Кети, операторка на еротичен телефон: Обаждат се извратени, ненормални и престъпници

снимка: e-vestnik

Кети е 38-годишна операторка на еротичен телефон и една минута разговор с нея струва 96 стотинки с ДДС. Повечето от клиентите й не знаят нито как изглежда, нито на колко години е, а още по-малко – че е инженер. Освен „Техническия университет“ в София, тя е завършила и математика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Когато не пъшка на клиентите по телефона, тя работи като учителка по математика в елитна столична гимназия.
Ето какво разказва Кети за работата си като операторка на еротичен телефон.

„Еротични телефони в България винаги ще има, защото не може изведнъж цяла прослойка българи да се лишат от половия си живот. След три години работа на такава линия се убедих, че всички, които редовно звънят на тези телефони, имат проблеми. Често се случва да ти се обаждат приятни мъже, да си говориш с тях на всякакви теми и дълго да се чудиш „абе, на тоя какъв му е проблемът, че звъни на тоя телефон?“, но в един момент разбираш и неговия проблем. Всички, които се обаждат тук, трябва да ги освидетелстват.

В тази работа играеш някаква роля. Веднага трябва да имаш свойството да напипаш каква ти е ролята. Ако не се наместиш адекватно в желанията на човека, затварят или повече не ти се обаждат. Най-много време успявам да задържа на телефона мъжете, които мислят, че съм на 24 години, имат надежда за среща с мен и си въобразяват едва ли не, че могат да свържат живота си с моя. Има и хора, които са се напили и се обаждат заради купона. Сред тях се срещат 1-2% нормални. Например, докато беше още задължителна казармата, ми се обажда един войник, който току що се е уволнил и иска да викаме двамата заедно: „У-вол-не-ни-еееееее!!!“

Повечето са мъже, които имат желание за връзка, но са с тежки проблеми в общуването, с много комплекси. Ограничени хора, с беден речник, на които никой не би обърнал внимание в реалния живот. Ти си единственият човек, който им говори мило и ги изслушва, който се интересува от елементарния им свят. Има един, който си е нормален, докато се напие. Като се напие, става много нервен и избухлив, всички го зарязват, той остава сам и ми се обажда да ми вдига скандали. На другия ден ми се извинява. Откачалници всякакви. Много мъже си представят секс с майките си – някой мастурбира с използваните пликчета на майка си и т. н. Друг гледа майка си как се къпе, а на трети трябва аз да съм му майка и докато му говоря, той вика: „Да, мамо – добре, мамо“. Колкото и странно да звучи, такива разговори не ме натоварват, защото смятам, че е право на всеки човек да си има извратени мисли. Анонимността на телефоните помага на хората да си ги споделят с някого и в това няма нищо лошо.

Обаче не искам повече да говоря с престъпници – тези разговори са ми най-неприятни и не мога да си ги избия от ума дълго време, затова вече ги отказвам. Преди време двама си споделяха престъпленията с мен и очакваха разбиране. Единият беше сводник в Италия, който използва за проститутки 12-13-годишни момичета от домовете за изоставени деца в България. Разказваше ми на какви извращения и побой ги подлага, докато създаде в тях търпимост към всякакви клиенти. Понякога плачеше по телефона и очакваше съчувствие. От моя страна това беше огромен компромис, защото през цялото време всъщност исках да му кажа, че е нищожество, че няма прошка за него, че трябва да умре в затвора и да постъпят по същия начин с него, че не искам да говоря с такъв кретен, да му слушам глупостите и да ме натоварва.

