Сао Паоло или най-ужасяващите задръствания в света

Сао Паоло е градът с най-жестоко задръстване в света. Понякога колоните достигат до 200 км, а в добрите дни от единия до другия край може да се стигне за малко повече от два часа и половина. Снимка: Ройтерс

Жителите на Сао Паоло правят изумителни неща в автомобилите си. Бръснат се. Гримират се. Говорят си с шофьорите на съседните коли и си определят срещи. Четат. Учат чужди езици. Гледат DVD. И всички тези неща правят, тъй като нямат избор; проблемът с парализиращите задръствания ги принуждава да прекарват голяма част от живота си, напредвайки педя по педя по запушените улици.

Сутрин, след обед и през нощта – жителите на най-големия град в Бразилия са закотвени зад воланите. Събота сутрин, неделя вечер, следобедите през седмицата – гледката е една и съща – коли, броня до броня. “Ето, казва Александър Тешейра, който пълзи по улиците през уикенда, това е Сао Паоло – 7,30, неделя вечерта и пак сме в задръстване.”

Сао Паоло никога не е бил лесен за придвижване. В района живеят повече от 20 милиона души. Топографията на хълмовете и долините прави ориентацията доста трудна. А освен това градът е столица на южноамериканския бизнес, дизайн и индустрия. Но развиващата се икономика и растящ жизнен стандарт от последните години направиха движението още по-трудно. През миналата година са били продадени повече коли, отколкото когато и да било в историята. Всеки ден по улиците се появяват по почти хиляда нови автомобила. Резултатът е – както може да се очаква – е хаотично задръстване.

“През последните три години нещата се влошиха значително, казва шофьорът на такси Фернандо Амброзио. И ще става още по-зле. Сега всеки си купува кола. Хората имат много повече пари. Мисля, че ще си сменя професията и ще се захвана с нещо друго. Прекалено стресиращо е да прекарваш 15 часа на ден в задръстване.”

Подобно на Амброзио милиони жители на Сао Паоло са осъдени да прекарват голяма част от живота си гледайки бронята на колата отпред. В центъра на града огромното количество коли принуждава движението да спира мъчително. Често положението се влошава от камиони за снабдяване на магазини и от родители, които тичат да вземат децата си от училище. Липсата на околовръстни пътища блокира покрайнините на града с камиони и други превозни средства, някои от които изобщо нямат намерение да спират в Сао Паоло, но нямат заобиколен маршрут. В пиковите часове натрупаните колони се простират на 200 километра.

Затова не е изненадващо, че всеки жител на града има своя история за задръстванията. Някои от тях са депресиращо познати – че са им трябвали два часа, за да се придвижат на една пряка. Други са възхитително смели – често разказвана история включва участието на мъж, който хвърля мобилния си телефон през отворения прозорец на колата на момичето, което харесал, а след това й се обажда, за да я помоли за среща. Всеки познава по някой,

Мъж продава закуски и напитки на чакащите в задръстване жители на Сао Паоло. Всеки ден по улиците на града се появяват почти хиляда нови автомобила, които правят положението още по-безнадеждно. Снимка: Ройтерс

който седял толкова дълго в автомобила си без да мръдне, че се отказал и паркирал колата си пред най-близкото кафене, за да изчака колоната да се размърда. А заради бума на строителството някои хора се оплакват от задръстванията дори преди да напуснат домовете си, след като съседът им ги избутал на изхода на подземния паркинг.

Всекидневното пътуване с кола, което отнема по няколко часа всеки ден, не само намалява работоспособността на живеещите в Сао Паоло и ги лишава от чувството им за благополучие, но и ги кара да се ядосват, изтощава ги и ги депресира. “Чувствам се безполезен, все едно съм затворничка, казва Андрея де Оливейра, архитектка, която всеки ден прекарва между два и три часа в отиване и връщане от работа. В това време можеше да съм на фитнес, да уча, да си почивам вкъщи. Но вместо това съм стресирана и потисната.”

Решението на проблема няма да е лесно. В момента Сао Паоло има програма, която задължава всяка кола да не излиза на улиците в най-натоварените часове в един ден от седмицата, както и специални ленти за автобусите, които трябва да облекчат обществения транспорт. Наскоро кметството обяви серия от допълнителни мерки, които да облекчат задръстванията.

Но предвид размера на проблема, тези мерки са плахи и неефективни, а градът се отказа от квотния принцип в движението на колите, какъвто съществува в Мексико сити. Отказа се дори и от въвеждането на специална такса за движение, която намали задръстванията в центъра на Лондон с 30 процента.

Очевидният отговор е да се инвестира в системата на градския транспорт. Но Сао Паоло има едва 38 мили метро, и въпреки плановете до 2010 година да се добавят още 22 мили, това е прекалено малко, а и прекалено късно. Дори отговарящият за транспорта в града се съгласи, че нещата ще се влошат преди да се подобрят.

“Не съм песимист, каза Роберто Скарингела през миналия месец пред вестник Folha de Sao Paulo. Има ограничения в строителството, а също така и в моторизацията. А последствията са, че ще трябва да се научим да живеем с още по-големи задръствания.”

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.