Великденска картичка отпреди век – за 1000 евро. Българска – за 3-4 лв. (+фотогалерия)

Художник: Георги Атанасов

Кога за последно сте получавали поздравителна картичка по пощата? В плик, с надпис с химикалка и наплюнчена марка? Този начин да зарадваш свой близък е повече от ретро. Защото какво по-лесно от това да пуснеш един СМС с поздрав „Христос Воскресе!“, а още повече, че можеш да вкараш 50 човека в група и с едно натискане на бутона да пратиш поздрав на всички.

Добрата стара картичка вече не става за нищо друго, освен за експонат в колекция. С избледняло мастило, с едва видимия поздрав, с раздърпани краища и с безброй отпечатъци от пръсти и устни. Картичката се превърна в доказателство за съществуването на едно отдавна отминало време, в което вкусовете са се създавали, а предпочитанията тепърва са се определяли… Запечатани съдби на изпращачи и на получатели – един веществен паметник на едно отминало време.

Авторът Петър Величков с луксозното издание. Снимка: авторката

Цялата тази носталгия може да бъде усетена в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където писателят и историк Петър Величков показва своята колекция „Великденски и пролетни картички от Третото българско царство“. Заедно с тях той представя и новата си едноименна книга (ИК „Изток-Запад“), в която е събрал историята на великденските картички от първата половина на XX век. Много от картичките в изложбата са преживели Балканската и Междусъюзническата война, крехката хартия е оцеляла дори през двете Световни войни. Картичките, събрани в колекцията, са пращани от всички територии на етническа България – от Македония, от Северна Добруджа, Беломорска Тракия.

В началото на XX век в България започва да се появява интерес към картичките. Тогава тя е единственото средство за поздрав между хората. В България обаче няма производство на поздравителните картички и книжари ги поръчват от чужбина, предимно от Германия. Върху тях се нанася надпис „Христос Воскресе“ с гумен печат на български, или се поръчват картички с празно място, където се нанася допълнителният текст. „Тогава нямаме индустрия и художници, както и много български книжари правят ментета на чужди картички. Сред тях е картичка, изобразяваща момиче с огромно великденско яйце в ръце и петел до нея“, показва колекционерът (виж снимките). Тези така наречени „побългарени картички“ – с допълнените надписи на български, масово са били изкупувани от руски колекционери, които ги представят като руски тиражи.

Картичка
Картичка „менте“ – изкопирана от български книжари. Снимки: авторката и издателство „Изток-Запад“
Картичка Германска картичка от 1902 г., тираж за България.Художник: Георги АтанасовГерманска картичка от 1902 г.Германска картичка 1910 г., тираж за България.Германска картичка. Преди 1910 г.Картички, изложени в Народната библиотека в София. Художник: Наум ХаджимладеновКартичка от САЩ. Преди 1910 г.Първата българска картичка. Цената й е около 20 лева. Художник: Георги АтанасовГерманска картичка 1911 г.Авторът Петър Величков с луксозното издание. Снимка: авторкатаПроизводство - Западна Европа (Германия?), тираж за Русия и България.Картичка, изпратена до Симеон Сакскобургготски прес 1943 година. Художник: Бинка Вазова-Николова, 1947 г.Художник: Илия Бешков. Снимки: авторката и издателство

Символите в българските великденски картички се различават от тези върху западните. Католическият образ на Зайо Байо Великденски се среща по-рядко върху българските картички. Според легендата заекът трябва да търси в гората вълшебното Великденско яйце. Ако го намери навреме, то се отваря и излизат най-прекрасните неща на света. В българските картички основните символи на празника са яйцето, агънцето, пиленцата, фолклорните моменти. Сред най-често изобразяваните български народни обичаи е отиването при кумовете за празника: младоженецът и младоженката, които на Великден вземат бъклицата с виното, обредния хляб и отиват при кумата и кума на гости.

„Златният век“ на изобразителната картичка е от 1900 до 1925 година. Тогава се вижда и класовото разделение на поздравителните картички – релефните са били за богатите. Ако картичката е мината с брилянт отгоре, то тя е за супер богати, ако няма релеф – тя е за бедните.
Освен класово разделение, при картичките има и правила при надписването. През 1906 година поздравителният текст върху картичките се е пишел отпред, а отзад се е написвало само името на получателя. След 1906 година картичката се разделя на две – отпред вече не се пише нищо. В лявата част се пише поздравлението, а в дясната страна е адресът и марката.

