Кашмирският проблем – 60 години търсене на компромис

Индийски войници се молят в храм близо до Контролната линия, която разделя Индия и Пакистан. Кашмирският проблем стана на 60 години, но няма изгледи да бъде решен окончателно. Снимка: Ройтерс

На 21 април се навършиха 60 години от първата резолюция на Съвета за сигурност на ООН по повод т. нар. кашмирски въпрос. Този проблем можа да бъде наречен „вечен“ за Индия и Пакистан. Откакто съществуват двете държави, съществува и той.

За какво всъщност става дума? Исламабад смята, че при разделянето на Британска Индия през 1947 година на две държави – Пакистан и днешната Индия – позицията на кашмирските мюсюлмани е останала неуредена. В основата на разделянето беше поставен религиозният принцип: териториите с преобладаващо мюсюлманско население бяха отделени в държавата Пакистан, а земите, населени хиндуисти – в Индия. Осемдесет на сто от населението на тогавашен Кашмир беше мюсюлманско, и участта му като че ли беше предопределена. Но владетелят на княжествата Джаму и Кашмир, някой си махараджа Хари Сингх, който бил будист, отказал да организира плебисцит и присъединил Джаму заедно с Кашмир към Индия. Пакистан успя да отвоюва за себе си само северните райони на Кашмир.

През продължаващия вече 60 години индийско-пакистански конфликт, избухнал заради тези противоречия, Исламабад и Делхи не успяха да го решат по мирен път. Трите войни – 1947-1948, 1965 и 1971 година – също не помогнаха. Единственото, което успяха да направят двете страни, беше да се договорят през 1972 г. в Симл (Индия), че ще „зачитат Контролната линия“, определена от наблюдатели на ООН през декември 1971 г., а евентуалните бъдещи проблеми да решават единствено чрез двустранни мирни преговори.

Този подход беше потвърден на всички последвали двустранни преговори на високо равнище, но страните така и не се приближиха до фактическото разрешаване на проблема. Нещо повече, след „споразумението от Симл“ в кашмирския проблем настъпиха нови процеси, които не водят към неговата стабилизация, а точно обратното. Причина за тази нова насока е и появата на дестабилизиращи фактори като намесата на талибаните и на Ал-Кайда, които, според Делхи, пакистанската страна използва в свой интерес в кашмирския конфликт.

Появата на ядрени оръжия и у двете страни не стана сдържащ фактор, както беше в отношенията между САЩ и СССР, а само накара световната общност да настръхва всеки път, когато Исламабад и Делхи повишават напрежението в Кашмир до военен конфликт. Така се развиха нещата по време на Каргилския конфликт през 1999 г. (Каргил е населено място в индийската част на Кашмир, намиращо се на 10 км южно от Контролната линия, арена на периодични военни действия и на двете страни). Така беше и по време на военно-политическото противопоставяне през 2001 – 2002 година, когато Индия и Пакистан бяха по-близо до война от когато и да било. Достатъчно е да се припомни, че тогава Индия съсредоточи край границата 3/4 от сухопътните си войски, а Пакистан изпрати практически цялата си армия. Опасната ситуация беше преодоляна с решителната намеса на международната общност, и преди всичко на Русия и САЩ.

Активисти на движение за защита на Кашмир протестират в град Сринагар срещу убийствата в индийски арести. Единственото решение на конфликта в Кашмир е организирането на плебисцит, но Делхи отхвърля този вариант. Снимка: Ройтерс

Резолюциите на Съвета за сигурност на ООН от 1948 и 1949 година призовават Индия и Пакистан да изтеглят войските си от спорните територии и да организират там плебисцит. Исламабад по принцип е съгласен с тази идея и до ден-днешен смята, че това е единственият възможен начин за разрешаване на проблема.

Първоначално Делхи се съгласи с този вариант, но след това се отказа от него. Причина за това, според руския експерт Владимир Москаленко, е, че Пакистан сключи военен съюз със САЩ. А като се има пред вид, че през 1954 г. Учредителното събрание, избрано от населението на индийската част на Кашмир, гласува за присъединяване на територията към Индия и за превръщането й в един от индийските щати, Делхи смята, че проблемът с Кашмир принципно е решен и че вече може да се говори само за освобождаване на тези части от територията от пакистанските войски и органи на властта.

Тези позиции и политически подходи за решаването на Кашмирския проблем остават непроменени и днес. Резултатът е, че Кашмир е разделен между двете държави, които не признават официалните граници, минаващи по „контролната линия“. Ситуацията изцяло зависи от това, дали Делхи ще постави отново въпроса за „незаконно окупираните“ от Пакистан земи и дали в Исламабад няма да започнат да надделяват привържениците на военното решение на кашмирския въпрос.

Що се отнася до пакистанската страна, то почти всичко зависи от политическия елит, който държи реалната власт. Сегашният президент на Пакистан Первез Мушараф се придържа към по-гъвкава позиция. Той и групата около него са уверени, че днес Кашмирският проблем е преди всичко хуманитарен и че решението трябва да се търси като се премахнат социалните проблеми на кашмирците и чак след това да се търси решение и на териториалните спорове.

От друга страна опонентите на Мушараф – победилата коалиция от партиите на Беназир Бхуто и Наваз Шариф, която получи мнозинство в парламента на страната, заема традиционната позиция за организиране на плебисцит. Затова Делхи изключително внимателно следи изказванията на новия премиер на Пакистан Юсуф Реза Гилани, който обяви, че една от главните задачи на неговото правителство е да намали правомощията на президента.

Руските експерти отбелязват, че няма изгледи конфликтите и кризисните проблеми да бъдат решени скоро, тъй като въпреки някои външнополитически отстъпки от страна на Пакистан, напористата и все повече приличащата на натиск върху Исламабад позиция на Делхи не улеснява пътя към намиране на трайно решение.Но в Делхи би трябвало да са наясно, че при сегашния президент външнополитическите отстъпки на Пакистан все пак имат някакви граници.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.