Филип Аврамов-Фицата: Най-добрият режисьор е мъртвият режисьор

Филип Аврамов – Фицата в семейната кръчма. Снимка: Иван Бакалов

Филип Аврамов – Фицата е 34-годишен актьор, известен с главните си роли в два от най-успешните български игрални филма в последните години – „Писмо до Америка“ и „Шивачки“ – и в телевизионния филм „Патриархат“. Участвал е в „Шоуто на Канала“. Завършил е НАТФИЗ през 1997 г. и досега има над 20 театрални роли. В момента играе на софийска сцена в пиесите „Охранители“,“Ритъм енд блус“,“Медея“,“Дон Жуан“ и др.

Интервюто по-долу е направено от колежката му актриса Касиел Ноа Ашер, с която са включени в трупата на новия частен Модерен театър.

Има едно убежище сред разбитите улички на кв. „Надежда“. Малко схлупено къще, строено около 1910. Наоколо цари „Надежда всяка оставете“, но някак си сбъркваш пътя и се озоваваш в странна, извън пространството и времето територия. Отвън в една барачка са се събрали кварталните пияници – все интелектуалци, загубени в превода с новия свят. Промъкваш се между тях и влизаш във ВИП залата… сиреч само за много близки по душа и сърце на домакина люде. Това е тайникът на актьора Филип Аврамов. Не е кръчма, не е дом, не е „фешън“, не е нищо познато. В гадните зимни вечери навън е минус 15, а вътре едни пичове палят камината, голи до кръста, хвърлят пържоли в огъня и ги вадят с голи ръце, мятат ги над главите на жените направо в една огромна тенджера. Ако ти се допишка, бързо тичаш в кенефа на двора и изхвърчаш обратно. До преди година една жена дирижираше този свят и всичко мъжко й се подчиняваше с радост – леля Дора, майката на Филип. На нейните тави с три вида месо, тиквички и треви се наслаждаваха собствениците на елитните гурме ресторанти в София, както и доста от гаджета ми в последните 10 години… На пода във ВИП-а бяха налягали песове – всичките с името Слънчо. Леля Дора разбираше от театър и беше най-добрия ни критик, а когато се смееше, не можеше да спре по половин час и заразяваше компанията ни. Таткото на Фицата е луд поклонник на Алеко Константинов, дори написа продължение на великия наш герой Бай Ганьо. С часове сме правили дисекции по темата и съчинявали филми… Така се случва, пристигаш болен, а си тръгваш на сутринта по-здрав от всякога. Дори и небето над „Надежда“ не ти омърсява настроението.
Та един грустен следобед реших да се правя на журналистка и с един приятел заседнахме при Филип да си поглезим болните души.

Филип Аврамов и Елен Колева на представянето на новия Модерен театър на 14 февруари в София. Снимка: Булфото

– Филипе, казваш – не си подписал още договор с „Модерен Театър“?

– Нямам договор с тях, те държат да има, но поне засега не са за мен тия неща. Но имам предложение от тях. Любопитно за мен. „Защита на пещерния човек“ се казва пиесата. Финландец е режисьорът… само не ме питай за името, щото е финландец. Уан мен шоу.

– Финландецът видял ли те е вече?

– Не, но и аз не съм го видял, така че сме квит. Американска е пиесата. Хит по света. Няма шансове за неуспех.

– За какво се разказва?

– За мъжа и жената. За това, че мъжете са задници – както твърдят жените… Но и ние, като едни пещерни хора, си имаме свойта чувствителност. Абе, цели точно в душичките на хората. Какви тайни си говорят мъжете… Абе, смешна е…

– Имам усещането, че първо те откриха в театър „Сфумато“? След което се отказаха от теб. Иван Добчев имаше огромна статия във в.”Култура”, в която казваше, че си много талантлив, но е разочарован, че трудно позволяваш да те манипулират?

