www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
петък, 22 юни 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Шампионът по бокс Ивайло Маринов: Турците ми даваха 1 милион долара, за да играя за тях

21 Май 2008

 

Ивайло Маринов днес. Снимка: авторката

20 години след като стана олимпийски шампион, Ивайло Маринов все още се просълзява при спомена за игрите в Сеул. Днес 47-годишният боксьор притежава спортен клуб “Ивайло Маринов” и рибен ресторант “Заливът” във Варна, който е с чудесна кухня и никога не остава празен.
Тези, които си спомнят Маринов от ринга, го наричат “гениален”.
Роден е като Исмаил Мустафов, но по време на “възродителния процес” името му е сменено с българско, защото е от турскоговорещите цигани, наричани “миллет”.

- Кога влязохте в спорта?

- На 17 години бях. Първо пет години играх футбол, но видях, че съм дребен и не ставам за футболист, затова реших да опитам с бокса. Треньорът Петър Ганчев първи ме видя, явно забелязал, че имам дарба и ми вика: “Давай, ще участваш на Олимпиадата!” А аз изобщо не знаех какво е това Олимпиада. Но той ме хвана здраво да тренирам и… така. Две години по-късно действително участвах на Олимпиадата в Москва и станах бронзов медалист. И оттам ми тръгна – световен шампион през 1981 г., после четири пъти европейски и през 1988 г. станах олимпийски шампион.

- Какво помните от първата си олимпиада?

- Ние само тренирахме и все стояхме в олимпийското село. Иначе много хубаво беше. Тогава американците бойкотираха и не участваха. Но ние добре изкарахме. В селото имаше всичко, нямаше смисъл да излизаме извън него.

- Из Москва не се ли разходихте?

- Разходихме се. То тогава златото нали вървеше, купих си злато. Други интересни работи нямаше. В Съюза какво може да има? По-интересно беше по турнири като ходехме из Западна Германия, в други западни страни. По магазините повече имаше – дънки, фланелки… Купувахме на всички по една фланелка за подарък, да не се обижда никой. Дрешки-мрешки…такива работи. Иначе в Германия винаги съм ставал първи.

- Какво е усещането да си първи?

Ивайло Маринов на Олимпиадата в Сеул през 1988 г., където става шампион. Снимка: сайт на БОК

- Е, голяма работа! Гледаш само нагоре! Чуваш химна и почваш да ревеш. Повечето не знаят къде е България, ама нашето знаме се вее, не тяхното.

- Винаги ли сте се чувствал българин?

- Винаги. Нали в България живея. И се гордея даже, че съм българин.

- А че сте от малцинство, има ли значение за вас?

- Не. Нали и аз съм човек. Нито гледам в чуждата чиния, нито искам да гледат в моята.

- Как и кога ви смениха името?

- О, не помня вече. 81-а или 82-а. Дойдоха и казаха, че трябва да стана Ивайло. Нямам нищо против, викам. Само кажете на баща ми и майка ми. Вече съм го забравил това и не ме интересува. Исмаил умря, остана Ивайло.

- И след това не пожелахте да си върнете родното име?

- Ами жена ми е българка, детето ми е с българско име, ако аз си го сменя и те трябва да сменят. Не може няколко години тъй, после инак… Като станах Ивайло и в залата ми викаха: “А, къде е Исмаил?” Подиграваха ми се. Но всичко мина.

- Не ви е било мъчно за Исмаил, така ли?

- Не. Никога. По-близките продължиха да ми викат Исмаил, но с годините и те престанаха. Сега вкъщи съм Ивайло. С всичко се свиква.

- Но две години не са ви пускали да излизате извън България…

- Да, никъде не ме пускаха. Щял съм да избягам. Нали Наим Сюлейманов (б. р. - прекръстен на Наум Шаламанов) избяга и имали сигнал, че и аз ще направя същото. А аз нямах абсолютно никакво намерение. От Турция много искаха да ни вземат двамата, но аз казах: “Не!”

