Двама 18-годишни ученици за училището, алкохола, наркотиците, момичетата, абитуриентския бал, кандидатстването

След двете абитуриентки вчера (виж тук), двама абитуриенти от столично училище - Ивайло и Васил - разказват своята гледна точка за момичетата, учителите и как те виждат България и себе си след училище.

- Какво мислите такива ли са учениците, каквито ги дават по телевизията – лоши, агресивни..?

Ивайло: Да.

Васил: Зависи. Има всякакви ученици.

- На вас в училище случват ли се такива неща?

Ивайло: Ами един съученик – Миро, като хвана стол и го метна по тая по английски, беше много весело. Такъв смях падна, че направо….

Васил: Владо като разби главата на тая по литература в касата на вратата… Последния учебен ден на учебната година, вече сме оформени, намалени часове, няма материал за взимане, при което тя казва “Аз имам още какво да ви предам” и държи вратата, обаче натиснала дръжката и така се е облегнала на касата. Владо каза “А, аз излизам” , тегли един шут на вратата и госпожата си разби главата в касата на вратата… Беше весело. И госпожата каза: “Свободни сте”.

- Ама пострада ли сериозно или не?

Васил: Не.
Ивайло: Тая по математика скочи да ни бие един път.. беше много весело. Бяхме се заключили вътре в стаята и я чакахме примерно да влезе. И тя влезе. Лили отиде да й подари бонбони, че имаше рожден ден. Тя хвана бонбоните, почна да ги чупи, да ги къса, да ги хвърля. Явно беше бясна. Взе стола, метна го към нас…. Направо…

- От това, което разказвате, излиза, че агресията е най-нормалното нещо в училище?

Васил: Вярно, че има всякакви ученици, всякакви идиоти – няма спор, но какви дебили има сред учителите просто не ми се говори. Има крайно ненормални и антисоциални хора. Като например тая по икономика. Правя контролно по икономика и звъня на приятелката ми, която от 5 години учи икономика. Кажи ми това, кажи ми онова – тя ми диктува от учебника по икономика. Предавам си аз контролното, писал съм 2 листа и тя ми казва “Това, което си написал са пълни глупости! Тройка!”. Втори път, беше тая седмица, пак правим контролно, пак приятелката ми ми диктува, пак имам тройка. Въобще тая жена…. Или примерно в 9-ти и 10-ти клас имах една учителка по литература, според която всички литературни герои и тия, дето са писали за тия герои са хомосексуалисти – Александър Македонски, Ахил, от “Антигона” всичките.
Ивайло: Ама те вярно са такива.
Васил: Да бе, ама тя за всичките така разправяше – за всичките! После дойде една, според която всеки български автор беше най-великият български автор.

- Защо става така? За да има такива даскали, значи това не са точните хора, които би трябвало да са там?

Васил: Според мен на тия хора просто не им е мястото там. Примерно до миналата година класният ни нямаше нищо общо с училището. Идваше, оправяше ни отсъствията. Вика - сядайте да направите по едно контролно, излизаше, купуваше си кафе и не се връщаше до края на часа. Бяхме си разпусната команда отвсякъде. Казваше ни - носете бележки, ако можете да намерите, ако не можете няма страшно. И той защото беше много свестен всички го правиха луд. Сега като дойде новата класна и нещо ни е много нанагорно тая година.
Ивайло: При мене… откъм отсъствия стана по-тежко тая година, защото учителите след тия стачки и тия проблеми решиха, че трябва да ни намалят оценките, за да се види, че преподават. Те поне да преподаваха. Вървят след нас – гонят ни нагоре – надолу.

- Защо се получава така, че гадните даскали са тия, дето ви гонят нагоре-надолу, а останалите са много готини, защото ви оставят да ходите на кафе и някакви такива работи?

