Кой приписа бирата „Ариана” на братя Прошек?

Рекламата на бира „Ариана“ я приписва на братя Прошек, но бирата е създадена през 1995 г. и няма нищо общо със старата пивоварна на чехите.

През 1995 година пивоварният завод “Софийско пиво” предлага на пазара новата марка пиво “Ариана”. Христо Антонов, директор на пивоварната, лично е участвал в изготвянето на рецептата за новата марка пиво. Рецептата е оригинална, създадена в България.
Днес една телевизионна реклама за бирата “Ариана” фриволно ни разказва как в далечната 1884 година от града Прага идват братя Прошек, настаняват се в града София, близо до “Орлов мост”, и започват да произвеждат бира, която бира малко по-късно – по изключително оригинална чешка рецепта – се преименува на “Ариана”. И така, ден след ден, десетилетия и векове – и рецепта, и марката “Ариана” – та до днес…
Чуден е светът на телевизионните реклами – едно искаш, друго не ти дават. Говорят ти за Прошек, а ти препоръчват “Ариана”. Сервират ти “Ариана” с нова история, а самата история – обръщат на екс.

Но какво е направил Иржи Прошек? Учил в Прага два семестъра в Императорското техническо училище, а после три години машиностроене в чешкото Висше техническо училище, през 1870 г. по неведоми пътища 23-годишният младеж се озовал в България и започнал работа като инженер в Дружеството за строителство и експлоатация на железопътните линии в Европейска Турция на барон Морис Хирш.
По време на Освободителната руско-турска война Иржи станал кореспондент на чешки вестници и отразявал хода на военните действия. Прошек е един от инициаторите на идеята за издигане на паметник на Васил Левски по проект на чешкия архитект Антони Колар.
Заедно с брат си Теодор Прошек в далечната 1881 година в покрайнините на град София започват строежа на най-модерната бирена фабрика на Балканите. И най-официално променят имената си – Иржи става Георги, Теодор – Богдан (1879 г.).

Иржи Прошек.

По-късно към братята Георги и Богдан Прошек се присъединява и техният братовчед Йозеф. Всички те са родени в бедното чешкото градче Бероун. И, както в американската легенда, с търпение, упоритост и постоянство, достигнали до върха.
Георги и Богдан са проектирали Варненското пристанище, правят проект и за казино-ресторант във Варна. Той предвижда полукръг с арки, изложбени зали, два салона за танци и бирария, аркади. Аркадата от този проект още стои на входа на Морската градина във Варна.

В София Прошекови са участвали в строителството на Централна гара и Народното събрание, създават дружество „Славянска беседа“ и Българското инженерно-строително дружество. Тяхна собственост е била и първата столична печатница, печатала всички вестници, списанието на книжовното дружество (сега БАН), „Държавен вестник“ още от първия му брой, бланки и формуляри за двореца, министерствата и всички държавни учреждения.
През 1879 г. първият кмет на София Стойко Салабашев кани чешкия архитектурен техник Лубор Байер за архитект и той прави първия план за развитието на София. Негови асистенти стават Георги Прошек и Вацлав Раубал. На 3 януари 1880 г. планът бил предоставен на одобрението на министрите и княз Батенберг. Той утвърждава сегашната кръгова система на днешните булеварди „В. Левски“ , „П. Евтимий“, „Хр. Ботев“, „Сливница“ и „Константин Стоилов“. Останалият в историята като „Батенбергов план на София“ бил типично американски – столицата е разделена на квадрати, между които се промушват малки и тихи улици, а във всеки парцел – максимум до 10 къщи с дворчета.

Пивоварната на братя Прошек в края на 19 век.

Георги, Йозеф и Богдан Прошекови строят Орлов и Лъвов мост. Строителството на Лъвов мост започва през 1888 г. Дотогава на това място е имало каменен мост, известен в стара София като „Шарения мост“. На следващата година започват и Орлов мост. Строителството и на двата моста завършва през 1891 г. Металните парапети и орлите са поръчани във Виена. Те са поставени от братята Прошек в памет на българските заточеници по време на турското робство в Диарбекир. Самият мост се намира на мястото, на което те са били посрещнати при завръщането си от плен през 1878 г.
Но първото голямо дело на семейната фирма „Братя Георги и Богдан Прошек“ е бирената фабрика. Те започват строежа й през 1881 г. накрай София. Фабриката е открита през 1884 година и с течение на времето се наложила като легенда и извор на вълшебно пиво. Веднага след откриването си Прошековата пивоварна става придворен доставчик – най-високото признание за качество и акуратност.

През 1888-1892 година те монтират нова парнодвигателна централа и нова инсталация за варене на пиво. За първи път в София се монтира и електрическа централа, която задоволява двигателните и осветителни нужди на фабриката. Заедно с това се правят и редица технически и технологични подобрения. През 1902 година се изкопава артезиански кладенец на 100 м дълбочина. (Старите софиянци помнят годините на Втората световна война – по време на бомбандировките над София Прошековата фабрика е била отворена – всеки да точи вода за своите нужди.) Пивото на Прошековата пивоварна получава и първата награда на изложба в Анверс, Белгия, през 1891 г. – почетен диплом и златен медал, а на следващата година – похвална оценка от чехословашките специалисти пивовари на изложбата в Прага.

Братя Прошек се изявяват като енциклопедисти, и то не защото имат специалната подготовка за това, а поради нуждите на времето. Довели тука и своите роднини, отгледали семействата си, но турили основите на новия град София, оставили белег в цялата история на новоосвободената България.
Много е сътвореното от фамилията Прошек у нас – но едно е сигурно: бирата “Ариана” не е в дългият списък на прошековите деяния.
Майсторите на бирата, появила се на пазара в средата на 90-те години на миналия век, са живи и здрави и днес. И нямат спомен да са кореспондирали с Прошекови за бирата, която са произвели под името “Ариана”.

Всичко друго, което вечер гледаме на синия екран, е парченце от чудният свят на рекламата. Продава ти настоящето, без да помни, че има бъдеще, с убеденост, че миналото е минало.
Колкото до самата бира “Ариана” – тя няма нужда от патерицата, която ни убеждава, че рецептата й идва от златните Прошекови ръце. Бирата си я бива и без такива фриволности.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.