- Но въпреки това не ви пускаха?

- Да. Бях много в много добра форма за игрите в Щатите, щях да защитя титлата, но от самолета ме свалиха. Уж съм имал допинг, въртяха-сукаха, накрая казаха, че не ме пускат. Питам кой. А те: “Е! Имаме сигнал, че ще избягаш…”

- Какви бяха отношенията ви с Наим Сюлейманов?

- Приятели бяхме. Последен път се видяхме на игрите в Сеул, само че тогава не можахме нищо да си кажем. Пет души ме пазеха да не би да разменя някоя дума с него. Той тогава също стана олимпийски. Първият медал от олимпиада за Турция е негов. Само се поглеждахме, поклащахме глава и толкоз. Ако бях приел да замина, Турция щеше да има двама олимпийски шампиони.

- Преди да тръгне, той споделял ли е с вас за намеренията си?

- Не. Но той е искал да замине и го направи. А пък аз не исках.

- Но и към вас е имало предложения да отидете в Турция.

- Да. Килограм злато ми даваха турците, 1 милион долара ми предлагаха, молеха се… Особено като бяхме на турнирите в Германия. А аз им се подигравах и ги питах: “Там Варна имате ли? Моето море имате ли го? Като го нямате, какво да правя при вас?” А в Италия дори се опитаха да ме откраднат. Влязоха в стаята през нощта, но треньорът стоеше при мен и ги изгони.

- Как преживяхте тези две години, в които не ви пускаха на състезания в чужбина?

- О, ужас! Исках да се откажа от бокса. Но жена ми ме спаси. Викаше: “Спокойно, ще дойде и твоят ден!” Дойде! Видяха, че не могат без мен, и ме пуснаха.

- Колко състезания пропуснахте?

- Олимпиада, световно, европейско…

- Значи е било загуба за България?

- Със сигурност.

- Съжалявате ли за това пропуснато време?

- Човек все се опитва да намери и нещо добро. Може би така по-пълноценно си починах. Пък и противниците в Сеул не ме познаваха. На олимпиадата имах пет срещи и пет победи. И станах шампион.

- Как се настройвахте за мач?

- Винаги преди среща гледах видео с противника, да го разбера как играе. За всеки си изработвах различен подход. Обикновено ни слагаха в различни съблекални, обаче веднъж се объркали и ме разпредели в една съблекалня с този, с когото ще се бия. Обаче аз не знам. И почнах да му обяснявам как да играе, уча го. После тръгваме към ринга и гледам – а, заедно излизаме! Викам си: “О-о-о, ти си свършен!” Полуфинал беше. И на финала бих – пет на нула.

- Било ли ви страх?

- Винаги. Всички се страхуват. Но качиш ли се на ринга, веднага забравяш страха и мислиш само за играта. Боксът е игра на мисленето. Почваш нещо, виждаш, че ти върви, обаче ти омръзва и сменяш тактиката. Или пък разбираш, че така не може и пак сменяш. Непрекъснато мислиш.

- Какво ви даде властта, като станахте олимпийски?

- “Волга” и 2500 долара.

- Бяхте ли доволен от подаръка?

- Ами кола дават, как няма да съм доволен? Тогава за кола се чакаше с години.

- Преди това имахте ли кола?

- “Москвич”. Нея ми дадоха след като взех бронза в Москва. Отдавна съм ги продал. Наскоро си купих чисто нова “Тойота”. Много коли са ми минали през ръцете. Карам две години и хайде…

- Докато бяхте активно спортуващ, сте имал и здравословни проблеми, нали?

Ресторантът на Ивайло. Снимка: авторката

- Жълтеница. 1982 г. беше. От инжекциите, дето ни биеха разни витамини. И други в отбора се разболяха. Докторът беше алкохолик и пиян-залян, де гледа, де нищо не вижда. На Европейското ми дава да пия чаша с глюкоза, надигам и виждам, че е ракия. А то какво било – сложил човекът в шишетата от глюкоза ракия, за да продава във Финландия. После го изгониха, ама бая глупости направи.