Васил: Абе не може една даскалка да ми диктува нещо 4 часа, след това да правя контролно на тоя материал и тя да ми пише слаба оценка, като ми казва: “А, не, аз снощи четох в Интернет, че това не е така.” Защото това са тия даскали, дето ни преподават и ни гонят за материали. Или пък един, дето ми преподава по специален предмет, дето ми разправя, че извънземните са ни дали нанотехнологиите. Преподава ми, уча за компютърен техник, и той ми говори: “Вие какво си мислите? Че нанотехнологиите може да ги измсли човек ли? Това всичко ни е спуснато отгоре!” Това са съвестните учители. И след стачката, която приключи ноември месец същият тоя идва и ни казва: “Ми ние сме много назад с материала и това си е лично ваш проблем. Аз съм стачкувал, така че вие трябва да се справяте с материала”.
Ивайло: Да, и на нас така ни казваха – че сами трябва да се оправяме.

- А има ли въобще някаква форма на уважение към учителите?

Ивайло: Има, да, към някои да. Има такива, които дори и да са строги и понякога да ни пишат по-ниски оценки са много добри хора.

Алкохолът и наркотиците

- С алкохола как стоят нещата?

Ивайло: Едно време беше по-трудно, сега имаме шкафчета и е по-лесно къде да го държим. Преди имаше един голям шкаф за класа, където го държахме, но винаги имаше някакъв резерв. Идва един майстор да оправя един шкаф, защото не може да се отвори. Отваря го, а отвътре една гола мацка на плакат и едно празно шише се търкаля. Аз не съм се напивал в училище. Пихме само през зимата, особено, когато имахме свободен. Веднъж Асен го хванаха с ракия. И аз бях с него, ама нито бяхме пили, нито нищо. Предадохме я на директора и той трябваше да ни я върне, ама не ни я върна. Ракията беше много хубава… Пазихме си я за изпращането, ама ….

- Какво пиете по принцип?

Ивайло: Ракия много рядко пия. Най-много бира. Бира пия от 7-ми клас.
Васил: Бира и ракия.

Ивайло: В 8-ми клас като изпивах 2 литра бира и се напивах. А сега не е така… Имам една съученичка – Лили, много е готина, дето като се напие ми повръща върху маратонките, докато я нося към “Плиска”. И си показваше гърдите в тоалетната и имаше опашка отзад. Е, тя се беше понапила тогава…
Васил: Тя се беше напила веднъж, беше влязла в час и започна да разправя, че баща й е непрокопсаник, как майка й не знам си какво… Искаха да я изпитват и накрая излезе навънка и повърна.

- Имали ли сте такива случаи вие, да ходите в токса (б. р. - токсикологията на “Пирогов”)?

Ивайло: Аз не. Един на бала го заведоха в токсикологията миналата година. Беше много смешно. Имам един познат, който не може да се напие никога.

- Ама всичко, което разказвате, е от минали години. От тая година няма нищо.

Васил: Е, аз вече не се напивам.
Ивайло: Веднъж се напихме в “Ориент 33″, после бяхме на училище. Някак пристигнахме в училище и 2 часа съм спал. И се прибрах после. А съм имал чаши в джобовете, а те са се разливали…

- Преди да навършите 18 години ходили ли сте по заведения?

Ивайло: О, да.
Васил: Аз по принцип не обичам много много да ходя, но да.

- Нямали ли сте проблеми?

Ивайло: А, имахме проблеми, ама не от полицията, а от охраната. Не ни пускаха да влезем. Обаче има заведения , в които влизахме. В “Тантра” да кажем, там е напълно достатъчно да имаш 14 години.
Васил: Не мога да го възприема. 14-годишни хлапета да се наливат като прасета. Аз също съм имал такива изпълнения. Кой клас да съм бил, с един се напихме в голямото междучасие. И те сега искат да се правят на големи гъзари.

- А защо не пушите?

Ивайло: Ми не знам. Аз не пуша. От моя клас имаме 10 момичета и 13 момчета. От момчетата пушат 3, от момичетата – всички.
Васил: В моя клас имаме 3 момичета и 19 момчета. 2 от момичетата пушат, макар че те трудно могат да се нарекат момичета, защото на едната брадата й е по-голяма от моята, а другите 2 ходят като борци, но това не е от значение. От момчетата…. тия, дето пушат трева, те пушат и цигари.

- Я кажи за тревата.

