Осъденият заради отказ да прави лицеви опори иска справедливост от ЕС

Николай Марков. Снимка: авторката

Уволненият от Националната служба за охрана подполковник Николай Марков, който се прочу с нелицеприятни разкрития за службата и с въпросите си към президента Първанов защо е произвел в чин генерал хора без ценз и образование, беше осъден на 1,5 години условно, с изпитателен срок от 3 години.
Присъдата е за отказ на Марков да изпълни заповед да прави лицеви опори, издадена от началника в службата генерал Томчев, и беше обявена в последния работен ден в 17 часа вечерта, което издава стремеж на съда да не се шуми много по случая в медиите. Марков работи в НСО от 1993 г. до лятото на 2007, когато е уволнен с мотива, че е отказал да прави лицеви опори. Уволнението му идва малко след като написва доклад до президента за безобразия в службата (повече за случая Николай Марков разказва в интервю за e-vestnik тук). Военна прокуратура повдигна обвинение срещу него, за неизпълнение на заповед и на 30 април 2008 година му издаде присъда.

Николай Марков тълкува присъдата си пред e-vestnik по следния начин:

„Военният съд ми издаде присъда от 1,5 години условно, с 3 години изпитателен срок и 5 000 лева глоба. Като гледам тези 3 години, които поддържа прокуратурата в искането си, аз ги свързвам единствено с оставащия мандат на президента Георги Първанов. Нямам друго обяснение. Ако през тези 3 години кажа нещо, присъдата ми влиза в сила и аз трябва да лежа в затвора. Това за мен е репресия и няма равнопоставеност на страните. Ако има 2 страни по това дело, прокуратурата трябва да образува и към двете производство, проверки и съответно – да вкара в съда двете страни, за да се реши спора. Тук няма такова нещо. Който има власт, цялата система в държавата работи за него. В момента, между тези почивни дни, всички дела в съда са отложени без моето. За два работни дни се взима решение по моя случай.

Имаме решение на съда, което е абсурдно за Европейския съюз. Аз си поставих за цел да тествам българската правосъдна система и това решение на съда е част от този тест. Както знаете, вече веднъж предупредих президента през 2002 година какво се случва в НСО, втори път му изпратих доклад от 28 точки през 2007 година, заради който бях уволнен и бе измислена цялата тази история с лицевите опори. След това имах лична среща с президента по негова покана, на която той каза: „Вие не си давате сметка за съдебни последствия, но както и да е” (значи той е знаел още в онзи момент какви са съдебните последствия за мен, преди да са започнали съдебните процедури).

Обвиниха ме, че едва ли не зад мен стоят партии, само и само да си измият отговорността. Не се получи.

Доколкото си спомням, ЕС иска политици в затвора, а не военни, които отказват да правят лицеви опори в условия на тотално унижение на човешкото достойнство. Унижение от човек, който няма право, доказано и от съда, и от свидетели, да издава такава заповед. Но понеже съм бил старши инспектор в НСО, цялото дело беше засекретено и журналистите не можаха да станат преки свидетели на целия позор. В това дело няма нищо секретно, освен глупостта, цинизма, и начина, по който овластени хора си прикриват престъпленията и нарушенията.

Аз не упреквам съдиите и прокурорите. Те са смешната страна на нещата. Защото, когато един съдия ти издава присъда лишаване от свобода и трепери целият, значи има нещо, което не е наред.
След тази присъда, имам основание да считам, че българската правосъдна система работи – щом може да ми се издаде присъда затвор за неправене на 20 лицеви опори по заповед на генерал, назначен от президента, за когото депутат от народното събрание обяви, че е бил от личната охрана на Маргините. Ако на мен може да ми издадат такава присъда за нула време, кажете ми една причина съдът да не може да осъди тези, за които хората казват: „Защо още не са в затвора?”. Вече вярвам, че в България има съд, който да издава и присъди „затвор”. При това, без основания и без доказателства. Значи – ако не могат да съберат доказателства в тази държава, за да осъдят знаковите фигури от престъпния свят, толкова ли не могат да им издадат една присъда „затвор” без доказателства – както на мен. Какво им пречи? Щом на един може, значи трябва на всички да може. Аз съм готов да отида в затвора, но да ме последват и всички останали.

Когато казвам: „Тест съм за европейската съдебна система”, аз ще съм тест докрай. Военното ми образование ме е научило да губя битки, но нямам психика да губя войни. Тази война ще я спечеля категорично.

Знам, че сега изглеждам слаб и че срещу мен има една държавна машина от миналото, но и познавам себе си и хората, които ме подкрепят, познавам и ЕС. Чисто процесуално сега предстои апелативно производство, обжалване, трябва да си кажем още някои неща, по-сериозни и след това предстои да кажем: „Добре дошла, България, в Европейския съюз”. Това ще е разобличаването на грозното лице на миналото. Аз съм сигурен, че ще имам подкрепата на много европейски структури. Ще дойде момент, когато те ще заявят мнението си по този въпрос. Ще извървим пътя, защото държавата трябва да се отвоюва от миналото.

Това мероприятие по осъждането ми за всички е ясно, че се превърна в политическо. Нали не смятате, че има човек, който да счита за нормално да вкарат някого в затвора за отказ да прави лицеви опори? Има още много дисциплинарни наказания, които може да се приложат, вместо наказателно преследване и затвор. Още веднъж акцентирам върху отказа на прокуратурата да образува производство срещу генерал Томчев. Той ме нарече „свиня”. Адвокатът ми има писмено заявление да се образува производство за обида. Генерал Томчев с цялата си наглост влезе в съда и потвърди, че ми е казал, че съм свиня. И прокуратурата има писмено неговото признание, че ме е нарекъл свиня. Военна прокуратура, в лицето на нейния шеф Спас Илиев казва: „Няма данни за извършено престъпление обида”.

Един човек ми казва да падам да правя лицеви опори, който е учител по физическо възпитание и за него е декларирано, че е бил шеф на охраната на Маргините по време, докато е охранявал Георги Първанов като шеф на БСП (това е казано от трибуната на народното събрание). Може ли да ме осъдят на затвор за това, че не съм се съобразил с тази негова заповед?

Аз имам само едно име и едно лице. Осъденият подполковник Марков си остава завинаги осъденият подполковник Марков. Но Георги Първанов не знам дали ще си остане така, защото се оказа, че има още имена. Нямам лице назаем и няма да имам.“

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.