Новата студена война – с Иран

 в. Ню Йорк таймс

Иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей изнася реч в Шираз. Новият американски президент ще наследи студената война с Иран, в която засега победители изглеждат арабските държави. Снимка: Ройтерс

Следващият американски президент ще наследи много външнополитически предизвикателства, но със сигурност едно от най-големите от тях ще е студената война. Наистина, той ще управлява по време на студена война – този път обаче тя е с Иран.

Това е истинската основна история в Близкия изток днес – борбата за независимост в региона, в която Америка и сунитските й съюзници (и Израел) се противопоставят на Иран, Сирия и техните недържавни съюзници „Хамас“ и „Хизбула“. Както отбеляза на 11 май иранския всекидневник „Кайхан“ в своя редакционна статия, „в борбата за власт в Близкия изток има само две страни: Иран и САЩ“.

Засега отборът на Америка губи на почти всеки фронт. Защо ли? Краткият отговор е, че Иран е по-умен и безмилостен, Америка е глупава и слаба, а сунитите в арабския свят са безпомощни и разединени. Имате ли други въпроси?

Варварщината на седмицата е опитът на Иран, Сирия и „Хизбула“ да превземат Ливан. Членове на „Хизбула“ нападнаха сунитски квартали в Западен Бейрут, като една от основните им цели беше да превземат зданията на прогресивни медии като телевизия „Фючър нюз“, така че машината за пропаганда на „Хизбула“ да може да контролира ефира. Шиитската милиция „Хизбула“ беше създадена, за да защитава Ливан от Израел. След като направи това тя промени намеренията си и продаде Ливан на Сирия и Иран.

Всичко това е част от онова, което един от най-добрите израелски експерти за Близкия изток Ехуд Яари нарича „Пакс Ираника“. В статията си в броя на вестник „Джерусалем рипорт“ от 28 април Яари изтъкна, че Иран е изградил мрежа за влияние в Близкия изток – от влиянието, което има над иракския премиер Нури ал Малики, до способността му да манипулира на практика всички шиитски милиции в Ирак, да превърне „Хизбула“ в истинска сила – с 40 000 ракети, която може да контролира Ливан и да сплаши Израел, в случай че реши да нападне Техеран, както и до способността му да укрепи „Хамас“ в Газа и да блокира всяко подкрепяно от САЩ израелско-палестинско мирно споразумение.

„Просто казано, Техеран създаде ситуация, при която всеки, който иска да нападне ядрените му съоръжения, трябва да има предвид, че това ще доведе до ожесточени сражения“ на ливанския, палестинския и иракския фронт, както и на фронта в Персийския залив, отбеляза Яари. Това е сложна стратегия за сдържане.

Американският президент Джордж Буш е посрещнат на летището в Тел Авив от министър-председателя на Израел при визитата си на 14 май. Това е петото американско посещение на високо ниво в Близкия изток от началото на годината, но перспективите за мир са все така слаби. Снимка: Ройтерс

За разлика от това отборът на Буш успя за осем години да постави Америка в уникална позиция в Близкия изток, където тя „не е харесвана, не буди страх и не е уважавана“, пише в новата си провокативна книга, озаглавена „Твърде обетованата земя“, бившият посредник за Близкия изток Аарон Дейвид Милър. „Осем години при Бил Клинтън си блъскахме главите как да създадем мир в Близкия изток, а след това осем години при Джордж Буш си блъскахме главите как да започнем война там“, заяви Милър. Резултатът от това е, че „Америка е попаднала в капан в един регион, който не може да умиротвори и не може да изостави“, отбеляза той.

“Погледнете какво се случи през последните няколко месеца, казва той. Президентът Буш отиде в Близкия изток през януари, държавният секретар Кондълиза Райс – през февруари, вицепрезидентът Дик Чейни посети региона през март, Райс отиде отново през април, а след това и президентът отиде отново тази седмица. След всичко това цените на петрола са високи както винаги, а перспективите за мир са слаби както винаги.” По думите на Милър в момента Америка „не може да победи, обезсили или да обуздае“ никой от ключовите играчи в региона.

Големият дебат между Барак Обама и Хилари Клинтън е за това, дали трябва да говорим за Иран. Обама е за, а Клинтън против. Уви, правилният въпрос за следващия президент не е дали да говорим или не. Въпросът е дали имаме лостове за оказване на натиск или не. Ако имаш средства за оказване на натиск, говори. Ако нямаш, намери си такива – като създадеш икономически, дипломатически или военни стимули или заплахи, които другата страна смята за прекалено примамливи или страшни. Именно тук екипът на Буш беше толкова некадърен в сравнение с Иран.

Единствената по-слаба страна са сунитите в арабския свят, които са или толкова богати на петрол, че смятат, че с пари могат да се измъкнат от всяка свързана с Иран неприятност, или са толкова разединени, че не могат да защитават общите си интереси – или пък и двете.

Не тръгваме на война с Иран и не трябва да го правим. Тъжно е обаче да виждаме Америка и арабските й приятели толкова слаби, че да не могат да попречат едно от последните кътчета на умереност, плурализъм и откритост в арабския свят да бъде унищожено от Иран и Сирия. Единственото нещо, което ме утешава, е фактът, че всеки, който някога се е опитвал да контролира Ливан сам – маронити, палестинци, сирийци, израелци – се е натъквал на съпротива и се е провалял.

„Ливан не е място, което всеки може да контролира без консенсус, без да включи всички, заяви ливанският журналист Майкъл Йънг. Ливан е гробище за хора с големи планове.“ В Близкия изток враговете ти сякаш винаги „намират начин да се обединят и внезапно да направят нещата много трудни“, допълни той.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.