Ливан в окото на урагана

Войници от ливанската армия патрулират по улиците на Бейрут след сблъсъците между „Хизбула“ и привърженици на правителството. Конфликтът отне живота на 81 души. Снимка: Ройтерс

Новите събития в Ливан: господството на „Хизбула“ в Бейрут и опитите да установи контрол върху планините на изток от града и вероятно в западната част на долината Бекаа и областта Рашия, доведоха до решението на Арабската лига да изпрати голяма делегация от арабски министри в Бейрут заедно с генералния секретар Амр Муса, водена от премиера на Катар. Начело на делегацията е Катар и ако страните в конфликта се съгласят, ливанският диалог ще бъде в емирството. Както е известно, то има отлични отношения със Сирия и добри с Набих Бери, „Хизбула“ и генерал Мишел Аун, който през последните години не е посещавал друга арабска страна освен Катар. Съветът на арабските министри обсъди „баланса на силите“ в два аспекта: запазване на конституционните основи на ливанския режим и необходимостта тези, които предизвикаха последните събития, да не се сдобият с политически дивиденти в резултат на действията си. Вторият аспект беше решението излизането от кризата да продължи да се основава на плана на арабската инициатива.

Мнозина ще попитат за ефективността и сериозността на това, което беше постигнато и каква е ползата му за излизане от омагьосания кръг. Това обаче не зависи само от волята на арабите и от ливанските фракции (враждебността не е само между ливанците, а и между самите араби), а и от обстановката в региона и съседния на него свят.
За да обхванем този щекотлив въпрос по-пълно и от всички страни, трябва да разгледаме три въпроса: последните събития във вътрешноливанския конфликт, регионалното и международно положение около него и настоящите пристрастия в района.

По отношение на конфликта всички стигнаха до задънена улица и стана ясно, че силите на опозицията, и по-точно „Хизбула“ и съюзникът й генерал Мишел Аун, не искат републиката да има президент. Движението „14 март“, от друга страна, не приема да има правителство „на опозицията“, в което то да може да налага вето, както не приема да обсъжда с нея бъдещи решения, без преди това да бъде избран президент на републиката. На фона на това развитие в опозицията се появи разцепление. Водената от депутата Мишал ал Мур фракция развали съюза си с генерал Аун, а подкрепата на студентските организации и профсъюзите за опозицията и най-вече за „Хизбула“ и генерал Аун продължава да намалява. Ако „Хизбула“ разчита на силата на оръжието си и подкрепата на шиитите, то за християните генерал Аун почти се е превърнал в „неконвертируема валута“. Затова стана наложително да се вземат решителни мерки за „съживяване“ на генерал Аун, както и на друзките и сунитски елементи от опозицията.

Иранец протестира с плакат на ливанската “Хизбула” срещу основаването на Израел на 60-ия рожден ден на страната. Напрежението в региона изостри противопоставянето в Ливан като превърна 18-месечната политическа борба за надмощие в ожесточени сблъсъци. Снимка: Ройтерс

Всичко това е в унисон с тежкото положение, в което се намира регионът. Арабски лидери бойкотираха срещата на върха на Арабската лига в Дамаск, като обвиниха Сирия, че пречи да се преодолее кризата и да бъде избран нов президент. Сирия установи „стратегически“ по думите й, отношения с Турция. Иракското правителство се зае да се справи с милициите на Муктада Садр, „Хамас“ беше принуден да засили контактите си с Кайро и да изглади отношенията, след като в резултат на израелската блокада разруши границата с Египет.

След като ядреният въпрос отново излезе на дневен ред ескалира и напрежението между Иран и САЩ по море и суша, а иранският президент Махмуд Ахмадинеджад отново заплаши с гибел, беди и нещастия, като аятолахът го подкрепи в лицето на засилващата се вътрешна опозиция и напомни за мощта на Иран.

Как е възможно тези събития да послужат на Иран и съюзниците му? Не е изключено, разбира се, по време на 60-ия юбилей на еврейската държава или малко след това Хизбула да извърши ракетно нападение срещу Израел. Това със сигурност ще разгневи САЩ и ще доведе до тежки последици за Ливан и най-вече за шиитската общност, при това много по-големи от юлската война през 2006 година.

Напрежението сред сунитската общност в Ливан също може да се задълбочи, особено след ужасните действия на „Хизбула“ в Бейрут – тероризъм срещу гражданите и спиране на медиите. Към това може да се добавят и други фактори като омразата, която обхвана всички засегнати в продължителния конфликт страни и която може да подтикне към крайни действия. Операцията на „Хизбула“ в Бейрут заличи резултата от революцията, която накара сирийските войски да се изтеглят от Ливан и върна предишното положение, но този път по съвет на Иран, а не на Сирия.

Ливан като държава и родина е в окото на циклона. Арабско-иранските отношения бяха поразени от жесток удар. Сирия все повече се отдалечава от умерените и крайно настроени араби. Отношенията между сунити и шиити в Ливан са в по-тежко положение отколкото в Ирак, тъй като в Ирак окупацията е американска, а нищо не може да оправдае подобна ситуация в Ливан.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.