- Допинг давали ли са ви?

- Не, в бокса няма допинг. Няма смисъл. Пет пъти ме проверяваха. Вече нямам какво да пикая, те – хайде пак! Наливат ме с бира. И трябва да гледам, щото мога само да се извърна и да пъхнат нещо в пробата. При щангистите имаше. На Олимпиадата още един от нашите ако бяха хванали, цялата делегация трябваше да се връща. И затова накрая щангите не излязоха повече. Толкоз труд щеше да иде на вятъра.

- Каква е разликата в спорта преди 89-а и сега?

- По-рано не мислехме за пари. Само за спорта. Преди играехме за България, сега за пари. Но пък покрай нас колко хора добре си живееха… Ние отиваме на състезание, те с нас да ни дебнат, пък разходка си правеха. Иначе сега повече се печели, но пък е по-трудно да се търси спонсорство. Ако станеш олимпийски шампион, днес взимаш 150 000 лева. Абе, парите са си стимул, добре е да ги има.

- Отказахте да отидете в Турция, но сте играл за пари в чужбина, нали?

- Малко в Германия поиграх и малко в Югославия. Първо бях в Германия, само няколко срещи, но не ми хареса. Имаше един мениджър, който ни скубеше. Ние се бием, той взима парите. После две години играх в Югославия – хем близо, хем добре плащаха. В Германия имах сериозни противници, а пък малко даваха. А в Югославия нямам загуба. То и противници нямах. Вечерта пия ракия, сутринта ги смазвам. 30 секунди и хайде. 300 марки ми даваха за пътя, а пък аз отивам за 50. Имах заплата 700 марки и за победа отделно 1000 марки. За един ден печелех към 2000 марки. Отивах, играех, побеждавах и се връщах. Играех от “Партизан”-Белград във вътрешните кръгове. По същото време станах европейски шампион от името на България, обаче югославяните ме посрещаха така, все едно за тях съм станал шампион. Торта с името ми направиха, златен часовник ми дадоха, пари-мари, почетоха ме хората повече от българите. А тук – 1200 лева и толкоз. За европейски шампион! Но и това време свърши – войната почна и сега за едни пари да ме утрепят ли? Затова се отказах. И приключих със спорта.

- Как от спортист станахте бизнесмен?

Снимка: авторката

- Благодарение на общината. Дадоха ми едно малко местенце, постепенно го разширих. 17 години вече се занимавам с бизнес. Но пък имам и спортен клуб. Изпращам по 6–7 души на състезание, това са пари.

- Проблеми с чеченците имате ли?

- Проблеми ли? Че те са най-големите ми приятели! Чеченец е председател на клуба на “Черно море”. Чеченците ме пазят, не да ми създават проблеми. Толкова много са ми помагали – като ми трябват пари назаем, обаждам им се и готово. Някой да ме закача, също им се обаждам.

- Кой ви закача?

- Никой, но ако случайно някой ме закачи, веднага идват тука шест-седем души. Аз си мълча и само им казвам: “Оправете се!” Аз не се бия, не обичам да се бия.

- Само на ринга?

- Да. Никога не съм се бил на улицата. Ама мен всички ме уважават, никой нищо не ми прави. Обичат ме хората и това е!




Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Евала, брато!
    Еваллата, машалла! Да си жив и здрав още 100 годин!
  2. 2) d. kostadinov
    Много хубаво интервю е станало, браво и на майстора, и на журналистката. И до днес го помня като най-елегантният боксьор на българския ринг Ивайло Маринов: голяма работа с краката, изключителна способност да избягва удари, беше като азиатец, с едно азиатско спокойствие сякаш се биеше, като използваше атаките на другите и само контрираше, невероятен боксьор, нещо в него беше възвишено, имаше в него нещо нечовешко, нещо по-висше от неща като красота, сила, усет, интелигентност. Евала, ашколсун, машаллах, аферим!
  3. 3) Ха-ха
    Браво! Гледал към те на ринга, да си жив и здрав, да подготвиш много шампиони!
  4. 4) boycho
    много хубаво интнервю, съвсем естествено и човешко, трябва за повече хора от "малцинствата" да се пише и разговаря с тях
  5. 5) Кольо
    Боксьорът е най- силният на олимпиадата, а журналистката е най добрата в писането.
  6. 6) агент
    хареса ми как говори тоz 4овек
  7. 7) преброител
    Помня го много добре и много го харесвах.Хубаво е ,че ни го припомнихте,защото понякога забравяме за хората донесли слава на страната ни. Като пътувам за Варна, ще се опитам да намеря ресторанта и да хапна там.Поздравете го!
  8. 8) Jeronimo
    Помня го това момче ,гледал съм почти всичките му срещи, гледал съм го на живо и му стиснах ръката на "Странджата",това е българският Мохамед Али в лека категория, "танцува на ринга като пеперуда и жили като оса",такива хора са рядкост ,за него мога да кажа едно ,той е като самороден къс злато ,ЕДИН ГОЛЯМ,ГОЛЯМ ИСТИНСКИ БЪЛГАРИН. да си жив и здрав и все така прям и откровен.Късмет.
  9. 9) Анна
    Иваило,ти не само си голямо име в спорта,но си и много благороден 4овек.Бяхме саседи на ;Три уæи;сега живея в 4ужбина, но през есента æте доидем в твоя ресторант да ти стисна рьката ,4е макар да беæе НЕВЕРОЯТЕН спортист си остана 4ОВЕК
  10. 10) Bruk
    Този човек е по-голям българин от истински родните българи.Да е жив и здрав.
  11. 11) Пламен Иванов (3.14)
    Чувал съм го като малък, но понеже на гледам бокс не го познавам като спортист. Този човек е откровен и прям. Рядко хората говорят за миналото си така откровено без да украсяват. Това му прави чест!!! (За връзките му с чеченската мафия по морето няма да коментирам.) "Ивайло Маринов е от турскоговорещите цигани, НАРИЧАНИ “миллет”." - Не са наричани, а те самите така се наричат понеже може би не знаят какво значи. Миллет е система в Османската империя. Така се нарича всяка обособена група (=народ). Има рум-миллет (тоест ромейски народ, към който са спадали и българите като християни). Иначе ...още

  12. 12) do plamen nikolov
    Админ: Кирилица! Четете! ..............................millet ne e sistema v osmanskata imperiq..a e turska duma koqto zna4i narod...rum-millet nqma takova ne6to...bulgarite kakto i drugite hristiqni sa nari4ani "reaia"a ciganite naistina se nari4at i po profesiq...kopansri..kalaidjii. i .pr. a ti plamene priema6 li za ravni bulgarski govore6tite cigani?
  13. 13) бг
    най-добрият боксьор, който сме имали, невероятна класа,танцуваше на ринга, истинско удоволствие да се гледа
  14. 14) Anonymous
    Да това е българският Касиус Клей-Мохамед Али.Той правеше за смях противника просто не можеше да го докоснат,а крушето му беше невероятно за категория муха-48кг.Нещо подобно беше и Серафим Тодоров по-късно,но този беше велик
  15. 15) Anonymous
    Ивайло е живото доказателство, че етническата принадлежност няма нищо общо с дарбата. Той е най-великият наш боксьор, за всички времена. Да е жив и здрав и да не се отрича от циганската си принадлежност за нищо на света.
  16. 16) anonimen
    Кирилица! Админ......................... si bil istinska mashina az daje treniram v tvoita zala pri bat joro :) ot 1 mesec i neshto daje dobre napredvam za sega ;]
  17. 17) Anonymous
    еи ако някои види това коментарчи аз сам висок 185 и си нямам понятие от бокс но ако иска некои да ми даде шанс ще ренирам много добре! скайпа: Pr0_KiLLeR
  18. 18) Anonymous
    ее ако некои иска да ме вземи за бокс но да знаете нямам си понятие от бокс но искам много да се занимавам с това скъпа: pr0_killer1
  19. 19) Ангел Вътев
    кога българите ще приемат факта че който живее в България е българин, независмо от какъв произход е. Няма чисти раса и Хитлер отдавна го няма на този свят. Лично съм тренирал с Ивайло о Исмаил и това е най-бързият и талантив боксъор, който някога съм виждал.Много научих от Ивайло. Освен превъзходен боксър е и добър човек , с голямо сърце!
  20. 20) ACEH
    Изненадах се като попаднах на тази статия,стана ми хубаво.Много малко е писано за ЗВЕЗДИТЕ като Ивайло.Познавам го добре,като спортист,треньор и приятел.Малко са хората като него-истински и готини.Негов дулгогодишен приятел и колега ми е казвал,че струва,колкото "десет българина".За съжеление вече са малко тези,които го помнят.Лично съм ставал свидетел няколко пъти,как на републиканските първенства идват МНОГО хора негови приятели,познати и фенове не за състезанието,а само да го видят и поздравят.Човек с неговите постижения си е за голямо уважение дори и без да го познаваш,имайки впредвид дисциплината,характера и голямото сърце,които са необходими за да се постигне,каквото е постигнал Ивайло.А като човек извън спорта ...още

