САЩ: Изборната кампания разочарова Европа

Дете слуша речта на кандидат-президента на Демократическата партия Барак Обама в Илинойс. Идеалистическата риторика измести конкретните предложения на борещите се за поста президент на САЩ. Снимка: Ройтерс

Кампанията за президентските избори в Съединените щати е разочароваща. Не заради участващите личности. Напротив, те са богати, впечатляващи, като цяло много по-дълбоки, наистина, от онези, които се изправиха в последно време в Европа. Не защото г-жа Клинтън трябва да се оттегли. Съжаляваме, но от гледна точка на Франция, не беше очевидно кой от двамата претенденти за номинацията на демократите да бъде подкрепен.

Разочароваща е, защото не виждаме същината. Още не, ще кажете: остават шест месеца до ноември, съдържанието на програмите може отново да стане от важно значение в надпреварата, която в момента се води за характера, възрастта, цвета на кожата или пола. Но при сегашното положение и като се има предвид, че от решаващо значение ще бъдат щатите от стария индустриален пояс (от Пенсилвания до Уисконсин), се съмняваме, че борбата няма да продължи по сегашното лош отклонение – към популизма.

Хилари Клинтън и Барак Обама се впуснаха в протекционисткото наддаване още щом им се наложи да спечелят подкрепата на „сините якички“. Пронизителен вик за споразумението за свободна търговия с Канада и Мексико – то би било фактор за износ на производства. Джон Маккейн, който от дълго време запазва мълчание за икономиката, тъй като не плува там в свои води, взе думата, за да предложи това лято да бъдат премахнати данъците върху бензина, за да бъдат облекчени домакинствата. Г-жа Клинтън, уви, поде това предложение, което е демагогия на 1000 процента.

Разочарованието е с размера на надеждата, която е голяма: Америка да преоткриe модела на единното общество през 21-и век. „Американците искат да реконструират нацията си“, обобщава авторът на редакционни статии за вестник „Ню Йорк таймс“ Томас Фридман. „Изгубихме от силата си през последните десетилетия и ценностите на нашите родители – усърдният труд, ученолюбивостта, пестеливостта, инвестирането, живеенето според възможностите бяха възприети от азиатците, докато тук, при нас, те отстъпиха място пред ценностите на високорисковите ипотеки.“ Американците мечтаят да бъде сложен край на отдавнашното отклонение към егоизма, социалната несправедливост, лошото качество на инфраструктурите и ограничаването на гражданските права, за което ерата Буш ще бъде връхна точка.

С дух в най-ниската си точка заради ипотечната и финансовата криза, и заради неуспехите в Ирак, Америка се намира в повратен момент. Преди трийсет години тя започваше Рейгъновата либерална революция, от която спечели една цветуща оттогава икономика,

Джон Маккейн предложи през лятото да бъдат премахнати данъците върху бензина, за да се облекчат домакинствата, а демагогската му идея беше подкрепена от Хилари Клинтън. Снимка: Ройтерс

извличаща най-добрите изгоди от технологиите, имиграцията и глобализацията. Днес обаче социалните институции са поставени в затруднено положение до степен да бъде изложена на риск самата американска мечта – възможността да успеят всички. Средната заплата вече не нараства, плодовете от растежа вече не се поделят, средната класа е изблъскана от социалния асансьор.

Именно за това говорят Барак Обама, който превъзнася един нов идеал, и Джон Маккейн. Засяганите теми са правилни. Проблемът обаче е в конкретното съдържание на отговорите, които не са нищо повече от една чиста демагогия, като че ли решението на постлиберализма се крие във връщането към 60-те години на 20-и век.

1. Кризата с високо рисковите ипотеки изважда на светло необходимостта от спасяване на 4-те милиона затънали в дългове домакинства (от общо 55 милиона, които са сключили кредитни договори). Тя обаче подчертава преди всичко неотложния характер на намирането на двигател на растежа, различен от задлъжняването. Какъв? Ще се наложи ли Съединените щати да преживеят един достатъчно дълъг период на слаб растеж като този на Европейския съюз?

2. Данъкът върху бензина повдига далеч по-големия проблем с еволюцията на покупателната способност и преразпределителната сила на данъците. Необходимо ли е Америка да реабилитира данъка сам по себе си, за да започне да намалява неравенствата и да отделя отново средства за инфраструктура (пътища и мостове, които в момента са като в страна от третия свят)?

3. Социалната сигурност. Г-жа Клинтън и Обама възнамеряват да създадат система за поемане на разходите за лечението на 47-те милиона американци, които са лишени от здравни услуги. Паралелно с това, големите автомобилни групи вече не са в състояние да осигуряват пенсиите на бившите си служители. По-общият въпрос е този за социалната държава и за регулирането на съотношението между частното и държавното осигуряване.

4. „Сините якички“ от старите индустрии. Как да бъде избегнато протекционисткото изкушение не само за кандидатите на изборите, но и за голям брой конгресмени във Вашингтон? Америка отговаря с мобилността: безработните могат да променят напълно живота си в процъфтяващите щати от Юга. Но, въпреки това, достатъчен ли е този отговор?

5. За да се разграничат през кампанията за първичните избори, кандидатите разпалиха съперничествата между отделните категории – между младите и старите, между работниците и висшистите, между жените и мъжете, между белите и черните и т. н. Впечатлението, което оставя клиентелизмът, е на безмилостна борба за разпределяне на социалния пай. Неизбежна ли е тя? Съществува ли нова подялба на печалбите от растежа?

За момента Джон Маккейн е дал много малко индикации в областта на икономическата и социалната политика. Барак Обама продължава да е твърде мъгляв зад една идеалистка риторика. Изборът на Америка във всеки случай ще бъде следен от много близо тук, в Европа, където политическата класа – както десницата, така и левицата, съвсем не е стигнала по-напред в търсенето на отговор на същия този въпрос: как да бъде реконструирана нацията?

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.