Агонията на Гордън Браун

Министър-председателят на Великобритания плаща тежко за грешките си, но дали присъдата му е произнесена

Британският премиер Гордън Браун призова пред Би Би Си за международен натиск върху ОПЕК за намаляване на цените на петрола, но този ход едва ли ще повиши сриващия му се рейтинг. Снимка: Ройтерс

Наистина ли Лейбъристката партия ще реши да пробута на Великобритания втори неизбран министър-председател? Явно да. По-малко от година след като Гордън Браун наследи Тони Блеър, идеята за въвеждане в длъжност на трети управляващ става все по-приемлива за някои от неговите някогашни привърженици. И фактът, че се стигна дотук, отразява поразителната скорост на падението на г-н Браун.

През миналото лято, когато министър-председателят се справи с поредица малки кризи сравнително компетентно, той изглеждаше способен да превърне водите от наводненията във вино. Дългото му и систематично чакане за топпозицията изглежда беше триумфално реабилитирано. Но на местните избори на първи май лейбъристите отбелязаха най-лошите си резултати в историята, включително загубата на кметството на Лондон от консерваторите. Рейтингът на Браун обаче се срива още по-бурно. Сега изглежда, че прославата му е водила само към агония. В резултат някои депутати лейбъристи започнаха кампания срещу него, която е вероятно да навреди не само на лидера им, но и на шансовете на партията им за преизбиране.

Падението

Но вината не е изцяло негова. Г-н Браун частично е жертва на един от основните закони в политиката: гравитацията. Поемайки премиерството след десет години управление на Блеър, той наследи и един електорат, който вече беше отегчен и ставаше все по-враждебен към лейбъристите. В наследство той получи мръсен скандал с финансирането на партията и опозиция на торите с ново и (най-сетне) компетентно управление. Дейвид Камерън открадна много от идеите на “новите лейбъристи”. Браун не е виновен и за това, че качването му на поста беше последвано от спад във впечатляващо последователния икономически растеж, за който той като премиер отговаря, както и от болезнени покачвания в цените на енергията и на храната, над които има по-малко контрол.

Но Гордън Браун е отговорен за по-голямата част от това, което се обърка заради него. Сривът на Northern Rock е симптоматичен за основния му проблем: че лейбъристите са на власт достатъчно дълго, за да бъдат застигнати от грешките си. Като министър-председател той въведе лошо замислена система на регулация, което доведе до това, че когато настана кредитната криза никой не беше отговорен да наблюдава банките. Той прахоса големи суми, малко след което правителството навлезе в икономически спад. Подкопа реформите в публичния сектор на Блеър, в резултат на което правителството не успя да осъществи подобренията в образованието и в здравното обслужване достатъчно добре, за да задоволи растящите очаквания на избирателите. Постоянно се бъркаше на бизнеса, в резултат на което частният сектор крещи заради ненужната административна намеса. Захвана се с данъчната система, включително да отменя данъчните мерки, касаещи бедните хора – промяна, която възпламени кавга в партията му, която той се бори да заглуши.

След 13-годишно чакане да оглави лейбъристката партия, Гордън Браун стана премиер, като наследи инерцията от дългогодишното управление на лейбъристите, но не успя да завърши реформите, започнати от Тони Блеър. Снимка: Ройтерс

Характерът също не му е от помощ. Новата му работа изисква поредица качества – безпощадност, смелост, истинска харизма, решителност – които може и да не са привлекателни за приятелите, но са необходими за един лидер. Недостатъците му се изявиха особено силно по време на управлението му, през седмиците от миналата есен, когато реши да проведе парламентарни избори. Игричките на Браун накараха усилията му да изглеждат универсални – човекът, който силно мрази торите, пие чай с лейди Тачър – а също така да приличат на цинична манипулация. Най-лошото от всичко беше поведението му след като даде заден ход. Първо той доста комично отрече, че проучванията на общественото мнение са повлияли на решението му, а след това прибързано прие данъчните предложения на торите, като остави трайното впечатление за интелектуална капитулация.

Този тъжен епизод пусна на воля друга политическа сила, която почти не може да бъде спряна: инерцията. Сега всички политически новини се интерпретират през фокуса на провалите на г-н Браун. Малкото му добри идеи остават неразпознати, а нямащи нищо общо неудачи се тълкуват като доказателство за поражение. Междувременно торите вървят в обратната посока. Инерцията им оставя белег върху депутатите-лейбъристи, които направиха Браун свой лидер без колебание, като ги кара да се дистанцират от него или да се отдават на откровено пораженство – паническо непостоянство, което служи само да се изкопае колективния им гроб още по-дълбоко.

Може ли Браун да върне нещата обратно? От партията си той получава достатъчно съвети. Да завие наляво, казват онези, които не ги е грижа особено за новото в “новите лейбъристи”, а в слабостта му виждат шанс да го провалят. Да се усмихва повече, казват други – макар че Браун се опитва да говори човешки, той изглежда по-неубедителен, отколкото когато става дума за макроикономика. Има и малцина, които, въпреки риска да изглеждат хаотично недемократични, просто настояват да си ходи: според проучване за “Таймс” повече от половината от поддръжниците на лейбъристите искат той да се оттегли от поста.

Браун едва ли може да се оплаче от нелоялност, тъй като по време на дългия си поход към Даунинг стрийт помогна за насаждането на вкус на интриги и бунтове. Но дали премахването му ще подобри нещата? От гледна точна на лейбъристката партия, има прекалено малко крехки съперници, които да го заместят и те не са сериозни. Борбата да се премахне един лидер причинява трайни щети – както добре знаят торите, които едва напоследък се възстановиха от гражданската война, отприщена от премахването на лейди Тачър. Освен това торите имат нужда от огромен размах, за да сформират правителство на следващите избори, най-вероятно през 2010 година. Те все още планират парламент без изявено мнозинство. Скандал или взрив на стара информация може да отслаби консервативния Камерън. Новият кмет на Лондон Борис Джонсън – сега икона на възраждането на торите – може да спъне партията си.

За екзекуция е прекалено рано

От гледна точка на страната е още по-трудно да се разбере защо Гордън Браун има нужда от coup de grâce. Великобритания не се управлява лошо публично, и никой друг сред лейбъристите не обещава нищо радикално различно. А Браун все още може да се усъвършенства. За да го направи, той трябва да артикулира основното си политическо кредо по-добре, отколкото го правеше досега. И, от гледна точка на това издание, трябва да подходи просто и ясно към курса на публични реформи, започнати от Блеър, след което да го преследва с настойчива компетентност.

Ако го направи, особено ако икономиката се възстанови, той ще има шанс срещу торите. В противен случай ще отиде в историята като пример за най-лош политически провал: пример за лидер, който планира да получи работата си, а след това няма идея какво да прави с нея.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.