Васил: О, в нашето училище е пълно. Ей тия момчета, те са 3-4, които всеки ден редовно си пафкат. Това им е идеалът – ако не се напушат преди да влязат в час не е интересно. Един ден си говоря с единия и той ми разправя: “Леле, тия зайци колко са нагли. Идва един, дето за първи път го виждам и ми вика нали ти си Здравко, казаха ми, че имаш трева.” И той се е хванал за главата. И така… Събират се доста солидни групички и си се занимават с такива глупости.
Ивайло: При нас някои още пушат, ама вече много слабо. Модата беше в 10-ти клас. Иначе преди… всяка сутрин преди училище. Аз не съм пушил, ама седях при тях и зяпах.
Васил: Миналата година имахме един съученик – Павел. Това момче дойде, бяха го изключили и аз не разбрах откъде. Дойде и в час по английски още втората седмица се нашмърка като първия пич. И това го правеше на 18 години. И като се има предвид, че ние учим в да речем добри училища, просто не мога да си представя какво е в училищата от крайните квартали. Там сигурно е пълен ужас.
Ивайло: “Дружба”, например, където като отида на кафе се връщам на следващия ден.

- Знаете ли да има дилъри на трева и някакви такива неща?

Ивайло: В моето училище понеже има камери вече, няма да видиш някой да седи там всеки ден и да се оглежда, но винаги има от кого да си купиш, ако ти потрябва. И те са все ученици от даскалото.
Васил: Моите съученици си намират отвсякъде, те са си в тия среди от едно известно време. Познавам ги от 8-ми клас и оттогава знам, че се занимават с тия простотии.

- Ти казваш, че това са простотии, значи ти се вижда простотия това да пафкаш?

Васил: Да като цяло. Братовчед ми беше наркоман и имам някаква идея след това какво става, ако решиш да се лекуваш. Също така са ми разказвали какво става, ако решиш да не се лекуваш. Смятам, че определено е пълна загуба на време и средства. Да си даваш парите за 10 минути ей така, при положение, че има много неща, които могат да ти направят много по-голям кеф, и са най-малкото по-здравословни.

- Кажи едно такова нещо, за което бихте си дали парите?

Васил: Бихме се събрали приятели и бихме отшили на хижа, примерно. Ние това поне си го правим редовно. Хващаме се отиваме в петък и се връщаме в неделя и все с нещо сме се натровили – я с ракия, я с кренвирши…. Поне според мен е по-добре да се веселим така, отколкото с наркомански истории. Снощи гледах “Две димящи дула” – едни момчета в някакъв апартамент то не плантация, а направо джунгла от марихуана бяха направили. После ги хванаха , на единия с една пушка му раздробиха крака, другия с картечница, третия с нож. Имаше една кака. Тя спеше през цялото време, накрая стана, стреля с една картечница и след това я заклаха.

- Чувствате ли, че е имало полза от това 5-годишно обучение в тия училища?

Ивайло: Да, много е весело…
Васил: Намирам ползата сега последната година като ходя на стаж. Специално за моето училище, това, което го уча на теория, на стажа и виждам как става. По-миналата година ни преподаваха за компонентите на компютъра и стигнаха до 84-та година, а това мен не ме удовлетворява изобщо. Ние имаме 2 стажа – първият е просто във фирма, вторият е в компютърна фирма. Миналогодишният беше пълна простотия – мъкнене на кашони на другия край на София.

- Къде работиш ти? И какво правиш?

Ивайло: В една фирма за електроника в “Дружба”.

- Как ти се струва ходенето на работа и ученето едновременно?

Ивайло: Амииии…. много гадно! Адски гадно е. Значи ставам сутрин е шест, към девет отивам в училище и винаги закъснявам, как става тоя номер никой не знаеше. Имаше моменти, в които отивах навреме, ама тогава беше гадно, защото нямах време да закусвам вкъщи и трябваше да закусвам в училище. После от училище веднага без нищо друго да правя, взимам рейса и отивам на работа. Свършвам в 6–7. Оттам отивам направо на кафе в “Дружба”, защото там са ми част от приятелите. Там стоя до към 9-10. Прибирам се към 11, изкъпвам се, лягам и това всичкото се повтаря една седмица. И не е много готино.

