Да те изобличат онлайн

Няма нещо, което да е твърде тривиално, за да не бъде изобличено онлайн – от лошото паркиране до високото говорене по телефона

Оклеветяването онлайн се превръща в любимо занимание на много американци. Потърпевш може да е всеки – от продавача в близкия магазин до известен политик. Снимка: concurringopinions.com

Ева Бърджис, театрална режисьорка от Ню Йорк, разказва как веднъж закусвала в кафене, когато изведнъж се сетила, че трябва да си запише час при очен лекар. Веднага се обадила по мобилния си телефон и се разбрала с доктора.

Почти веднага след това започнала да получа странни смс-и, които я насочвали към определен блог. Когато го отворила, режисьорката видяла пост със заглавие „Ева Бърджис слага очила“, където били също така цитирани телефонният й номер и други детайли, които тя споделила преди това с очния лекар. На края на статията в блога пишело: „Следващия път ще е по-добре да говориш по телефона навън.“ Явно разгневеният блогър е стоял близо до Бърджис в кафенето и веднага се е възползвал от ситуацията.

Доскоро лошият поглед беше най-неприятното нещо, което можеше да ви се случи, ако по някакъв дребен начин нарушите обществения ред. Вече не е така. Днес всички биват изобличавани онлайн – не само грубите полицаи, корумпираните политици и почерпените знаменитости. Най-тривиалните прегрешения на обикновени хора започват все по-масово да се пускат в Интернет. В САЩ има няколко сайта, които специално заклеймяват нарушения като лошото паркиране (Caughtya.org), похотливите погледи (HollaBackNYC.com), замърсяването (LitterButt.com) и невъзпитаното поведение (RudePeople.com). Има дори сайт, който отбелязва местата, където собствениците на кучета не са почистили екскрементите на любимците си. Има и нови видео жанрове – като това да запишеш със скрита камера съседа, който всяка сутрин ти краде вестника от пощенската кутия.

В основата на това онлайн изобличаване са група предприемачи, които се надяват чрез сайтовете си да натрупат пари от абонаменти и реклама. Сайт, на който може да се сигнализира за неправилно шофиране например, има месечна такса от пет долара. Срещу нея хората могат да регистрират номера на колата си и да получат известие, ако някой се оплаче от тях. Въпросните сайтове обаче нямат голям трафик или приходи от реклама. Явно става дума за нещо повече от желание за печалба.

По-скоро хората започват да използват Интернет като средство, чрез което да възвърнат ролята на срама като социален барометър, казва Хенри Дженкинс, медиен изследовател от Масачузетския технологичен институт. Преди години, когато хората са живеели предимно в малки населени места, срамът е бил изключително силна спирачка за всякакви прегрешения. Днес обаче повечето хора живеят в големи градове или предградия, където не познават почти никого и съществуват по-анонимно, което създава чувство за безнаказаност. Изглежда Интернет има начини да се пребори с това.

Но не става въпрос само за дребни нарушения. Има обща тенденция към онлайн бдителност, която се занимава с далеч по-сериозни теми от лошото паркиране. Неправителствената организация Cop Watch от Лос Анджелис дава възможност на хората да изпращат сведения и снимки за случаи, в които са станали свидетели на полицейско насилие. Всички такива примери веднага биват качвани на сайта на Cop Watch. Губернаторът на Тексас пък има план да пусне постоянна жива картина от границата с Мексико с надеждата, че хората ще следят за преминаването на нелегални емигранти. Инициативата беше изпробвана през миналата година и само за месец бяха получени над 14 000 сигнала от граждани. Не всичките сериозни, в интерес на истината. В Китай имаше случай, в който Интернет се превърна в оръжие, което хиляди хора използваха, за да преследват мъж, набеден, че е имал връзка с омъжена жена.

Подобни уеб тенденции могат да имат както положителни, така и отрицателни последствия. Хората, които са ставали жертва на „посрамване“ онлайн, казват, че това е неприятна форма на улично правосъдие, което не се основава на никакви общоприети закони. Крис Рот например, бил сериозно критикуван за шофьорските си умения от няколко самозвани специалисти по трафика. „На този човек трябва да му се отнеме книжката“, било едно от често срещаните мнения. Друго обвинение към Рот е, че е карал толкова безразсъдно, че е качил на капака стара жена, минаваща на пешеходна пътека. Обвинението нямало нищо общо с истината.

