Италианският Принц на блогърите срещу системата и медиите

В Италия медиите са доминирани от политическия елит, но Интернет се опитва да промени нещата

Новият италиански премиер Силвио Берлускони (вляво) държи звънче, с което обяви началото на първата среща на кабинета си. Италианските блогъри често обвиняват медийната империя на Берлускони в пристрастност и манипулации. Снимка: Ройтерс

Емилио Феде е едно от най-популярните лица в италианската телевизия от 1950 г. насам. Нисък, с посивяваща коса, неговият маниер е повече на американски водещ, отколкото на британски говорител. Той е шефът. Не само чете новините в седем вечерта, но и решава какво всички емисии на ТG4 да включват. Феде дълги години е главен редактор на „Италия 1“, първата телевизия от днес огромната медийна империя на Силвио Берлускони.
Всички в Италия знаят, че Феде няма навика да е безпристрастен. Често заявява, че приятелят му Берлускони се грижи за страната, че е народен човек, който може да реши проблемите на Италия. Феде също смята, че Берлускони е довел Студената война до край.
Няма спор, Феде е фен на Берлускони и новините му отразяват това. Често се случва, когато става въпрос за делата на опозицията, да не бъде представена гледната точка на нито един от нейните представители. В същото време речите на Берлускони се радват на доволно отразяване.
Дали е странно, че един телевизионен редактор е толкова пристрастен? Има и много случаи във Великобритания, където е известно, че мнението на определени журналисти е информирано, но доста необективно. Иначе по закон всички телевизии във Великобритания са задължени да са безпристрастни, дори и изцяло частните. При вестниците нямата такова законово изискване и това може да се смята за странна културна особеност. Но в Италия положението явно е още по-сериозно. Има ли изобщо някой там нужда от обективност?
В Италия журналистите все още са организирани в гилдия, която е била основана от Мусолини, за да контролира печата. Преди да започнеш да пишеш трябва да имаш спонсор вътре в играта. След това трябва да държиш изпит в Рим, където се пише на пишеща машина.
При това положение е нормално, че водещите италиански журналисти дори не отчитат съществуването на новите технологии, които доминират пазара през последните 20 години. За това много хора виждат надежда в Интернет, който може да избегне мъртвешката прегръдка на стария елит.
Нещо подобно се опитва да направи блогърът от Генуа Бепе Грило. Читателите на списание „Taйм“ го обявиха за автор на най-интересния политически блог в света. Грило е около 50-годишен, с гъста, побеляваща къдрава коса. Поддържана брада слага финалния акцент на дяволитото му излъчване.
Голям артист със страст към политиката, наричан Принца на блогърите, Грило наскоро организира голям митинг с директно послание към италианския политически елит и медии. Протестът беше под мотото „Денят V2“, от италианското vaffanculo – „върви се шибай отзад“. Преди време Грило организира „Денят V“, който беше специално насочен срещу политиците и също мина с голям успех.
През 80-те Грило е най-популярният комик по италианската телевизия, но е уволнен по политически причини през 1987 г. Причината е, че си прави майтап с тогава управляващата социалистическа партия, която обвинява в корупция. Оттогава не се е появявал по телевизията, защото всички врати са му затворени – от държавата и от медийната империя на Берлускони.
Малко по-късно се разразява огромен корупционен скандал и социалистите губят властта. Грило обаче не се връща на работа. Но той и няма такива амбиции. Днес се изявява като актьор и винаги пълни театрите. В същото време е един от най-влиятелните политически гласове в Италия. Редовно критикува големите компании и водещите политици, които му отвръщат с вече дузина дела в съда.
Първият организиран от него митинг „“Денят V“ искаше оставка на целия политически елит и главно на хората с доказани криминални връзки. Вторият протест искаше незабавни реформи в медиите. „Разярени сме, чувстваме се безнадеждно, казва той. Нашият парламент е пълен с престъпници. Най-големите мошеници в Италия коват законите на страната.“
„Настоящата политическа класа трябва да си ходи, смята Грило. Тогава ще започнем отначало с млади хора – 20-30 годишни. Чрез Интернет ще се опитаме да създадем вируса на това ново начало, започвайки от дъното и стигайки до високите етажи на обществения живот.“
„Имаме седем телевизии и три вестника, които определят общественото мнение. Всички те са в ръцете на банките, индустриалците и политиците и се поддържат взаимно, обяснява Грило. Без те да кажат, нищо не се случва.“

Блогърът Бепе Грило, един от малкото независими гласове в Италия. Снимка: Би Би Си