Другият беше крадец на коли и скъпи вещи от домовете на хората и очакваше от мен да се радвам на постиженията му. Докато ми разказваше за геройствата си, аз си представях как бяха обрали моя апартамент, как за малко да ми откраднат колата и на колко мои познати се е случвало същото. За да се оправдая пред себе си, че ги изтърпявам, непрекъснато си повтарях, че в крайна сметка аз от тези хора печеля, че няма да ги променя, защото те си създадени идиоти, че нищо няма да постигна, ако им тегля майната, но в един момент ми писна и се отказах да говоря с тях. Обаждат се и педофили. Тях направо ги ругая и им казвам, че са изверги. Много ги има, може и да се прави време от тях, но където се намесва думата дете, не си и помислям да печеля на тази цена. Има и деца, които се обаждат, но или им затварям, или не говоря за секс с тях. Опитвам се да ги задържа, като ги разпитвам за училище, за футбол, но те губят интерес, защото са слушали по линиите, къде на живо, къде на запис, далеч по-интересни неща.

Много често се обаждат обикновени чекиджии. От тях време не се прави. Те са си гледали порно, възбуждали са се преди това и се обаждат само да чуят малко глас и да свършат. Говорят тихо, за да не ги чуе жена им, която спи в съседната стая. Не ги интересува името ти, нито дават да ги разсейваш от целта. Точно определени неща искат да чуят – да им попъшкаш малко, да им разкажеш къде сега, после как и до 3 минути са готови. Тръгнеш ли тепърва да им се „събличаш“, да им обясняваш с какво бельо си, къде си седнала и т. н., губят интерес и затварят.

Лесбийките са много гнусни. Обаждат се само извратени и ненормални. Трябва да ги караш да си завират разни флакони на неестествени места, да им разказваш с колко много хора едновременно си била и те какви болки са ти причинявали. Как са те изнасилвали 100 човека като си била на 13 години, пък като си била на 6 години, дали си се пипала и какво си изпитвала. Те се възбуждат от болка, от садизъм, от унижение и бой. Яки психарки са и повечето са садо-мазо ориентирани.

По едно време имахме и гей-линия. Тя се рекламираше по вестниците със снимка на „нежния звяр“. На телефона работеше един истински гей, ама много гаден. Все беше или пиян, или друсан, или миришеше на пикня и на парфюм едновременно. Обаче, докато той работеше на линията, имаше страшно много обаждания – явно си имат определена терминология и начин на изразяване, знаят си клубовете, какво да си говорят, за да се възбуждат и т. н. А и на тоя отвътре си му идваше да кокетничи, да любезничи и да се сваля на мъжете, които му звънят. Обаче не можахме да го изтърпим, а и създаваше разни интриги, беше много гадно копеленце, не можеше да работи с никой друг и го изгониха. След него решиха вече да не назначават педерастчета, а нормални момчета, които само да се правят на гей. Оттам нататък спря да се обажда който и да било и линията тръгна на загуба. Закриха я после. Самата аз в момента имам 3-4 гейове, които са ми постоянни клиенти и ми се обаждат да си разказват преживелиците. Някои от тях си представят тройка с мен и с някое момче. Моята роля в този случай е да им асистирам, така да се каже.

Имаше една баба от Перник в офиса, ама много артистична, гръмогласна и наперена, която се водеше гледачка и уж предсказваше бъдещето на хората. Нейната линия се рекламираше като тези на екстрасенсите. Често и на нея й се обаждаха секс-маниаци и тя си влизаше във всякакви роли без проблем – при тази работа е важно да ти тече време, да имаш клиенти на телефона, а за какво ще си говорите, няма значение.