Рот разбрал за критиките след като получил коментар на страницата си в MySpace, който го отвел към сайта PlateWire, един от няколкото предназначени да изобличават лошото шофиране. Там не само имало многобройни обвинения към Рот, но били цитирани и пълното му име, телефонният му номер и профилът му в MySpace, който бързо започнал да изобилства с коментари като „голям кретен“ и „тъпа глава“. Рот няма идея как цялата тази информация е станала публично достояние.

„Притеснителното е, че всички тези клевети остават без последствия. Не може просто да започнеш да очерняш някого в Интернет, били то с причина или без“, казва 37-годишният нюйоркчанин Рот. Той признава, че е нервен шофьор и понякога превишава определената скорост, но казва, че не планира да променя навиците си на каране заради някакви анонимни коментатори. „Кои са те, че да казват какво е безопасно и какво не е“, пита Рот.

Сайтове като PlateWire често получават оплаквания и молби отделни публикации да бъдат премахнати. Повечето собственици се съгласяват да премахнат лична информация като телефонни номера или пълни имена, ако им се обърне внимание. Въпреки това адвокати казват, че пострадалите от онлайн оклеветяване обикновено имат много малко възможности да потърсят правата си в съда. Особено ако са обвинени за нещо, което наистина са направили, ако става въпрос за неща, станали на обществено място или за изнасяне на обществено достъпна информация.

„При подобни случаи на онлайн оклеветяване е много трудо да се каже какво може да се направи в съда“, казва Даниел Солов, професор по право от университета „Джордж Вашингтон“. Солов в момента пише книга за клюките, оклеветяването и защитата на личните данни в Интернет.

Трябва да се отбележи, че не всички сайтове на подобна тематика имат много посещения. Въпреки това някои от собствениците им се надяват да направят добри пари. Марк Бъкман споделя, че направил PlateWire след като без малко не бил сгазен на пътя от шофьор, който бил обърнат назад и крепял волана с крак. Днес сайтът има над 25 000 регистрационни номера в базата си данни, които следи за нарушения на пътя. За да подобри печалбите си Мъкман разчита на реклама и на онлайн магазин. От него потребителите на сайта могат да изпратят картичка за два долара на шофьор нарушител, чрез която да го насочат към сайта. Бъкман планира да направи нов сайт, в който хората да могат да се оплакват от отношението в местните магазини. „Ще бъде прекрасно, ако направя медийна империя и създам много работни места, но по-скоро целта ми е да направя уеб сайт, който наистина да допринесе за някои обществени промени“, казва Бъкман.

Онлайн оклеветяване се среща не само в САЩ. Особено интересни са няколко случая в Китай. Преди време китайски блогър публикува снимки и точния номер на колата на шофьор, излязъл от колата си и изхвърлил велосипед, който му пречел да паркира. Шофьорът скоро бил идентифициран от бдителните Интернет потребители и бил принуден да се извини по телевизията. Още по-фрапантен е случаят, в който мъж обвини онлайн млад студент, че има връзка с жена му. Скоро в Интернет се появиха телефонният номер на младежа и други лични данни. Имаше съобщения дори за разгневени тълпи, които са се събирали пред дома на студента и пред университета му. През цялото време той отричаше аферата.

Дали подобни случаи допринасят по някакъв начин за подобряване на обществото или са нова изкривена форма на доносничество? В статия за New York University Law Review професорът по право от Университета в Чикаго пише, че пътищата биха били по-безопасни, ако всяка кола има специално табло на задния прозорец, където всеки може да даде мнение за поведението на шофьора.

Но публикуването на гневни съобщения онлайн е далеч по-удобно от такава конфронтация лице в лице. „Никога не знаеш как хората ще реагират, ако им кажеш нещо лично“, казва 32-годишният Скот Тери, който работи в рекламна агенция в Чикаго. Той признава, че наскоро е публикувал във Flickr снимка на човек, който говори по мобилния си телефон в автобуса и дразни всички останали. Под снимката Скот написал: „Не можеш ли да използваш вътрешния си глас?“

За някои хора изглежда, че оплакването онлайн е напълно приемлив и достатъчен начин за негодуване срещу обществените неправди. 51-годишната Грейс Дейвис от Санта Круз разказва как срещнала много нахална клиентка в близкия магазин. Дейвис веднага я заснела и публикувала снимката със следния текст: „Не така! Без свежи равиоли за вас, мадам.“ След това съм напълно спокойна, казва Дейвис. „Живеем в такава епоха, че хиляди хора ще прочетат моето съобщение.“

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.