Фицата в семейната кръчма. Снимка: Иван Бакалов

– Що се отнася до Иван (Добчев) и Грети (Младенова) – те са малко лъжеапостоли. В такава светлина ги видях. Аз не съм им се сърдил, те се разсърдиха на мене. Те работят дълго – по 6 месеца. Аз получих предложение за филма „Писмо от Америка“. И изведнъж те решиха, че съм предател – задето приех филма. Аз не съм крил никога, че киното ми е на първо място… Не можеш да си позволиш лукса да откажеш главна роля… Значи Иван и Грети нареждат – останете с нас… А Иван отива в провинцията да прави постановка, Грети прави в Народния, а ние си седим там като послушни пиленца. Ако защитаваш театъра си – „Сфумато“ – казвайки на актьорите си да са само с теб – не можеш да се отклониш за хонорарче от 5 хил. лева. Идеалите са си идеали. Уж са идеалисти, ама променят идеалите си според интереса. С мойте 40 дена снимки постъпиха така – за назидание, що ли… не знам.

– Научи ли нещо от „Сфумато“?

– Научих, че можеш да репетираш, без това да е приятно. Но се научих и на свободата си. Срещнах се със Светлана Янчева, Владо Пенев. Ти знаеш за какви актьори става въпрос. Всъщност през тези 6 месеца ние толкова много се забавлявахме, че можехме да направим поне 3 комедии и „Сфумато“ да просперира.

– Колко пъти си отказвал да си на постоянна заплата?

Снимка: Иван Бакалов

– Сатиричен театър, „Зад Канала“… Притеснява ме, че могат да ми наредят да играя нещо, което не ми е по сърце. За да стигна до тук, аз все пак минах и през Народния театър, където запълвах дупки и правех ненужни за мен неща. Изключвам периода на Сашо Морфов, тогава в Народния се случваше нещо… докато сега не ми е любопитно… нито режисьорите, нито проектите, ако съм там. Навремето напуснах Народния, защото отново бях разпределен в „дупка“… и, айде, получих покана за главна роля в кипърски филм. И тогавашният директор Пламен Масларов каза: или не снимаш, или чао на театъра. За тях незаменими хора няма. Сталински закон. Но всичко е част от пътя.

– Мислиш ли, че актьорът трябва да владее положението?

– Винаги. Големият режисьор само те събира. Затова си мисля, че режисьорът трябва и да е актьор – само много тънко и нежно да подбутва нещата. А нашите режисьори тотално се месят с Аз-а си. Абе, най-добрия режисьор е мъртвият режисьор.

– Кога отказваш роля?

– В началото на годината отказах американска пиеса. Не ми хареса, че стоя два часа зад една врата и само краката ми се виждат. Мисля, че режисьорите често мразят актьорите си – няма да се виждате и толкоз! Това е вашата съдба! (смее се). Е, като не искаш да ме виждаш, аз няма да играя при теб! Това е положението!

– В колко представления играеш сега?

– В 22 на месец. Трябва ми малко хигиена, но и така се зареждам. Харесват ми хората, с които работя. Хубаво е, че на актьора му е даден шанс да пропуква публиката. Обичам да говоря на хората. Уж съм себе си, а не съм. „Ритъм енд Блус“ докарва хората до опиянение. Смеят се, плачат. Силата на музиката. Веднага разбираш каква е публиката – докарат ли старчески дом, трябва да си тих и внимателен.

– Как разбираш коя е градивната агресия по време на работа? Аз доста съм ти крещяла по репетициите в „Амок“, но ти нямаше проблем с това?

– Ако трябва да се крещи по време на работа, това въобще не означава, че ние си крещим след репетиция. Ти си бясна жена и аз можех да се съобразя с твойте бесове, защото виждах , че се върши работа.

– Много бързо се съблече при мен в „Амок“? Без никакви уговорки.

– Това не е тайна за теб. Аз като прочетох“Амок“, разбрах, че те са голи. Моят човек е девствен, желае една жена. Ако не го беше поискала ти, аз щях да го поискам… Аз не се събличам лесно, Касиел.

– Събличаш се без проблем във филмите си.

– Какво, виждала си ме по пишона?

– Е, не по пишона, за жалост, в нашето кино винаги нещо прикриват, винаги нещо се срамуват и съсипват хубавите сексуални сцени! Кога отказваш да играеш гол?

