Музикални таланти на софийския паваж + видео, фотогалерия

Почитатели на раста-културата свириха на екзотични инструменти и малки барабанчета. Снимки: авторката

Столиците на Европа са окупирани от улични музиканти и София не прави изключение. Те направо умиляват, на фона на нахалните и намирисващи тукашни просяци.

По софийските булеварди се срещат истински виртуози. А в четвъртък вечер уличните музиканти превзеха столичната ул. „Раковски“. Наред с „професионалистите“, които традиционно свирят из центъра на София – като „Веселите момчета“ от подлеза на метростанцията до Булбанк – по улицата насядаха младежи от Музикалното училище в София, за да привлекат внимание върху фестивала „Sofia dance week“.

На „Раковски“ се бяха събрали и „каубоят“ от подлеза на Орлов мост, и певецът Юлий Дойчинов от Южния парк. Недалеч от тях засвириха китаристът Иван от група „Фортуна“ и цигуларят Стоян, музикант от Малък градски театър „Зад канала“. Те току-що се бяха запознали, но импровизираха толкова талантливо и заразително, че хората не можеха да си тръгнат от кеф.

Тази година хърватските зрители изненадаха Европа като избраха група от улични музиканти да ги представя със своя песен на конкурса „Евровизия“. Средната възраст на членовете на бандата беше около 60 години, а вокал им бе 75-годишен „рапър“. Нищо чудно един ден това да се случи и с някой от българските професионални улични музиканти. В София те свирят на точно определено място години наред и минувачите ги познават, спират се, слушат ги, говорят с тях.

Ученици от музикалното училище в София изпълняват класическа музика.  Снимки: авторката
Ученици от музикалното училище в София изпълняват класическа музика. Снимки: авторката
Ученици от музикалното училище в София изпълняват класическа музика.  Снимки: авторкатаСергей от Модлова, който свири българска народна музика. Снимки: авторкатаПочитатели на раста-културата свириха на екзотични инструменти и малки барабанчета. Снимки: авторкатаУченици от музикалното училище. Снимки: авторкатаМладо момиче свири и пее стари градски песни. Снимки: авторкатаГласовита девойка изпя труден  госпел под съпровода на две китари. Снимки: авторкатаГайдар и майстор на тъпана привлякоха вниманието на членове от добрички цигански оркестър, които минаваха случайно по ул. Юлий, който обикновено пее в Иван и Стоян смайваха с импровизациите си. Снимки: авторката

Ето някои от по-известните улични музиканти на София:

„Весели момчета“ – на входа на подлеза за метростанция „Сердика“ в центъра

Веселите момчета на „работното си място“. Снимки: авторката

Група „Весели момчета“ се състои от петима – Александър Попов – клавишни инструменти, Светослав Калвин – вокал, Тодор Митев – акустични инструменти, Десислав Димов – бас китара и Митко Ангелов – ритъм китара. Последните двама понякога отсъстват, защото са студенти и имат ангажименти. Изпълняват предимно български песни – на Георги Минчев, на „Щурците“ и др. Свирят не повече от 2 часа дневно – между 12 и 14.30, защото, както споделят, „след това сърцата им се уморяват“, а не искат да звучат така, сякаш само отбиват номера. Освен пред подлеза на централната станция на метрото, „Весели момчета“ свирят и по заведения, частни партита, на различни концерти и фестивали.

Заедно са от 2000-а година. Всеки член на групата заработва и допълнително, защото „само на това човек не може да разчита, за да се изхрани“.

Група „Син Бандерас“ (от исп. – без знамена) – пред хотел „Шератон“ в София

„Син Бандерас“ е група от 4-ма перуанци, които са в България вече 8 години. Когато не са пред „Шератон“ в София, те обикалят други по-големи градове в страната и свирят по улиците. Досега са издали 8 диска с индианска музика, която е микс между традиционна южноамериканска и северноамериканска музика, и се изпълнява с традиционни инструменти като кена (нещо като флейта), барабани, окарина, чат-чат (нещо като дрънкало, направено от семена) и др.

Облечени са като индианци от племето „апачи“. Напоследък пред „Шератон“ свирят само двама от членовете на групата – Фреди (45 год.) и Перси (35 год.). Освен в София, често пътуват до Пловдив и Варна. Лятно време обикалят цялото Черноморие. Свирят по цял ден, до към 6 следобед. Преди да се установят в България и да направят групата „Син Бандерас“, Фреди е живял 10 години в Германия, а Перси е обикалял Източна Европа – Сърбия, Украйна, Унгария, Словакия.

Ромският оркестър в градинката на Народния театър в София

Циганският оркестър от градинката пред Народния театър. Снимки: авторката

Те не искат да си кажат името на групата и да разговарят с журналисти, без да им се плати. „Кажи на шефа ти, че това струва пари. Ние сме трима и искаме общо 100 лева. Даже му кажи 120 и ако се съгласи, 20 са за тебе“, великодушно се пазари саксофонистът на групата. Репертоарът им се състои от евъргрийни, джаз и балканска музика.