Момичетата

- Я кажете нещо за момичетата, в смисъл на вашата възраст те май предпочитат някакви по-големи?

Ивайло: Не, аз предпочитам по-малки.
Васил: Момичетата бе, не ти.
Ивайло: Между другото аз съм в такъв клас.. как да го кажа по-меко… педерастки. Момичетата ни са.. да кажем 3-4 хубави, останалите са 20-30 кила над мене. Е, аз съм слабичък, ама те пък…. са се ояли братче!

- Има ли много по-закръглени момичета и момчета?

Ивайло: Ами среща се. Във всеки клас има по 1-2, така, по-стабилни.

- Ама аз, така като гледам, всички момичета на по 14-15 се правят на много големи и така като ги погледнеш приличат направо на жени?

Васил: Ами какво да ти кажа. По цял ден седят пред компютрите, телефончета, снимчици, ползват тоалетната, само за да се снимат. Не знам… Имам една съученичка, която в 9-ти клас, като се запознахме с нея, миришеше от около 4 метра. Айде преживя се, започна да се къпе. Не знам кой й каза, че трябва. Много беше яко, сутрин събираме се в едно кръгче преди часовете 10 момчета, идва тя разбутва всички и… Това момиче в 10-ти клас прави аборт, миналата година разбрах за тоя аборт. След това започна и тя да попафква трева, сега ходи с около 4 човека, като единият е на 37 години с ей такова шкембе.

- Момичетата, които ви допадат, трябва ли да се интересуват от нещо конкретно, да изглеждат по някакъв начин?

Васил: Аз си харесвам моята приятелка. Честно казано нито ме интересуват другите жени, нито се заглеждам. Тя ми е идеалът за жена. Трябва да може да пише задължително правилно. Примерно имам едно момиче от класа, което…. не просто мен ме е срам, че тия хора са 12-ти клас.
Ивайло: Обичам пиклички и дрисли, да са по-малки от мен. И да имат дупета като детско барабанче.

- Харесва ли ви или ви дразни това, че момичетата се правят на по-големи?

Васил: Много-много не ми прави впечатление.
Ивайло: На някои им харесва даже.

- Как ви прави впечатление, че са неграмотни?

Васил: Ами примерно сядам да преписвам от някоя съученичка и ми е трудно, защото половината букви са сбъркани и овца вероятно ще я напише с 4 правописни грешки. Няма пълен член, няма който, когато, където, праскат което им звучи най-добре, а в повечето случаи това звучи толкова абсурдно, че няма накъде.

- Е, добре. Защо така се получава? Нали това е смисълът на училището? Да ви научи на нещо?

Васил: Защото сега е модерно да висиш по кафетата, да изпушваш по 2 кутии цигари на ден, да изпиеш 2 кафета, докато започнеш да трепериш и след това да отидеш да се напиеш някъде като свиня и да се прибереш в къщи и да си много тъжен. Това е най-важното.
Не знам… за момичетата в момента модата е да са на 15, да ходят с минимум 20-годишни, да са спали с поне 5-ма мъже, да се напиват като не знам какво всяка вечер. А за момчетата – да си футболист, с готина прическа.
Ивайло: Да си с черен анцуг на “Адидас” с бели ленти.
Васил: С боксьорските ботушки, с якенца до тука и очилата за грозни.

Балът

- Каква подготовка става за бала?

Васил: Ооооооо, всички ризи са розови! Взех си костюм и си викам сега ще си взема риза. Тая почва да ми вади едно бебешко-синьо, едно розово, едно такова розово, едно онакова розово и я питам добре, няма ли една нормална хубава риза? “Еми…. абе ти пробвай розовото, може и да ти хареса…” .
Ивайло: Една от моя клас си сложи коса. Допълнително коса са 500 лева и сега за още 500 лева ще си слага. А тя не идва на училище. Тя не е идвала от 2 месеца почти на училище. Дойде една сряда и от тогава никой не я е виждал. Те няма да я пуснат да завърши, тя на бал ще ходи…

Васил: Абе не мога да разбера момчетата или момичетата се правят на нищо да не приличат? Най-интересното е, че момичетата, които на нищо, ама на нищо не приличат, са най-нахакани, и облякани, и натокани и какви ли още не.
Ивайло: И всеки иска да е с някаква невероятна кола на бала.