снимка: e-vestnik

Говоря си веднъж с едно момче по телефона, бях седнала на едно диванче, близо до тоалетната и кротко му обяснявам как се свалят момичета (защото той такива съвети ми искаше). Както си водим спокоен, едва ли не делови разговор с момчето, един от извратените клиенти се обажда на бабата, която в тоя момент е в тоалетната, и иска от нея да е строга господарка. Бабата, с нейния пернишки диалект, тип „скакауец“, започва от тоалетната с един силен, мощен глас (а и тя самата беше много мощна), да му се прави на строга господарка. И се чува следното (ама със заканителен тон): „Какво искаш ти, бе, мърсникооо! Да ти пръдим ли искаш, бе? Ето – ппрррр! Пррр! Прррр! На ти на тебе!“ – и блъска с мощното си ръчище по плочките на стената. „На ти на тебе! На! Че те пребием от бой, бе! Че те утепам от бой!“
Бабата е изключително колоритна личност, която по никакъв начин не може да я имитираш. Аз, както си говорех, му се извиних на това момче, казах му след малко да се обади и затворих телефона. Там беше и операторът на гей-линията, и с него като взехме да се хилим – няма спиране. Бабата като продължава да ги обяснява тия неща в тоалетната, да блъска по стената, а тя някаква тънка стеница от гипсови плоскости с налепени плочки – аха да рухне. Вътре кънти всичко, от тоалетната се чува из целия коридор. Така се беше въодушевила, а на мен ми беше толкова смешно, че клекнах на земята и съм се хванала за корема, и се хиля като луда, а тоя – педерастчето – седнал на един фотьойл, не можеше дъх да си поеме. Само вдига глава нагоре, вие и скимти, и се задушава, докато му се отприщи гласа – аааааа-ха-ха-ха-ааа! Аааа-ха-ха-ха-ха-ха-хааа! Най-накрая свърши представлението. Ние двамата – пред умиране от смях, а бабата излиза от тоалетната като победител и вика, изпълнена със самодоволство: „Слушахте ли ме що му говорих?“

От тези, които искат да се запознават, има един луд зъболекар. Бил доцент, бил най-умният, но всичко, което казвал за себе си, било в много слаба светлина представено, защото той в действителност бил още по-умен и още по-най-най! „И кажи сега – ще се омъжиш ли за мен? Ти си малко тъпичка, ама кажи – ще се омъжеш ли?“ Аз не му казвам, че съм с 2 висши образования, не му противореча – правя се на тъпичка, защото той точно това търси и трябва да се наместиш в желанието на човека. Усещаш, че той се опитва по някакъв начин да те направи тъпичка и не му казвам например: „Ти за какъв се мислиш, бе!“, а веднага започвам да играя ролята. Накрая той поиска да се ожени за мен, защото досега не беше срещал в реалния живот някой, който да иска да бъде тъп. Аз му бях първия случай. И се влюби в моята личност.

Има един, който половин година си беше търсил учителка по математика, при която той да е на частни уроци. Обаждал се на много операторки и никоя не му харесала. Един път попадна на мен и аз го попитах кой клас е. Той ми отговори, а аз му викам: „Отвори си учебника на логаритмични показателни уравнения, да разгледаме примера на стр. 43!“ И в един момент той разбра, че аз наистина съм учителка по математика. Човекът полудя! Той играе ролята на 17-годишен, а аз – на 42-43-годишна учителка с огромен задник и големи цици. Започваме: „Дай си домашното!“, „Аз не съм го написал.“, „Защо си дошъл на урок неподготвен? Сега какво ще правим като си без домашно? Хайде отвори си сборника да решим еди коя си задача!“, „Ама аз искам първо да ви видя едната гърда.“, „Как ще ми гледаш гърдите, бе, момче, аз съм ти учителка, не може така!“, „Моля ви се, госпожо, много искам!“, „Искаш да правиш секс с учителката си ли, бе? Не може!“ и т. н. Задължително трябва да му се опъваш. Ако му кажеш: „Хайде!“, когато иска секс, той губи интерес, защото не е правдоподобно за ролята.

Някои хора биха се впечатлили, ако говорят с толкова много идиоти. Аз обаче си казвам, че ако им се впечатлявам на глупостите, значи че и аз нещо не съм в час. Изобщо не си ги слагам на сърцето. Играя добре, за да знам, че ще ми се обадят и втори път. Но играя! Без да им влизам в психиката. Защото ще влезеш в психиката на един, ще влезеш на двама, на трима и утре ще си напълно съсипан, изтощен и изтрещял. Наистина, те споделят с теб това, което не биха споделили с никой друг, но след това напълно го забравяш. Задължително е да си абсолютно безчувствен и нащрек, да пазиш себе си и просто да спре да ти пука.