Георги Николов, 36 годишен, свири на бузуки пред офиса на „Визаж“ на ул. „Витоша“

„Много обичам музиката – свиря на китара, на бузуки и на други инструменти. Преди свирех главно рок и хеви метъл на китара, но последните 7-8 години се запалих по гръцката музика и реших да се науча да свиря на бузуки. Започнах да свиря навън, за да се упражнявам и да изкарвам някакъв доход едновременно. Музиката психически ме удовлетворява, помага ми да бъда в добро настроение, да не мисля за лошо, да срещам хубави хора. Забравям за абсолютно всичко и виждам само хубавите неща. Не ми стигат доходите, които изкарвам от свирене на улицата, но аз ходя и на снимки на филми, на реклами, поработвам и други неща“, казва Георги. Една от любимите му хеви метъл групи е „Айрън Мейдън“, но Георги не успял да отиде на концерта им в София, защото нямал 50 лева за билет. На другия ден, както си свирел на „Витошка“, момчетата от „Айрън Мейдън“ минали покрай него и се заслушали. Той започнал да свири на бузукито едно от техните парчета, а те му оставили в шапката 2 евро.

Петър Бонев – гайдарят от градинката между Софийския университет и парламента

Петър Бонев казва за себе си, че не е уличен музикант. Предпочита да го наричат небесен музикант с гайда и чанове, артист на свободна практика, разказвач или народен артист. Казва, че вече 18 години свири български песни в градинката по 10 часа на ден.

Гайдарят Петър Бонев. Снимки: авторката

„Една от любимите ми песни, които често изпълнявам, е създадена с възхита от мъж за жена. Децата на България не я знаят, ти не я знаеш, никой не я знае. Дори тези, които я пеят, не знаят текста й, а хората само са я чували, но не знаят какво се пее. Ако не вярваш – питай всички, които срещнеш, какво се пее в песента „Лале ли си, зюмбюл ли си“. От тях 20 ще са я чували, но няма да могат да ти отговорят. Ще ти кажа автентичния текст, да го запишеш:

Защо побърза, та заспа, млад челеби,
та не виде какво чудо помина.
Поминая дор 3 красни моми
първа носи хубост на село,
втора носи хубост на земя,
трета носи хубост на небе.
Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си,
така и не разбрах.
Преминая дор 3 вакли овчаря
първи носи шаро ягне да колят,
втори носи руйно вино да пият,
трети носи меден кавал да свирят.
Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си.

Тази част от текста, че са минали покрай него, докато е спял, трите грации, въобще не се пее от изпълнителите днес, защото оня глупак, който е записвал някога песента, е махнал най-важната част от текста, та хората да не могат да разберат защо се пее: „Лале ли си, зюмбюл ли си“.

Докато свири на гайдата и подрънква с чановете, Петър Бонев обикаля цялата градинка. Снимки: авторката

Всички се чудят. В най-популярния си вариант песента се изпълнява от една от големите добруждански певици – Верка Сидерова, но тя също не пее този куплет за момите. И понеже българинът много обича да подражава, всички само това пеят, без да разбират. И като ги питам – защо се пее „лале ли си, зюмбюл ли си“, никой не знае. Всеки ден свиря тази песен тук като разказ, като импресия, като цветове, като възхита. Харесва ми идеята, че младите не трябва да спят, а трябва да са с отворени очи, защото, който спи, всичко минава и преминава покрай него и той остава с празни ръце. Имам и албум с музика: „Живи въглени“, в който съм събрал своите изпълнения на нашите български познати – непознати народни песни.“

Млади таланти – Пламен Златков – в подлеза между президентството и министерския съвет

Пламен е на 18 години и тази година е завършил Националното музикално училище в София. Свири на цигулка класическа музика в подлеза на президентството и така съчетава няколко неща – упражнява се, надява се да се запознае с човек, който да му помогне и да му подаде ръка за сигурна работа в някой оркестър, и изкарва допълнително по някой лев, за да си помага за издръжката. „Специално сега събирам за нови струни“, казва Пламен. Свири в подлеза максимум по половин час на ден, 2-3 пъти в седмицата.

„Работното място“ вече му е помогнало да се запознае с човек, който няколко пъти го ангажира да свири на различни събирания. „С още един съученик имаме дуетен репертоар, отиваме и свирим. И други хора са ми се обаждали, разменяме телефони, полезно ми е. Когато хората минават оттук, се старая да вложа максимално от себе си в изпълнението, за да им се хареса. Не го правя само заради парите, но и за удоволствие. Понякога се случва да се спират хора и дълго да ме слушат. Оттук често минават групи с чуждестранни туристи, спират, слушат и това ме радва.“

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.