600 тоалетни чинии за политиците на Ливан

Жителка на Бейрут минава през площада, на който художничката Нада Сехнауи подреди 600 тоалетни чинии за политиците на Ливан. По този начин тя отбелязва годишнината от гражданската война и протестира срещу невъзможността на политиците да изберат президент на страната. Снимка: Ройтерс

Свободните кресла изобилстват в политическия театър на абсурда в Бейрут – симптоми на сериозно заболяване, което осакати ливанските правителствени институции, разруши икономиката и разпали страхове за нова гражданска война. Президентският пост е вакантен от ноември. И няма никакъв признак, че скоро президентският дворец в бейрутското предградие Баабда ще има нов обитател.

Вчера ливанският парламент, чийто банки са празни от октомври 2006 година, не успя да се събере за 18-и пореден път, за да избере президент, въпреки че съперничещите фракции се договориха преди месеци сегашният началник на генералния щаб на ливанските въоръжени сили Мишел Слейман да бъде следващият държавен глава.

Миналата седмица председателят на парламента Набих Бери постави в сградата на Народното събрание маса с 14 празни стола, за да стартира „национален диалог“, който според него е най-добрият начин за изход от кризата. „Той иска продължителен диалог, след който всички да станат и да отидат право в парламентарната зала, за да изберат нов президент“, каза медийният съветник на Бери Али Хамдан. Въпреки че антисирийските фракции, доминиращи в управляващото мнозинство, отхвърлят предложението му, Бери все пак трябва да изпрати покани на политици, които да седнат на тези добре подредени столове.

Отвън, срещу сградата на парламента, също е пусто. Някога препълнените барове, кафенета и ресторанти в центъра на Бейрут са празни. Много от тях са затворени. Онези, които все още работят, рядко имат повече от неколцина клиенти, които да почетат силния им дух. „Приходите ни в центъра са само 7 процента в сравнение с преди“, казва Мишел Фернейни, собственик на „Меди Ресто“, италианска верига за хранене със заведения из целия град. „Не се срамувам да го призная. Политиците, които доведоха Ливан до тази задънена улица, трябва да се срамуват от тези последици, добавя той. Сигурен съм, че един ден ще ги хвърлим на бунището на историята. Нашите загуби са загуби за цял Ливан.“

Центърът на Бейрут, разрушен в гражданската война от 1975-90 година и застроен с луксозни здания след това, беше притегателна сила за туристите до избухването на войната между Израел и ливанската групировка „Хизбула“ през юли 2006 г. Надеждите пак да бъдат привлечени туристи и да се съживи

Ливански полицай охранява депутатите на Хизбула, които пристигат в парламента в Бейрут. Партиите не избраха президент и подсилиха страховете от нова гражданка война. Снимка: Ройтерс

бизнесът се стопиха през декември 2006 година, след като „Хизбула“ и нейните съюзници изградиха палатков лагер в центъра на столицата и поискаха право на вето в доминираното от антисирийски фракции правителство. След няколко месеца протестът изгуби първоначалния си заряд и сега палатките са окъсани и в по-голямата си част изоставени. Те обаче продължават да стоят там и да напомнят, че опозицията не може да бъде пренебрегвана.

Подкрепяният от Запада кабинет на премиера Фуад Синьора устоя на натиска, като се укри в Големия сарай – великолепна правителствена сграда от Османския период, която беше оградена с войски и с телена мрежа от палатките на опозицията, разположени на близкия площад.

В кабинета също има вакантни кресла. Седем от общо 24 министерски кресла са празни заради оставките на шест министри от опозицията и убийството на Пиер Джемайел, антисирийски политик.
Краят на ливанската криза, чийто главни герои са свързани с по-широкия регионален конфликт, противопоставящ САЩ и техните съюзници на Иран и Сирия, не се вижда. Напрежението на няколко пъти прерасна в насилие, което засега е овладявано от фракционни лидери. Но някои ливанци се тревожат, че уроците от гражданската война са потънали в колективната амнезия.

Сред тях е Нада Сехнауи, която е разположила 600 тоалетни чинии в центъра на града, за да покаже какво мисли. Отдалеч изумителната бяла редица прилича на военно гробище. „Редовно чуваме как някои милиции отново се въоръжават или се прегрупират. Това ме изпълва с ужас“, казва тя, докато стои насред тоалетните, които е поставила там за две седмици, за да отбележи годишнината от 13 април – началото на гражданската война.

Идеята на Нада е да напомни на ливанците за ужаса и безумието на този конфликт, по време на който хората често са се укривали в баните и тоалетните си, докато милициите водели артилерийски дуели из целия град. „Беше кошмарно, казва червенокосата художничка. Бях на 15 години, когато войната започна и си спомням, че се крих в тоалетните, първо като тийнейджър, после като майка с бебе на ръце.“

Ливанците, смята Сехнауи, не успяха да осмислят гражданската война. Вместо това я сметоха под килима, амнистираха лидери на милиции и отказаха да кажат истината и да започнат процес на помирение. Тя твърди, че сенките от миналото не могат просто да бъдат избутани встрани, и отбелязва, че в ливанските учебници по история времето спира в 1975 година. „Трябва да се изправим пред това, да погледнем истината в очите.“

Какво би казала на политиците, които спорят как да поделят властта в разединената страна? „Могат да дойдат и да заседават тук, върху тоалетните чинии.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.