- Важно ли е това да си с хубава кола на бала?

Ивайло: Ами отначало беше важно, после му теглих една и реших, че ще ходя с форда на вуйчо. Майка ми намери кола, баща ми намери кола и решихме, че ако майка ми успее да говори с една приятелка, ще вземе някакъв мерцедес там. Обаче, ако отида с някаква по-обикновена кола, няма да ми е кой знае колко голям проблем.
Васил: Аз исках да отида с камиона на чичо ми, ама…
Ивайло: Аз си взех всичко от един сватбен център.
Васил: И там всички ризи са розови.
Ивайло: Е, аз си взех черна, с едни камъчета.

Чалга, мачове

- Какво се слуша там?

Ивайло: Чалга.
Васил: Не можем да се преборим с чалгата. Имам един съученик, с който, като отидем някъде на хижа, и то щеш-не щеш, като подпийнеш и тя си тръгва чалгата и той все разправя, че сме гадни чалгари.
Ивайло: Аз слушам чалга от малък и много ми харесва. Има хора, които го мислят за просташко и селско и кръчмарско, но аз не мисля така. В същото време ходя на дискотека и на ретро и на някои други неща. Мога да слушам всякаква музика. Като цяло обаче не харесвам някои стилове, метъл и класическа музика да кажем. Харесват ми примерно 5 песни, но като цяло не ми харесват, но нямам против тея стилове.
Васил: Аз затова казвам, че слушам, каквото ми харесва. Примерно има такава чалга, която е толкова пошла, че и за гледане не става.
Ивайло: Аз си слушам такава и ми е весело така, смея се.
Васил: Има чалга и сърбско, които ми харесват. Има черно, рок, метъл, техно, диско, латино..

- Освен музика, филми какви харесвате?

Ивайло: За филми не знам, обичам да ходя на мачове на “Левски”. Всяка събота ходя. Е, като ги няма не ходя, но иначе всяка събота. Ама не сме от най-запалените фенове. Само че полицията е много гадна. Където няма камери не знаеш какво правят. Тая година на един мач ми биха 2 шамара и един шут, понеже закъсняхме с влизането и тоя реши, че аз съм пил, а аз имам алергия, очите ми бяха зачервени. Аз му казах, ако иска да ме провери, каквото иска да направи, не съм пил нищо, ама че това е първият мач за сезона и ще вляза и няма да ме спре. Той реши, че му говоря доста грубо, двама от другите застанаха пред камерата, и тоя ми би един шут, аз се залепих за решетките, почна да ме бие. Аз се измъкнах и избягах и влезнах от съседния сектор. Полицаите направо като ме видяха и ми викат влизай, айде, мачът почна.

Накъде след училище?

- Ще кандидатствате ли?

Ивайло: Ами ако влезем - влезем. Ако не – не знам.
Васил: Ние вече бяхме на предварителни изпити за УНСС.

- Какво искате да учите там?

Васил: Ами то още не се знае. Те сега нали са по направления.
Ивайло: За МИО или финанси никога няма да ми стигне бала. На изпита изкарах 4,99.
Васил: Аз имам 5,23.

- Трябва ли да ходиш на уроци, за да си изкараш изпита?

Васил: Според мене да. Точно преди изпита изкарах едни експресни по 10 часа на ден. Бях като препил. 6 дена по 10 часа за 360 лева. И като цяло качеството е добро. Предаваше ни една, дето е от УНСС и ни разгони фамилията. За да вляза в УНСС мисля, че трябва задължително да ходя на частните уроци на УНСС.
Ивайло: Аз пък мисля обратното. Без курсове има много голям шанс да вляза.
Васил: Ама за момчетата е много по-лесно. Миналата година приятелката ми като кандидатства на второто класиране за момичетата балът почти не падна. За момчетата с 2-3 единици падна.

- А всички ли кандидатстват?

