Ринго Стар – барабаните и още…

Ринго Стар в дома си. Снимка: личен архив на музиканта

Ринго Стар е роден на 7 юли 1940 г. в Ливърпул, Обединеното кралство. 1962 е годината, която го превръща в „най-известния барабанист на планетата“. Тогава той става част от „Бийтълс“. Истинското му име е Ричард Старки. На 67 години той се чувства по-добре от всякога. С ужас си спомня за времето, когато е бил стиснат в менгемето на зависимостта си от алкохола и наркотиците. Годините минават, но легендарният Ринго Стар не остарява, напротив – изглежда още по-жив и енергичен. Както самият той признава, винаги ще си остане на 20.

-„Бийтълс“ те направи известен. Какъв би бил животът ти без тях?

– Наистина вярвам, че пак щях да бъда музикант, това е моето призвание. Вероятно щях да свиря на барабани в някой клуб…кой знае.

– Какво ти липсва най-много от Джордж Харисън и Джон Ленън?

– Приятелството. Излизането заедно, работата, всичко. Ние бяхме като братя. Все едно съм загубил част от себе си.

– Какви са шансовете ти и Маккартни да се появите заедно на сцената?

– 50 на 50.

Ринго стар със съпругата си. Снимка: Ройтерс

– Имахте успешна соло кариера. С кой албум се гордеете най-много?

– „Ливърпул 8“. Всъщност винаги съм се гордял с този, който е излязъл последен. Но „Ринго“ беше най-големият!
Също и „Любов“… мога да продължавам още.

– Джон и Пол даваха ли ти прекалено много наставления? Имаше ли възможност да експериментираш?

– Да, имах възможност. Всяка една песен си има определен формат. Джон винаги искаше двама барабанисти, аз постоянно се оплаквах, че съм сам. Той казваше „направи това!“, а аз му отговарях „За тази песен трябват двама барабанисти!“. Бях доволен, че текстописците се съобразяваха с желанието ми да променя нещо по моя преценка.

– Как би описал стила си?

– Това, което прави стила ми оригинален, е че съм левак по рождение. Въпреки че баба ми направи всичко възможно да оправи нещата. В крайна сметка мога да си служа еднакво и с двете ръце. Ако хвърлям нещо, ако играя крикет или голф – действам с лявата ръка. Ако пиша или режа – с дясната. Може да се каже, че съм доста сръчен. Благодарение на това стилът ми се отличава.

– Как се промени музикалната индустрия през последните 40 години?

– Ако си в група – за теб няма видима разлика. В крайна сметка музикалната индустрия все още съществува, благодарение на всички, които създават музиката. Ако се е променила по някакъв начин, причината може да е само една – музикалният бранш е в ръцете на някой, който не разбира от музика. По мое мнение през 80-те музикалната индустрия беше подчинена на чиновническото мислене. Вече сме в нова епоха – цифровата. Сега всеки може свободно да си сваля всичко от Интернет. Искаш „Radiohead“- имаш го. Няма нужда да плащаш. Мащабна промяна, която дели две ери в музикалната култура.

Ринго Стар. Снимка: Ройтерс

– Защо според теб Великобритания е извор на рок таланти през десетилетията?

– Рокът се ражда в Америка и с „Бийтълс“ се завръща там. Проблемът е, че много британски групи се опитват да се съревновават с Америка, но Америка вече е утвърдила мястото си.
Когато ние излязохме на пазара, бяхме голяма, луда поп-група със странни прически. Всъщност, май не бяхме чак толкова уникални. Просто така се говореше за нас.Имахме късмет.

Ринго за:

Музиката

Хубавото да си Ринго Стар е, че постоянно получаваш подаръци от феновете си. Колекцията „Пътуващите Уилбърис“ („The Traveling Wilburys“), съдържаща CD-та и DVD-та, е най-забавното нещо, което ми е попадало от доста време насам. Като гледам момчетата как свирят – Рой Орбисън, Джордж Харисън, Том Пети, Джеф Уайни и Боб Дилън – си припомням колко е забавно да свириш. Страхотно е!

Ринго Стар пред своя картина. Снимка: Личен архив на музиканта

Най-голямата ми страст са барабаните. Обичам да пиша текстове, да излизам с музиканти…
Преди няколко години „Вълшебните номера“ („Magic Numbers“) бяха моята група. Обожавам първия им албум.

Ейми Уайнхаус има наистина уникален глас, велика е. Има много талантливи музиканти, но, за съжаление, повечето от тях имат възможността да издадат само един албум.

Като говорим за албуми, които са в специалната ми колекция, задължително трябва да спомена „Two Shoes“ на „The Cat Empire“. Те са като „Madness“, с изключение на това, че са австралийци и правят записите си в Куба. Музиката им е страхотна, ритъмът също. Фен съм на „Zutones“, което, между другото, рядко споменавам.
Научавам за новите банди, които се сформират в Ливърпул…Не че постоянно се занимавам с това, но поне се старая да съм в крачка. Не знаех за „Wombats“. Радвам се, че ги открих. Добрата музика винаги идва от Ливърпул.

Филмите

Харесвам всичко на Монти Пайтън, също и Дик Лестър, който направи „А Hard Day’s Night“ и „Help“. Харесвам и Питър Селърс…Много, много забавен човек. Направихме „The Magic Christian“.

Театъра

Миналата година отидох да гледам „Любов“(„Love“) на “Циркът на слънцето”(„Cirque du Soleil“) в Лас Вегас. Как си прекарахме само! Беше невероятно! Трябва и вие да отидете. Джордж Мартин и синът му Джайлс свършиха страхотна работа по албума „Love“. Наистина е така. Когато чух собственото си изпълнение на барабаните, си казах: „Уау!“.

Визуалните изкуства

Обичам да рисувам. Живея в Монте Карло, където светлината е страхотна. Шест години имах къща в Амстердам, така че Рембранд е моят герой на всички времена. Харесвам много автопортретите на Ван Гог. Тези хора могат да се нарекат художници. Аз съм просто един музикант, който обича да се забавлява!

От сп. “Тайм” и в.“Индепендънт“

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.