Затова според Грило италианското общество е в „коматозно състояние“, а главни виновници са медиите. „Затова на втория митинг се фокусирахме върху медиите. Не може повече милионите евро обществени пари да се изсипват във вестниците, казва Бепе Грило. Трябва да се отървем от гилдията на журналистите. Трябва да премахнем и закона, който позволява на Берлускони да прави каквото си иска – той притежава три телевизии, десет вестника и е министър председател.“
Въпросът е доколко медийният контрол на Берлускони има реално влияние. Италианското общество беше доста поляризирано преди последните избори и това е видимо с просто око. Вестниците са пълни с високо интелектуални анализи – с много по-добро качество от тези във Великобритания. Партийната система е такава, че обикновено маргинализираните гласове на крайно левите и крайно десните в Италия биват чути.
Но Грило няма точно това предвид. Той говори за нещо доста по-обикновено: простите факти. „В Италия нямаме достъп до цялата истина, казва Грило. Говорят ни се празни думи. Журналистите не лъжат, но разказват правдоподобни истории. Затова, ако имаш ум на престъпник, ще успееш. Ако нямаш – няма да успееш. Това е проблемът в тази странна страна.“
Затова италианските журналисти се страхуват от закона, който покровителства политиците. Те веднага атакуват съдебно журналисти, които са ги обвинили в някакви злоупотреби. Ако във Великобритания има подобни обвинения, то това ще доминира заглавията във вестниците докато нещата не се разплетат. И британската преса е сляпа за много неща, но поне ефективно контролира финансовите злоупотреби.
Но в Италия политиците са такива, че малко журналисти вадят главите си от пясъка. Подобно мнение изказва и Джерардо Коломбо, бивш магистрат и автор на книга за връзката между италианските политици и законите.
Според него хората на върха в Италия виждат само привилегиите си, а хората на дъното на социалната пирамида – само задълженията си. Коломбо има с какво да подплати твърденията си. Преди време той имаше смелостта да оглави много разследвания срещу организираната престъпност в страната. Въпреки това обаче предпочита да не говори за последните избори, за Берлускони и за това как теориите в книгата му влияят на политическия живот в Италия.
Именно това е смущаващото. За диктаторските режими е характерно подобно нещо – дисидентите не назовават очевидното, а предпочитат да оставят хората сами да достигнат до определени заключения. Да, Италия не е диктатура, но понякога това трудно се познава от поведението на хората.
Дори комедиантът Бепе Грило говори без особен ентусиазъм за последните избори. Според него италианците са забравили вкуса на истинската демокрация. „Вече нямаме идея какво е истинска демокрация. Загубили сме свободите си. Не знаем нищо.“
„Много британски компании идват в Италия, защото тук нещата са много прости – могат да се подават фалшиви декларации, да се получава вътрешна информация и подобни работи. Проблемът тук е, че ние не знаем цялата истина за подобни далавери,“ обяснява Грило.

За да протестира срещу това Бепе организира втория си митинг. На 25 април той събра над 100 000 души на площад Пиаца Кастело в Торино. Денят съвпадна и с 63-та годишнина от освобождението на Италия от фашисткия режим на Мусолини. Затова и Грило се обяви против „фашизма на информацията.“

„Денят V2 беше успех, защото взеха участие над 500 населени места в Италия, събрахме 1 300 000 подписа, 120 000 човека стояха шест часа на слънцето в Торино, за да протестират“, обяснява Бепе Грило в блога си.Събраните подписи са срещу небезизвестния закон Гаспари, който позволява на премиера Берлускони да управлява безнаказано медийната си империя, както и срещу гилдията на журналистите и държавното финансиране на печата.
Дали медиите реагираха по някакъв начин на хорското недоволство? На самия ден нито една телевизия не си направи труда да излъчи репортаж за „Деня V2“, а впоследствие RAI обвини Грило, че с митинга си е политизирал отбелязването на края на фашисткия режим.
Блогърът отговори, че демонстрацията по никакъв начин не е накърнила паметта на героите от Съпротивата, а напротив, е продължила тяхното дело. „Всяка сутрин Берлускони заповядва на слугите си да се съпротивляват, съпротивляват, съпротивляват на истината на всяка цена, пише Грило. В речника на Берлускони съпротивата означава разпространяване на клевети, обиди и инсинуации. Всички вестници омаловажиха нашата инициатива, страх ги беше да вземат отношение. Това е така, защото плъховете първи напускат потъващия кораб.“
Дали Грило е прав? Дали може да успее?

(по материали от Би Би Си)

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.