Неудържимият възход на десницата в Европа

Победителят на кметските избори в Лондон Борис Джонсън пристига в кметството в града, заобиколен от привърженици. Според експертите победата му е знак, че на предстоящия парламентарен вот победата ще бъде за консерваторите. Снимка: Ройтерс

Дали победата на Борис Джонсън на изборите за кмет на Лондон не предизвестява победа на британските консерватори на следващите парламентарни избори, които трябва да бъдат произведени до 2010 година? При всички положения тя обаче се вписва в една по-обща тенденция на обръщане на европейските гласоподаватели към десницата. В Лондон, както в Италия, десницата току-що си върна властта. Тя вече управлява в Германия, Холандия, скандинавските страни – в Дания, а също и в Швеция, която дълго време беше представяна като бастион на социалдемокрацията. Този завой надясно важи и за Източна Европа. Консервативни или либерални партии бяха избрани да управляват в Полша, Чехия, балтийските републики, Румъния. Десницата е в подем в Унгария, където управляваща левица е в затруднено положение с приближаването на парламентарните избори през 2010 година.

Единствена или почти единствена, Испания, изглежда, продължава да се съпротивлява. Преизбирането на премиера-социалист Хосе Луис Родригес Сапатеро обаче до голяма степен се дължи на тактически грешки на неговите съперници от десницата на проведените през март тази година избори и на архаичните им възгледи по обществените въпроси.

Този феномен впрочем е също толкова масов, колкото и впечатляващ, и изхабяването на властта, какъвто по-специално е случаят с управляваната от 1997 година от лейбъристите Великобритания, не е достатъчен, за да го обясни. „Зад кулисите, подчертава политологът Жорж Менк, има огромни икономически и социални промени – отслабването на идеологическата убеденост и появата след падането на Берлинската стена на нови заплахи като имиграцията.“

Трансформации, на които левицата не съумя да даде убедителен отговор. Защото успехът на десницата без съмнение се дължи, на първо място, на неуспеха на социалдемократическия модел. „Глобализацията, обяснява изследователката от фондация „Робер Шуман“ Корин Делоа, превърна социалното програмиране в отживелица. Това е още по-вярно, като се има предвид, че с икономическата криза, в която навлязохме, няма какво повече да бъде разпределено. Изведнъж, хората започват да имат повече доверие в десницата, че тя може да намери решение на проблемите, които иначе са от компетенциите на левицата. Например по знакова тема като застаряването на населението на европейските страни и финансирането на пенсиите.“

Джани Алемано от десния Национален съюз ликува след победата на изборите за кмет на Рим. Десницата в цяла Европа се оказа по-подготвена за глобализацията и печели все повече последователи. Снимка: Ройтерс

Залезът на социалдемокрацията е от полза не само за десницата, но и за по-радикалните леви движения. За това свидетелства пробивът във Франция на троцкиста Оливие Безансено, но и успехът на Социалистическата партия в Холандия, която през 2006 година стана трета политическа сила в страната, на Социалистическата народна партия в Дания, взела 13 на сто от гласовете на проведените през ноември миналата година парламентарни избори, или още по-добър пример, на партия Левите в Германия, която обединява бившите комунисти от някогашната ГДР, социалисти и отцепници от Германската социалдемократическа партия (ГСДП).

Десницата беше по-добре подготвена да посрещне шока на глобализацията, тя се преобрази, като заложи, според Жорж Менк, на „идеологическата бъркотия“. За да мобилизира избирателите, тя съумя също така да отнеме привърженици на левицата, както припомня Корин Делоа: „Въпреки съпротивата на една част от Християндемократическия съюз (ХДС), Ангела Меркел използва социални теми като статута на жената и детските ясли. Десницата, по общо правило, полага усилия да устрои по рационален начин социалния модел, защитаван от левицата.“

Освен това тя си присвои теми, които традиционно бяха от репертоара на крайната десница – сигурността, съхраняването на идентичността или имиграцията. Нагледен пример за това в Италия е новият кмет на Рим Джани Алемано. В германската провинция Хесен ХДС не се поколеба да използва популистки теми на местните избори през януари тази година. В бившите комунистически страни, където държавата майка беше всевластна до края на 80-те години, този феномен беше още по-шокиращ. Влизането на тези държави в Европейския съюз през 2004 година съвпадна с появата на националистическа и открито антиевропейска десница. Днес в Прага чешкият президент Вацлав Клаус продължава да отказва да издигне флага на Европейския съюз редом до националния.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.