Ивайло: Всички. Който влезе - влезе, който не - ако има някаква работа, работи.
Васил: Специално от моето училище съм забелязал , че доста хора се отказаха от кандидатстването. Примерно това момиче, което беше на изпит по география, тя от училище отива на работа. Работи в “МакДоналдс”. Изкарва някакви пари, но не смятам, че тия пари са достатъчно, ако реши след това да се занимава само с работа. Изкарва пари, обаче изобщо не й пука.
Ивайло: Аз имам 2 приятелки от моя клас – сервитьорки, едната взима много хубави пари. Работи в някакво супер заведение в центъра и взима по 800-1000 лева.

- Как си се представяте след 5 години, като сте завършили вече?

Ивайло: Страх ме е да си представя такова нещо.
Васил: Не искам да си правя планове. Като си правя и те се провалят.
Ивайло: Виждам се горе-долу на същото дередже. Надявам се да съм завършил УНСС, да имам кола.

- За какво си мечтаете? Какво искате да ви се случи?

Ивайло: Пари, коли, жени… Не, не знам…
Васил: Това, което знам е, че след време не искам да се чувствам като моите родители и да се чудя откъде да намеря пари за нещо. Искам да не е с много пари, но да е спокоен, защото в България като имаш много пари те застрелват много млад.

- А искате ли да си останете в България?

Ивайло: Да, не мисля да заминавам. Тук мисля, че ми е добре.
Васил: Честно казано, не искам да ходя в чужбина, ама изобщо. На екскурзия бих отишъл, но за постоянен живот не.
Ивайло: Ето в щатите примерно не бих отишъл. Някак си… всеки си мисли, че като отиде там ще му е много по-лесно, но за да е така там трябва да работиш на 2 места и всъщност да живееш доста скромно. А и там трябва да работиш много.
Васил: Да. Или пък американската мечта – къща и кола на кредит и цял живот ги изплащаш.

- А защо толкова много хора ходят някъде в чужбина?

Ивайло: Гурбет.
Васил: Защото така са си избрали, животът си е техен и те решават какво да го правят, но според мен не е това начинът.

- А кой е?

Ивайло: Ами… на мен не ми се берат праскови или мият чинии по 12 часа на ден. Ще им работя аз на тия, а те ще се отнасят с мен все едно съм не знам какъв човек, ще ме използват и аз накрая ще се радвам, че съм си дошъл тука с няколко хиляди евро. Ще си купя една кола и другите ще ги профукам за нула време. И какво ще направя – нищо. Трябва да стоя там няколко години, а ако стоя там повече време ще взема да спечеля повече пари и ще взема да остана и никога няма да се върна сигурно.
Васил: Мисля, че понякога все пак оставаш доволен, но малко или много пак трябва да имаш връзки някъде, за да се уредиш на хубаво работно място.

- Задължително ли трябва да ги имаш тия връзки?

Васил: Лично според мене – да. Тия неща ги преценявам, като гледам какво става в България. Тук за всяко нещо трябва да имаш връзки, за да успееш, или познати, или да цакаш…

- И това кога ще се промени?

Ивайло: Никога.

- Как ви се струва - да седят така нещата?

Васил: Ами … не е добре. Не е нормално, когато си караш по еднопосочна улица и срещу тебе да върви един в нарушение и да идват катаджии и да ти обясняват как ти си виновен, при положение, че тоя, дето те е ударил кара най-новия мерцедес.

- Мислите ли, че нещо в България трябва да се промени?

Ивайло: Ами… Не! Ако се промени ще вземе да се развали нещо. Ние така и така сме си свикнали. Ако нещо стане като хората ти ще си кажеш “А! Тука има уловка, нещо не е като хората.”
Васил: Вчера в “Труд” или в “24 часа”, не помня гледах една карикатура с Иванчо. Нещо беше от рода на: Абе тате, имаме ли министерство на горите? Ми да, имаме. А имаме ли министерство на финансите? Имаме. А имаме ли министерство на океаните? Не, ние нямаме океани. Хубаво де, а тогава защо имаме министерство на правосъдието?

x Изпрати на приятел: Твоето име: Твоят имейл: Име на приятел: Имейл на приятел: