Ще свърши ли богатството на арабските емирства?

сп. Нюзуик

Абу Даби е може би най-богатият град в света, който запази природата си и подхожда към петролното си богатство разумно, като инвестира в бъдещето. Снимка: денвърпост.ком

Може би защото суровият петрол намирисва на адски огън и сяра, тези, които забогатяват от него (и може би се чувстват малко виновни), често се опитват да постоят рая на земята. Подобно на въображаемия гражданин Кейн, те изливат пари в някой нов Ксанаду (б.р. – митичен дворец от поемата на Самюъл Колридж „Кублай хан“) или други подобни неща: вили, дворци, пищни светилища и грандиозни монументи. Пустинята разцъфва в цветя. Водата тече през построени от човека реки и потоци. Изкуствен сняг вали върху писти с климатици. На наситения с петрол Арабски полуостров от дяволските пясъци се издигнаха цели градове, за да стигнат небесата. И дори създаденото да не е точно небесното блаженство, то все пак е уникално за цялата Земя.

Всеки посетител в палатите на удоволствията в днешния Ксанаду бързо открива, че не само архитектурата ги прави уникални. Те примамват работници и таланти от цял свят – американци и европейци, бангладешци, таитяни и индонезийци, „изгнаници, които не успяват да накарат страните си да се раздвижат, но които продават труда си с обещанието да накарат другите да заработят: международните бригади по работоспособността”, както написах в книгата „Изгнаници”, описваща пътешествието из тези страни на полезни изкопаеми и футуристични амбиции в навечерието на войната в Залива през 1991 година.

Въпреки че мащабите оттогава се промениха – всичко е по-голямо, по-високо, по-наситено, по-богато – схемите остават същите. Когато напуснах хотел Marriott Courtyard в Кувейт, рецепционистите бяха от Индия, Русия и Филипините. Мъжът, който чакаше клиенти за лодката си в каналите на хотелския комплекс Madinat Jumeirah в Дубай беше започнал кариерата си като рибар на суахилското крайбрежие на Кения. Това са места, където чужденците и местните хора създават смесица от обичайно и екзотика: в безбройните бляскави молове бедуинските роби и безсрамно скъпите бижута са част от един и същ необичаен декор.

Това, което се промени драматично през последните 20 години, е начинът, по който тези хибридни общества – които приемат работници само в предверията на рая – започнаха да примамват туристите. През 70-те години Дубай печелеше парите си като сигурно убежище за търговците на злато. През 80-те

Палмовите острови край Дубай са най-големите изкуствени острови в света, които трябва да гарантират приходи на емирството след като петролът в региона се изчерпи. Снимка: маартен.ко.ца

ремонтираше кораби, повредени при престрелките във войната между Иран и Ирак. Сега е една от най-предпочитаните дестинации за почивка. За да примамва масите, Дубай използва ограничените пари, спечелени от петрол, както и много по-големите богатства на другите емирства, като създаде забележителни и неочаквани атракции, като например голф игрище, поливано с милиони литри обезсолена вода, за да се запази зеленината му през цялото знойно лято. (Днес този „златен” Emirates Golf Club изглежда по-скоро старомоден. В съседство има по-нови, и – за всеки случай – е притиснат от близките Палмови острови (Palm islands), изникнали в морето).

Другите петролни столици в региона, които са много по-богати на „черно злато”, подходиха към рая по-бавно и по-разсъдливо. Абу Даби не притежава смелостта на Дубай, но пък винаги е имало несъмнена класа. Неговите шосета са обградени с цветя и фонтани, а природните красоти на тюркоазените му морски брегове са съхранени. И когато Абу Даби започна да строи величествен палат на удоволствията, който ще засенчи лукса на Дубай, избра класическата архитектура и детайли. 3-милиардният резултат е забележителният Emirates Palace. Като знак на уважение към културата, Абу Даби убеди Франция да отвори клон на Лувъра.

Раят обаче не трябва да е безсмислен. Край арабското крайбрежие Катар използва невероятното си богатство от газ и петрол, за да превърне пясъчния полуостров в град-държава, който освен обичайното материално охолство предлага и сериозно обучение. Прекрасната и внушителна съпруга на емира шейха Моза осигури голямо количество програми от Джорджтаун, Корнел и други американски университети, а освен това си е поставила за цел да направи Катар център на първокласната здравна помощ.

Колко дълго може да продължи това? В други части на света рухващи големи сгради свидетелстват за непостоянството на петролното богатство. Преди сто години град Баку, на Каспийско море, произвеждаше половината от петролните доставки в света. Той беше прочут като център на лукса и на изобилието. След продължителен упадък под управлението на Съветите, столицата на Азербайджан отново се замогва, но от старата елегантност не е останало почти нищо.

Компютърно изображение на Лувър-Абу Даби, който трябва да бъде открит през 2012 г. Емирството успя да убеди Франция да открие клон на Лувъра. Снимка: олуейс-инспайринг-мор.ком

„Знаете, че всичко това ще свърши“, ми каза веднъж един съветник на последния управник на Дубай шейх Рашид. Той беше стар мъж от пустинята, и докато се наслаждаваше на богатството си, се отнасяше с недоверие към спекулативния напредък, който виждаше около себе си. „Рано или късно петролът ще свърши и парите ще свършат, казва той. Ще стане като градина без вода.”

Това обаче се случи преди 20 години, а няма признак пророчеството на стария мъж да се сбъдне скоро. Изминалите години показаха, че когато петролните държави се научат как да използват богатството си, за да извличат богатство и от природната си екзотика – независимо дали в спокойния Персийски залив, на слънчевите Кариби или в обруленото от вятъра крайбрежие на Северно море – те получават ключовете за дългосрочно благосъстояние. Ако не и за самия рай.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.