Картичката се е променяла с годините. Релефната постепенно бива изместена от фотопечатната картичка. През 30-те и 40-те години на XX в. обаче те вече нито са толкова пищни, нито толкова оригинални – започва преповтаряне на мотивите. В края на 30-те години на мода излиза малката картичка. Тя е по-евтина и много разпространена по време на Втората световна война.
Сред колекцията на Величков има и малка картичка, изпратена от Д. Хаджи Атанасов за малкия княз Симеон Сакскобургготски на 25 април 1943 година (веж снимките). „Ваше Царско Височество, обичний Княже! Честито Възкресение Христово! Желаем Ви всичко най-хубаво. Предано семейство: Д. Хаджи Атанасов“

През 30-те години в България вече се появяват много добри илюстратори на детски книжки и се създават авторските картички. Процесът започва през 20-те години, когато двама художникът Вадим Лазаркевич и издателят Христо Хаджиев решават да променят пазара на българската картичка. Христо Хаджиев е издавал Йовков, Елин Пелин, списание „Златорог“. Неговото издателство „Хемус“ се обръща към Георги Атанасов – един от най-добрите ни илюстратори, и му възлага да направи картички за деца. Той прави коронната серия с назъбени краища – връх на картичките като печат и изображение (виж снимките) „Именно тази серия ми беше най-трудно да събера. Много я харесвам“, казва колекционерът Величков.

Художник: Илия Бешков. Снимки: авторката и издателство „Изток-Запад“

У нас обаче няма нито една държавна сбирка на картичката, нито има запазени архиви, нито оригинали на картичките. Всичко това явно се е преценявало като нещо маловажно. Поради тази причина, ако една картичка на чужд художник струва 1000 евро, една картичка на Георги Атанасов може да се намери на цена от 50 стотинки до 3-4 лева. „Това са картички, които в продължение на 20-30 години случайно са ми попадали, а през последните 2 години съм откупувал от колекционери“, обяснява Величков.

Втори подтик за създаване на по-добра картичка идва от основаното дружество ARS. То е създадено от богатия Филип Чипев – син на най-стария и уважаван български издател след Освобождението – Тодор Чипев. Дружеството се създава, за да се внесе култура в опаковката – да се изписват имената на магазините и фирмите грамотно, да се прави амбалажна опаковка, да се подобри картичката, плакатът.

Всички картички, показани в изложбата, са били изпращани и имат надпис и дата. Само така може да се определи годината на създаването на картичката. Много от българските великденски картички се изпращат 3-4 години след своето създаване. Така че датировката им е много сложна за определяне. След 1947 година пък картичките минават в нелегалност, заради забраната на празника. Няма подпис от автора, нито пък година на създаването.

България е била много добро находище на поздравителни картички, казва колекционерът Петър Величков. По време на социализма обаче те са били унищожавани, тъй като и самият Великден е бил забранен. След 1989 година се появи Интернет търговията и тогава почти всичко по-качествено – великденски, коледни картички, биват продавани извън България.
На Запад цената на поздравителните картички, в зависимост от това колко са запазени, достига до 1000 евро. Най-скъпите картички в колекцията на Величков са между 20 и 200 евро. Най-скъпата българска картичка е първата с цветна литография (снимка 003), тя може да се намери за около 20-30 лева, зависи от състоянието й.

Що се отнася до придобиването на тези картички у нас, то то е предимно от амбулантни търговци, мъкнещи куп безумни неща в огромните си торби. „Пристига един ром, с цяла чанта и казва: „Дай пет лева и взимай всичко“, разказва Величков. В тези торби се намират много ценни неща (смее се). По-голямата част от тези картички съм придобил по този начин.“

Но кой ли ще се занимава на Великден да праща картички, да надписва пожелания, да плюнчи марки и да се разкарва до пощата? Картички в Интернет колкото искаш, та даже и с готови пожелания,… които след 100 години сигурно ще бъдат определяни като повече от ретро, даже може да влязат в графа „класика“.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.