www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 22 ноември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Биомиметика или как природата помага на техниката

23 Май 2008

 

Биомиметиката е наследник на биониката, но тя не копира сляпо природата, а се стреми да проумее тайните на животните и да ги прилага в техниката. Снимка: Eйси тъфтс

Какво има крака като гущер, плавници на кит и формата на риба? Техниката на бъдещето следва дизайна на природата. А някои от творенията на еволюцията и до днес остават недостижими за изследователите.

През един безоблачен февруарски ден биологът Андрю Паркър коленичи близо до Алис Спрингс в нажежения пясък на австралийската пустиня и потапя задния крак на един Бодлив дявол (Moloch horridus) в съд с вода.

Цялото тяло на гущера е покрито от остри бодли, но операцията не е толкова опасна, колкото изглежда. Животинчето е високо точно два сантиметра и гледа Паркър уплашено като малко динозавърче, което е загубило майка си. То изглежда прекалено изящно за негостоприемната обстановка – все пак тук живеят някои от най-отровните змии в света, сред които и стигащият до три метра дължина Тайпан и Смъртоносната змия, чието име казва всичко, което трябва да знаем за нея. Земята също е дива. Вятърът е горещ като от пуснат на най-висока степен калорифер, а слънцето изглежда три пъти по-голямо, отколкото в средните ширини. Това е най-сухият регион от най-сухия континент, обитаван от човека. И който стигне дотук, трябва винаги да знае съвсем точно как ще се добере до следващата глътка вода.

Също като Бодливия дявол. Паркър е толкова въодушевен от наблюденията си, че изобщо не се сеща, че може да бъде ухапан от змия или да изгори на слънцето. “Вижте, вика той. Гърбът му стана съвсем мокър.” И наистина – след половин минута водата от съда, в който е потопен кракът му, се качва нагоре и сега блести върху бодливата му кожа. Няколко секунди по-късно стига до устата му, а челюстите му започват да се движат. Гущерът буквално пие с краката си. Ако му оставят малко повече време, той ще изнесе същото представление и върху мокрия пясък. А Паркър иска да разбере как точно става това. И при това не е тласкан само от любопитството си на биолог, а има и съвсем конкретна цел: иска да разработи апарат, който също като Бодливия дявол, да добива за хората вода в пустинята.

За да разбере как гущерът събира водата и как я транспортира, Паркър вече проведе експерименти с пипети, пръскачки и цветен прах. “Тя се движи невероятно бързо”, казва той и капва една капка върху гърба на животното. Течността изчезва като с магия. “Кожата поема водата по-бързо, отколкото предполагах. Сигурно има скрити капиляри, които я водят към устата.”

Паркър събира вещите си и тръгва към джипа си, а гущерът гледа след него. “За да разбера необичайните умения на Бодливия дявол първо трябваше да опозная средата му на живот: особеностите на пясъка, на сенките, на светлината, казва ученият, докато кара към лагера си. Готов съм с грубата част от работата. Сега искам да проверя строежа на кожата му под микроскоп.”

Британецът Паркър провежда изследването си по поръчка на Природнонаучния музей в Лондон и на Университета в Сидни. Той е водещ специалист по биомиметика, която използва принципите, по които природата е изградила животните, за да решава проблеми в техниката, медицината и други сфери. Досега Паркър се е занимавал с блясъка на крилата на пеперудите и на бръмбарите, както и със слабо отразяващото покритие на очите на нощните пеперуди. Изследванията му помогнаха да бъдат разработени по-светли дисплеи на мобилни телефони и до изработването на метод, който предотвратява изработването на фалшификати, който е толкова секретен, че дори не може да каже коя компания е била поръчителят.

Паркър прави дори открития, свързани с миналото. В един музей във Варшава той се загледал в микроскопични гънки върху една муха на 45 милиона години, запазена в кехлибар, което ограничавало отразяването на светлината. Днес слънчевите батерии са покрити с подобна повърхност.

Работата на Паркър е част от една тенденция, която се забелязва в цял свят. Инженерите във Великобритания и в САЩ за занимават с удебеленията в предната част на перките на китовете. Целта им е да конструират по подобен начин повърхността на крилата на самолетите, които ще позволяват по-голяма подвижност.

В Берлин изследователите копират формата на перата на грабливите птици, за да изобретят крила, които по време на полет променят формата си така, че да намалят съпротивлението на въздуха и разхода на гориво. В Зимбабве архитектите проучват как термитите регулират температурата, влажността на въздуха и проветрението в термитниците си. Резултатите трябва да бъдат приложени в строителството на къщи. Японски учени вече направиха инжекциите по-безболезнени, като оборудваха върха на иглата с миниатюрни “зъби”. А за модел използваха хобота на един комар.

“Биомиметиката ни осигурява съвсем нови методи и идеи”, казва изследователят Майкъл Ръбнър от Масачузетския технологичен институт. Биомиметиката се базира на познатата ни бионика. Само че биониката се опитваше само да копира природата, а биомиметиката – точно обратното – иска да разбере основния принцип и да подобри определени технически постижения.

Малко след пътуването ни в австралийската пустиня се срещнах с Андрю Паркър още веднъж, този път в Лондон. Искам да знам как продължава работата му с Бодливия дявол. По пътя от входа на природонаучния музей към лабораторията му на шестия етаж пресичаме много зали. Навсякъде има препарирани животни – при това в невероятно изобилие. В една зала са питони, видри, ехидни и кенгура, разположени във високи стъклени витрини. В другите зали са пъстрите колибри, екзотични тукани и беседкови птици. Лавица след лавица, пълни с бръмбари, блестящи като скъпоценни камъни: смарагдовосини зелени, сапфирено сини златки, хоботници в цветовете на дъгата…





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com