Промяна на термините – джихад или ислямистки не е равно на тероризъм

Войнстващи палестински джихадисти на погребението на палестинец, убит от израелски въздушен удар в Ивицата Газа. Занапред терористите и всички екстремисти няма да бъдат свързвани с исляма, за да им се отнеме религиозната легитимация и поддръжката на мюсюлманите. Снимка: Ройтерс

Джихад и муджахидин: отсега нататък тези две думи не трябва да се използват в борбата срещу тероризма. Властите в САЩ и във Великобритания се надяват, че по този начин ще отнемат религиозната легитимация на онези, които насаждат омраза и поставят бомби. Защото тези думи, които за Запада са с отрицателен заряд, за терористите са като почетен знак.

Споровете с религиозните фанатици и терористи (като тези от Ал Каида, талибаните, „Хизбула“ или „Хамас“) отдавна са доста разнопосочни. И сега именно пионерите в “борбата срещу тероризма” – САЩ и Великобритания – отварят нов фронт на битката – борбата за думите. Занапред използването на понятията “джихад”, “муджахидин”, “ислямски” или “ислямистки” тероризъм, дори само “ислям”, трябва да се избягва във връзка с Ал Каида и подобните организации. Като при това не става дума за т.нар. политическа коректност, а за стратегически съображения.

През януари тази година британската министърка на вътрешните работи Джаки Смит обяви, че занапред правителството ще нарича всичко, което до този момент беше окачествявано като ислямски или ислямистки тероризъм “антиислямска дейност”. Защото това ще означава, че екстремистите работят срещу вярата си. Няколко месеца преди това съветът на Европейския съюз взе подобно решение. С решението си британското правителство смята да покаже, че директното свързване на исляма и тероризма отблъсква обикновените мюсюлмани. Терорът и убийствата нямали нищо общо с исляма. Критиците се надсмяха, че тогава терорът на северноирландската ИРА трябва да бъде наречен “антиирландска дейност”.

Преди няколко седмици същото реши и правителството на Буш. В два документа “само за вътрешна употреба” Министерството за вътрешна сигурност и Националният център за борба с тероризма препоръчаха на правителството да се откаже да използва термините джихад и муджахидин.

Причините за това са различни. При това фактът, че буквалният превод на “джихад” не е “свещена война”, а “усилия в името на Аллах”, почти не играе роля. Защото дори онези, които възприемат джихада на първо място като своеобразна духовна йога признават, че той има и насилнически вариант. Така 38-те теолози от ислямския свят, които през октомври 2006 година реагираха на речта на папата с открито писмо, написаха, че в рамките на ислямската теория джихад означава не само, но и “справедлива война”. А ръководителят на влиятелния Ислямски институт в Кайро шейх Мохамед Сайид Тантауи дефинира джихада като дълг да се защитават светините, собствеността или земята на исляма.

Джихадът звучи приятно за мюсюлманите

И точно там се крие проблемът. Защото в ислямския свят джихадът, както и муджахидинът (в превод – “този, който полага усилия за разпространение или защита на исляма”) са с позитивно звучене. И това не е така, защото Осама бен Ладен твърди, че е джихадист или защото талибаните се наричат муджахидини, а защото джихадът, като индивидуално усилие във вярата и за защита на исляма, е важна част от Корана и от думите и делата на пророка.

Идеологията на Ал Каида вече няма да се нарича ислямистка, а “смъртоносен култ” или “преклонение пред насилието”. Снимка: Ройтерс

Така че докато немюсюлманският свят свързва религиозния фанатизъм и тероризма с джихада и муджахидините, същите тези думи звучат за мюсюлманите близко и приятно. Експертите от Министерството за вътрешна сигурност на САЩ твърдят, че когато терористите се наричат джихадисти, те получават своеобразна оценка за дейността си и религиозна легитимация, която само може да ги радва.

Затова в документа на Националния център за борба с тероризма Words that Work and Words that Don’t: A Guide for Counterterrorism Communication (Думи, които действат, и думи, които не действат: Наръчник по антитерористична комуникация) се казва: “Въпреки че мрежата на Ал Каида… се опитва да оправдае делата си с религията, трябва да се отнасяме към нея като към нелегитимна политическа, терористична и престъпна организация.”
Тази точка е стратегически важна, защото при намирането на нови последователи за терористите е особено важен стремежът към слава и към признание, както и образът им на “свещени воини”.

Ал Каида става “смъртоносен култ”

Затова в документа на американското Министерство за вътрешна сигурност Terminology to Define the Terrorists: Recommendations from American Muslims (Терминология за дефиниране на терористите: Препоръки от американските мюсюлмани) се препоръчва идеологията и методите на Ал Каида да се наричат “смъртоносен култ” или “преклонение пред насилието”. Ислямът трябва да бъде изцяло изваден от тази връзка. Защото понятието “култ” било с негативен заряд както при мюсюлманите, така и при немюсюлманите. Идеологията можело да бъде наричана “такфиризъм”. Такфирите обявяват другомислещите мюсюлмани за предатели, които трябва да бъдат избити.

От месеци президентът Джордж Буш, държавният секретар Кондълиза Райс и министърът на отбраната Робърт Гейтс избягват да използват понятията “джихадисти” и “ислямски терористи”. Вместо това те говорят само за терористи или за насилнически екстремисти.

Въпреки че “борбата за сърцата и за умовете” на мюсюлманите се води и в Германия, тук все още дискусията за стратегическите недостатъци и страничните действия от използваната терминология не е започнала. Използваното от германците разграничение между исляма като религия и ислямизма като политическо-религиозна идеология се отхвърля от американците. И то само заради това, че обществеността била затруднена да направи “академичното разграничение между ислям и ислямизъм.”

При тази дискусия за правилното описание на противника не става дума дали избраните понятия са абсолютно точни. По-важно е дали те са подходящи да опишат проблема по начин, който да е ясен и да не отблъсква нормалните мюсюлмани.

Дали установените понятия като “джихад” ще бъдат заменени с други, е доста спорно. Но във всеки случай стратегическият опит да се оспори религиозната легитимност на терористите и да бъдат разобличени като политически мотивирани банди убийци, си струва усилията.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.