www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 19 октомври 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Инките - специалистите по черепна хирургия

19 Май 2008

 

Череп, отворен от инките. Често битките на инките завършвали с тежки черепни травми, които хирурзите лекували успешно с трепанации. Снимка: Джон Верано, Университет Тюлейн

Инките са били специалисти по отваряне на черепи, за да лекуват наранявания. Всеки шести череп, изследван в момента от учените, е с дупка – а повечето оперирани се възстановявали без големи усложнения. Причината е в много добрата техника за пробиване на костите, използвана от древните медици.

През Ренесанса убийствата в Европа протичали относително бързо и чисто. Стрелци с лъкове елиминирали враговете толкова бързо, че те често изобщо не разбирали какво става. Раната представлявала една малка дупка. Пробождане или удар с меч също често водели до смърт, тъй като убиващият не бил аматьор и в общи линии си разбирал от работата.

В перуанските Анди обаче през 15-ти век нещата изглеждали по друг начин. Тук воините предпочитали тояги или прашки. Затова често сблъсъците между инките приключвали не със смърт, а с тежки наранявания. И според изследването на двама американски антрополози, на този факт обитателите на Андите дължат съвсем необичайното си цивилизационно постижение: трепанацията – изкуството да се отваря черепът, за да се лекуват подобни наранявания.

Американските учени Валери Ендрушко от Южния университет в Ню Хевън и Джон Верано от университета Тюлейн в Ню Орлеанс представиха резултатите от изследването си в статия в American Journal of Physical Anthropology. Те изследвали черепи, намерени при разкопки в Куско, столицата на инките, чието откриване е точно документирано. “В музеите има много трепанирани черепи, казва Верано, но за тях често не се знае при какви обстоятелства са намерени и каква е възрастта им.” Резултатът от проучването – 16 процента от 411 изследвани черепа са имали най-малко една дупка.

Висок процент оцелели

Това число е впечатляващо. В никоя друга страна по света не са намерени толкова пробити черепи, както в Перу. Първият датира от около 400 г. пр. Хр. По това време хирургическото отваряне на черепа е познато в Европа от векове, но така и не успява да достигне такава честота и точност, както във високите земи на Андите.

В ранните години на процедурата почти една трета от всички пациенти преживявали хирургическата намеса. “Това може да бъде констатирано по ръбовете на костта около дупката, казва Верано. Те са покрити с нова костна тъкан и са заоблени.”

В разцвета на културата на инките операцията се превръща в нещо обичайно. Над 90 процента от пациентите водели напълно нормален живот след намесата на лекарите и често умирали десетилетия по-късно. Към това трябва да се добави и много ниският процент инфекции. В само 4,5 на сто от случаите раната се възпалявала, което става ясно от костните отлагания в областта около дупката.

Лекарите на инките използвали различни средства за дезинфекция. Те обработвали раните със сапонин, канелена киселина и танин. Упойка не се използвала. Но това не било чак толкова лошо, колкото звучи. Когато отварянето на черепа се предприемало основно заради травми по главата, за да се намали вътрешночерепното налягане, пациентите и без това страдали от жестоки болки.

Кръгла или правоъгълна дупка?

Повечето отвори по черепите на инките са отляво, което е доказателство, че те са получени в битка с противник, който държи оръжието в дясната си ръка. Снимка: Джон Верано, Университет Тюлейн

Хирурзите използвали четири различни техники при операциите. Те пробивали дупка, изпилявали отвора, изрязвали правоъгълно парче или изваждали кръгла “запушалка”, която след края на процедурата връщали обратно на мястото й. Според Ендрушко и Верано последният метод се прилагал преди всичко при остри и повърхностни наранявания на черепа. “Прилагали този метод, когато се налагали спешни действия, казва Верано. Тогава просто изваждали цяло парче от костта. Получавало се нещо като терапия в Бърза помощ.”

Ако хирурзите обаче имали повече време, те дълбаели внимателно костта, докато се образувала дупка с гладки ръбове. Само един череп в изследването имал правоъгълна дупка, която явно била изрязана в костта – голям отвор с размери 3,98 на 3,90 см. Рядката операция не протекла успешно, тъй като пациентът починал преди раната да започне да заздравява.

Въпреки явно добре развитото умение, досега археолозите не са намерили хирургическите инструменти на инките. Във всеки случай медният ритуален нож туми би бил прекалено мек за подобни операции. “Експериментите на перуански учени с живи хора през 40-те и 50-те години показаха, че познатите метали не са достатъчно твърди”, казва Верано.

Години по-късно антрополозите отново опитали да направят трепанацията, този път обаче с остриета от камък и върху умрели животни. Резултатът: “С обсидиан и кремък процедурата се оказва възможна”, казва Верано.

Седем дупки в един череп

При 44 процента от всички пациенти антрополозите успели да докажат категорични признаци за травма на черепа като причина за отварянето му. В тези случаи от дупките излизат малки или по-големи пукнатини, които се получават при удар по главата. Вероятно процентът е много по-висок, защото често фрактурата била точно на мястото на костта, което било отстранявано. Освен това необичайно много трепанации били правени от лявата страна на черепа – т.е. точно там, където един воин, който държи оръжието си с дясната ръка, би ударил противника си. Повечето трепанации били правени на мъже, което е друг показател за това, че ставало дума за спешни мерки след тежки наранявания по време на битки.

Честотата на прилагане на процедурата варира при различните места на разкопките. Верано споменава едно гробище, в което 50 процента от всички мъже, 30 процента от жените и 30 процента от всички младежи имали отвори в черепите: “Ако теорията е вярна, това е бил жесток район.”

За подобни операции обаче причината може да са били и болести. Ендрушко и Верано намерили доказателства за мастоидит – инфекция, която се причинява от неизлекувано възпаление на средното ухо и която причинява силни болки. Повод за трепанацията били и главоболието или виенето на свят. Защото някои черепи имали не само една дупка, а до седем. “Явно хирурзите постоянно са се опитвали да намерят точното място, зад което според тях се е криела причината за проблема”, обяснява Верано.

И след новото изследване трепанацията при инките си остава една от най-големите загадки в историята на медицината. Индианците нямат собствени данни за процедурата. Испанците също не споменават отварянето на черепа в ранните описания на завоюването на южноамериканския континент. “При това испанците познавали и сами прилагали трепанацията”, казва Верано. Засега е установено само, че инките са превъзхождали завоевателите си в изкуството на отварянето на черепи.





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Anonymous
    interesno






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com