и по-късно бил разпространен от британците), е специален ритуал, който свързва Делхи и Донкастър. (Разбира се, полото е игра за богати мъже, но класите и кастите са в реда на нещата и в двете страни.)

След това идва ред и на езика. Може би английският е най-големият подарък на Индия (която днес приютява най-голямата англоезична общност в света), но хинди го обогати с думи, които отдавна са включени в речниците: гуру, джунгла, пижама, учен (pundit), часовой (sentry), шампоан и главорез (thug) – и това са само някои от многото примери. Индийската кухня отдавна надмина рибата и картофите като най-популярната храна в ресторантите на Великобритания. Всъщност „индийското” ястие chicken tikka masala е британско откритие, тъй като британците го изнесли в страната, която ги вдъхновила. Индийските собственици на недвижими имоти и притежатели на хотели взеха на заем лексиката на английските си партньори и използват редица британски термини, когато говорят за новите комплекси от високо качество. Защото изглежда, че връзката с Великобритания помага в продажбите.

Изпълителният директор на индийската компания „Тата“ Рави Кант на международното изложение в Банкок. „Тата“ купи „Ягуар“ и Лендроувър“ за повече от два милиарда долара и се надява да направи марките печеливши. Снимка: Ройтерс

Затова не е учудващо, че преди три седмици „Тата мотърс“ – една от най-големите автомобилни компании в Индия – се съгласи да купи престижните британски марки „Ягуар“ и „Лендроувър“, а решението беше приветствано с аплодисменти и в Индия, и във Великобритания. Индийските вестници се радваха на новината, че компания от бившата империя е купила две икони на британската автомобилна индустрия. Запознати от „Ягуар“ пък споделиха, че са предпочели „Тата“ пред останалите желаещи фирми, защото „Тата“ разбира наследството на „Ягуар“ и културата, която го е създала. „Подобни неща изграждат постоянни мостове между нас”, каза генерал Кочхар, президент на Delhi Gymkhana Club – хранилището на правилата от колониалната ера и на протокола от времето на британската класова система, намиращо се в сърцето на индийската столица. „И двете страни обичат тези продукти или поне тяхната история.”

Но това са по-скоро бизнес решения, отколкото жестове на носталгия по колониализма. „Тата“ купи „Ягуар“ не защото е британски, а защото мисли, че може да накара компанията да заработи там, където „Форд“ не успя. В действителност може да се окаже, че „Тата“ е по-упорита (и с повече късмет) от „Форд“. От доста време американските собственици на „Ягуар“ разчитаха на наследството на компанията и на уменията й да продава повече коли, да представя модел след модел, базиращ се на външния вид на класическия „Ягуар“ от 1968 година. Въпреки че „Форд“ така и не даде отделни данни за „Ягуар“ и за „Лендроувър“, анализаторите смятат, че загубите за последните десет години възлизат на най-малко 10 милиарда долара (през последните няколко години „Лендроувър“ беше в добро състояние и през 2007 година спечели около един милиард долара). „Тата“ купи „Ягуар“ в момента, когато компанията най-накрая спря да представя едни и същи модели и пусна кола, която беше наистина нова и изглеждаше по модерен начин. Някои анализатори казват, че от „Тата“ са изчислили момента перфектно, и че ако управляват британската компания добре, могат да постигнат наистина големи печалби.

Това обаче не означава, че споделените страсти, забавления и напитки между Индия и Великобритания нямат отношение към въпроса. Точно обратното. През последните няколго години индийските фирми са във възход и купуват компании по цялото земно кълбо. Някои от най-големите и най-престижните погълнаха британски фирми (дъщерна фирма на „Тата мотърс“ купи производителя на чай Tetley и стоманения гигант Corus) и тази тенденция ще продължи не само защото британската икономика е изпълнена с живот и отворена, но и защото общата история има значение. „Ние бяхме заедно повече от 200 години, казва Кочхар. А хората, които говорят един и същ език, могат да се разбират. Независимо от нещата, които са се случили в миналото ни, ние дължим много на Великобритания. И сега е наш ред да погледнем към британските стоки с желание.” Това не означава, че британците и индийците задължително се обичат. Но е от полза, когато като започнеш разговор и двете страни да знаят какво значи pukka (първокласен).

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.