Скъпият петрол ще промени света

Платформи за добив на петрол в езерото Маракайбо, Венецуела. За пет години цената на петрола се повиши пет пъти, от което се обогатиха само страните производителки. Снимка: Ройтерс

За пет години цената на един барел петрол се повиши пет пъти. През 2003 година струваше 25 долара, а сега е 125. Някои експерти прогнозират, че до две години ще стигне до 200 долара. Този петролен шок е по-постепенен от предишните, но не по-малко зрелищен. Последиците му се усещат на бензиностанциите и със завръщането на инфлацията, както беше и при предишните ценови шокове през 70-те години на миналия век.

Очевидно най-много печелят страните производителки. За да си даде човек сметка за това, е достатъчно да отиде в района на Персийския залив, където петролните монархии преживяват истински бум и пак не могат да погълнат всичките си петродолари. Суверенните фондове изливат излишъците от пари под формата на инвестиции у нас.

За какви политически каузи отиват тези пари? Преди повече от четвърт век петролните приходи финансираха прохождащата Организация за освобождение на Палестина (ООП), която щеше да разпали отново израелско-палестинския конфликт. Днес хаосът в Близкия изток е толкова голям, че човек не може да види много ясно къде отиват парите. Те обаче са там и това няма как да не се почувства.

Владимир Путин е корифей в използването на произтичащата от петрола сила. Благодарение на рязкото повишение на цената на суровината, Русия си възвърна статута на световна сила. Тя става все по-силна от ден на ден, играе си със зависимостта на Европа и поведението й ни кара да се запитаме какъв щеше да е Съветският съюз при цена на петрола от 125 долара за барел

„Петролният национализъм“ е на мода на всички континенти. Но има и своите граници. Във Венецуела накара президента Уго Чавес да национализира индустрията, да се подиграе със Съединените щати, като субсидира Куба и направи така, че да изберат негови приятели за държавни ръководители на Боливия и Еквадор, вместо да нахрани собственото си население.

Поради липсата на инвестиции добивът спада. Такъв риск съществува и в Русия. Иран също нямаше да е толкова радикализиран, ако моллите не седяха върху вторите по обем петролни и газови резерви в света след тези на Русия.
Увеличаващият се дефицит на нови ресурси, съчетан с огромното търсене от страна на държавите с нововъзникващи пазарни икономики, обяснява новото статукво. Причина за обръщане на уравнението няма, въпреки че спекулата се засилва и е възможно да даде повод за корекции в посока понижение.

Най-силно ощетени са Индия и Китай, които плащат висока цена за своето индустриализиране и се впускат в надпревара, за да гарантират доставките си. Ние, останалите, които изнесохме в чужбина по-голямата част от нашите заводи, сме засегнати в по-малка степен. Слабостта на долара ни позволи, поне до момента, да компенсираме поскъпването на петрола. Това може да се промени, ако, както виждаме, „зелената валута“ спре да върви надолу, а цената на суровия петрол – нагоре.

Както и да се променят курсовете в краткосрочен план, можем да приемем за даденост, че светът на евтиния петрол е останал безвъзвратно в миналото. Страните, които съумеят да се приспособят към новите реалности, като развият ядрена енергетика и заложат на възобновяемите източници на енергия, ще се възползват най-добре от бъдещето, което вече се задава на хоризонта.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.