– В една импресия по националната телевизия отказах. Искаха да се катеря чистак по едно дърво, а те да снимат отдолу… сега да виснат едни мъдури в камерата… не е естетско… Защото ние вярно се съблякохме с теб – ама две прекрасни фигури – силата на тази сцена… Не сме играли негърски танци.

– Влюбваш ли се в партньорките си? Те са доста красиви. Аз съм най-грозната от всички.

Снимка: Иван Бакалов

– В Ани Пападопулу… бях зашеметен известно време. Но ми мина. Тя беше омъжена тогава. След като се върнах от селото, в което снимахме, бях много променен. С Елен Колева сексуалната сцена беше много сложна. Никой от екипа не се постара да ни успокои. 50 прожектора, малко киризчии… Първи дубъл хубав, до момента, в който не си свалих сакото и не ударих един прожектор… и стана една истерия, едно крещене… а ние голи. Та си викам – давай да мине по-бързо. Наистина, ако се е викало в тоя филм – това беше денят, в който се е викало най-много. Ама това са кухненски работи.

– Какво мислиш за българското кино?

– В киното са най-големите групировки. Там е: дай на мене – аз ще дам на тебе. Правят се лоши филми, но пари получават едни и същи провалени хора. Бях на едни награди и видях, че всички се мразят. Хората, в които имам надежда, са Людмил Тодоров, Иглика Трифонова и Иван Черкелов.

– Разкажи за участието си в „Шоуто на канала“?

– Ами направих си достойно нещата, скечовете. По-скоро имах проблеми от продуцентска гледна точка. Отправиха ми предложение, което после се оказа почти наполовина по-евтино. Още повече с тия хора трудно се работи. Шоуто седи на едно ниво. Те се лъжат помежду си. Не си гледат шоуто. 1 час имаш ТВ време, преследваш само кинти, а плюеш на художествената стойност. За мен еталон е „Монти Пайтън“. Аз се стремя към това… и не е смешно, това стремление.

– Печелиш ли достатъчно като актьор на свободна практика?

– Парите трябва да идват без да ги мислиш. Когато има енергия в едно представление, те не са водещото. Какъвто е случаят с „Медея“ на Диана Добрева. Там влязох за 4 дни, но когато се съберат точните хора на точното място и 4 дни са достатъчни. Малкото време те кара да си нащрек, да си си любопитен. Колкото до хонорарите, директорите продават скъпи билети, ама влезеш ли в кабинета им, почват да увъртат… Така че хонорарът на актьора не надвишава 120 лв. (б. р. – на представление)

– Ти влезе екстремно и в „Дон Жуан“на Морфов. За 10 дни. Там пееш, фехтоваш се, играеш. Номинираха те за „Аскер“, но не го получи. Имат ли някаква стойност наградите в България?

– Май не… Нито парите ти се вдигат, нито престижът. Конкретно за годината, в която ме номинираха, на мен ми беше все едно. Майка ми Дора почина. Изобщо не бях в еуфория.

– Много жени те харесват. Как така се ожени, и то за актриса?

– Изненадващо. След пет години любов и раздели реших и аз сам да се изненадам. Оженихме се в църквата на женския пазар. И попа като ни видя, вика: „Много сте хубави, бе!“ Малка сватба. Искахме да си спомняме с Милена, а не да се мотаме по маси, с тежки мезета и пияни хора. Малко кръчме на „Сливница“, с много сладка ракия. Не можахме да устоим. В петък взех халките и веднага се венчахме.

– Има ли ревност?

– Актьори сме, изложени на показ, както се вика, все си пред очите на хората. Има ревност. Но, ако се отнасяш добре с човека… Да ти става драго, да я прегърнеш, да я целунеш, да я налюбиш едно хубаво… Простичките неща. Да й подариш подаръче… И бракът се случва.

– Казвал си ми, че слушаш сънищата си?

– Говорят ми. Понякога си мисля, че Морфей има огромна сила… Зевс да ме прощава. Оправям си проблемите насън, нещо като ме тормози. Значи, аз най-много мразим да мразим. Изпитвам ли омраза, съм половин човек. Още повече – това е проблем не на човека, който е мразен, а на тоя, който мрази. И аз така – една нощ целунах тоя, когото мразех, на сън. Хванах му лицето, целунах го и като се събудих – омразата си беше отишла.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.