Улавям се понякога, че като вървя по улиците, подозирам хората, че може да са ми клиенти. Да речем – виждам един човек, който си е купил вестник „Шоу“ – брадясал, малко на шемет приличащ, и си викам: „Това е някой от нашите клиенти (иначе кой ще ти чете вестник „Шоу“), сигурно ще ми се обади след малко да си похортуваме“.

Има и много тъжни истории и човешки съдби. Един клиент например е преживял някакъв инцидент като дете и оттогава е инвалид. Той не може да общува с жени, защото се страхува, че ще бъде отхвърлен. Живее в изолация и търси интелигентна жена, защото самият той е много интелигентен. За него телефонът е единственият начин да контактува с жена. Когато се обажда, мълчи, не иска да му говориш за секс и аз му разправям някакви мои си неща – за ремонта вкъщи и т. н. Няколко пъти се обажда в свръхдепресивни състояния. Веднъж ме помоли да оставя телефона отворен за половин час, без да присъствам, защото така искал да ми направи подарък. Аз му предложих да си говорим за това време, но той каза: „Не – ако ти говориш, за теб това ще бъде работа, а аз искам да ти направя подарък“. Много беше трогателно.

Само веднъж ми се е обаждал садист, който искаше да ми защипва всички видове полови и други органи, но явно не му изиграх добре ситуацията, защото ми затвори. Не им ли влезеш под кожата, загубен си. Ако играеш себе си и нямаш въображение, значи си извън всякаква роля. Ще ти се обадят най-много два–три пъти, ще играеш себе си, ще те опознаят, ще им омръзнеш бързо и си до там.

Случвало ми се е да говоря с двама едновременно. Като съм на една от линиите и звънне другият телефон, а няма операторка на него, моля клиентът да изчака за секунда и вдигам, да разбера какво иска вторият. Ако не е за секс, казвам му да се обади след няколко минути и се връщам при оня. Но ако се окаже, че и той е за същото, започвам да говоря и на двамата едно и също, с двете слушалки в двете ръце. Най-интересното е, че и двамата реагират еднакво и отговарят по един и същи начин, получаваш един и същ отговор и в двете си уши. Когато го правиш по телефона, клиентите не те виждат, трябва детайлно да описваш в момента какво точно става и редуваш пъшкане с думи, но повечето е думи.

Една колежка си носеше еротичния телефон навсякъде (джиесем) със себе си и веднъж й звъннал, докато се возела в тролея. Седнала най-отзад, било почти празно, само някакъв човек имало малко по-напред, но тя преценила, че той едва ли я чува. Тя говорила, пъшкала, охкала и като приключила разговора, човекът отпред се обърнал и казал: „Абе всичко съм си мислел, че може да правят операторките на такива телефони, докато говорят с клиенти, но че в тролея ще се возите, не съм си представял“.

Всеки път играя различна роля – за един съм разведена жена, за друг 18-годишна нимфоманка. Още като чуеш първите думи на човека, ти го усещаш каква би искал от теб да си. Трябва да му изградиш веднага портрета, защото за това той харчи парите си. Всеки твой разговор е ново превъплъщение. В обикновена ситуация, когато човек си говори с приятели или близки, той е склонен да преувеличава, да си измисля, да украсява. От тая работа, в реалния живот вече грам не ми идва да украсявам фактите. Толкова ми е писнало да се превъплъщавам в какво ли не, че с всеки, когото познавам, съм истинска до мозъка на костите си, без ей толкова украсено. Тези телефони напълно ми отнеха желанието да си измислям и преувеличавам“.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.