Новото посолство на САЩ – ябълка на раздора в Берлин

Новото посолство на САЩ в Берлин ще бъде открито на 4 юли. Много архитекти не харесват сградата, която заради мерките за сигурност изглежда скучна и прилича на палачинка. Снимка: Ройтерс

Махането на скелето от строежа на американското посолство в Берлин предизвика нови дебати за този символ на могъществото на Вашингтон на мястото, където преди се издигаше Берлинската стена. Тържественото откриване на посолството е насрочено за 4 юли, Деня на независимостта на САЩ. Туристите вече правят снимки на сградата. Главният й вход гледа към известния Паризер плац, а в съседство са разположени Бранденбургската врата, посолството на Франция и хотел „Адлон“.

Вдигането на сградата запълни и последната празнина на шикозния площад, който за по-малко от две десетилетия се превърна в галерия на съвременната архитектура. Американският проект беше забавен с години заради спорове с Берлин за буферните зони, които да го предпазят от коли бомби. Редиците високи до кръста колони са най-показните елементи от сигурността на четириетажната сграда, чиято най-дълга фасада не гледа към площада, а към улица с четири ленти. Именно оттам повечето туристи, пътуващи с автобуси, ще видят посолството за първи път. На сайта му се казва, че дизайнът е предназначен „да осигури открито и същевременно защитено представяне на Америка“. От покрива посланикът на САЩ Уилям Тимкен ще има панорама към целия исторически Берлин.

Сградата е композирана така, сякаш четирите коня от квадригата на върха на Бранденбургската врата препускат по ливадата на покрива й, засята с американски треви. Тимкен ще има и добра видимост към купола на Райхстага и към парка Тиргартен. На юг той ще може да насочи поглед по протежение на мрачния Мемориал на Холокоста до високите офиссгради на Потсдамер плац, на около 400 метра. Тимкен си спомня, че е стоял тук, когато посетил Германия в началото на 90-те години и всичко наоколо било запуснато и покрито с бурени. „Берлинската стена се издигаше насреща, а до нея беше „полосата на смъртта, каза Тимкен, който е посланик в Берлин от 2005 г. И през ум не ми е минавало, че тук ще бъде посолството ни.“ Според него е чудесно, че сградата е на това историческо място.

Дизайнът на посолството изглежда е повлиян повече от нуждите на сигурността, отколкото от подобни емоции: стените са укрепени, прозорците могат да издържат на взрив, а плътна ограда го отделя от главния път, през който влизат посетителите на консулството. Тези мерки за сигурност са част от цената, която Съединените щати платиха след атаките от 11

Посланикът на САЩ в Германия Уилям Тимкен е доволен от новата сграда, която има панорама към целия исторически Берлин. Снимка: Официален сайт на посолството на САЩ в Германия

септември 2001 г. срещу Ню Йорк и Вашингтон. В сравнение със старото посолство, което е изолирано зад грозни бетонни и стоманени бариери с въоръжена охрана, просторната нова сграда за 120 милиона долара изглежда като проект за разоръжаване с множеството си прозорци.

И въпреки това познавачът на архитектурата на Берлин Гервин Зьолен заяви, че не е доволен. В интервю той изрази неодобрение към проекта на калифорнийския архитект Мур Рубъл Юдъл, наричайки новооткрития екстериор на сградата „скучен“ и „по-скоро неодушевен“ пример за постмодернизма от 80-те, който вече е остарял. Зьолен предложи на берлинчани да нарекат посолството „палачинката“, заради разтеглената му форма по продължение на пътя, по който ще минават туристите, отправили се към Мемориала на Холокоста: „Създава се впечатление, че сградата е удължена хоризонтално“.

Вместо да демонстрира величието, подобаващо на свръхсила, зданието намеква за нация, отказала се от ролята си на световен полицай и преминала към самозащита, каза той. „Тази сграда би подхождала на американския Среден запад. Но не съответства на центъра на град в сърцето на Стара Европа.“

Освен това Зьолен нарече зидарията “калпава” и изрази мнение, че зданието изглежда „евтино“ – гледна точка, която отговаря на фактите, тъй като американският Конгрес съкрати бюджета за построяването му с 60 милиона долара в сравнение с първоначалното предложение.

Докато критикът на посолството го оприличи на „бункер“, посланик Тимкен се произнесе в защита на елементите, гарантиращи сигурността на сградата. Преди да бъде свалено скелето, той заяви, че това е цената за подобно здание в центъра на града. Би било лесно да се построи двор с широка буферна зона далеч от центъра на Берлин, но дипломатите искаха да са „част от Германия“ и да се разположат в самото сърце на града. Общината също имаше подобно желание и направи някои отстъпки, за да може проектът да бъде осъществен. Ебертщрасе, която разделя посолството от парка, беше леко преустроена, за да може буферната зона да е по-широка.

Американското дипломатическо представителство далеч не е единственото в района. Британското посолство убеди Берлин да затвори за автомобили улицата, на която е разположено.

Американските връзки с Паризер плац датират от средата на 30-те години, когато САЩ купуват там опустошена от пожар луксозна сграда, но първоначално нямат възможност да я възстановят заради Голямата депресия. Когато Адолф Хитлер идва на власт, американското посолство е в сграда под наем. То се премества на Паризер плац, когато главният архитект на Хитлер Алберт Шпеер очертава грандиозния си план да разруши стария дипломатически квартал в Берлин и да построи сгради, демонстриращи величието на нацизма.

През 1941 г. Германия и САЩ влизат във война. Следвоенното комунистическо правителство разчисти руините, но земята остана американска собственост и беше върната на САЩ след като комунистическата система се сгромоляса през 1989 г.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.