  21. 21) виктор
    велик чожек,благороден,упорит,властен,скромен със силен дух, човек на които винаги може да се разчита.Малък човек с голямо сърце!!!
  22. 22) от джино
    да наистина много хубаво интервию. но зашто никаде нему беше зададен въпроса кои български боксиор го побеждава след олиймпядата в Сеул ??? ако никой незнае името на тозо бкосиор е Димитър Благоев.
  23. 23) vasil kir4ev
    za men ivailo marinov e nai dobriq me4tata mi e da sam kato nego no ne6to boksa nemi se odava vinagi ima po dobri ot men i nemoga da uspeq na tozi 4ovek mu se vashi6tavam
  24. 24) vasil kir4ev
    za men ivailo marinov e nai dobriq me4tata mi e da sam kato nego no ne6to boksa nemi se odava vinagi ima po dobri ot men i nemoga da uspeq na tozi 4ovek mu se vashi6tavam
  25. 25) Николай
    Браво ,че сте се сетили за Ивайло Маринов -най -големият български боксъор за всички времена ,а може би и в света .За него противниците му казваха ,че е все едно да се биеш със сянка -толкова техничен боксъор не се е раждал в света -просто феномен .Никога след пореден бой не е бил насинен ,както всички останали боксъори.Да е жив и здрав.И е голям родолюбец!!! Само преклон пред него.
  26. 26) Achilles
    Новото поколение малко са чували и виждали как Ивайло е танцувал на ринга.За него беше удоволствие да се качи на ринга.Щом като най-силната школа на света "тогава" Куба се страхуваха да не се паднат на жребия с Ивайло.Просто уникален боец и личност
  27. 27) Пламен
    Нямал съм късмета на живо да го гледам Ивайло Маринов, само на записи - браво на човека !!! Със сина му бяхме заедно в новобранския център беше съседен взвод, много добро момче и търпеливо, обаче със сърце като баща си. Нещо го подиграваха от взвода "боксьор ли си, къв си" щото беше добряк и не обръщаше внимание, много бургазлии бяха и Севдалин си търпеше, но не от страх, а от доброта, обаче една вечер закъснява за строя и ги гърчат и той идва и те викат "къде ходиш циганин?" и малкия както беше 50 и няколко кг. като извика: "Кой вика ...още

  28. 28) venio
    страхотен човек,и изключителен спортист.ИВАЙЛО МАРИНОВ трябва да е еталон за българските състезатели.браво.дано има още като него.
  29. 29) РАЗБИРАТЕЛ
    ОТ ИВАЙЛО МАРИОВ СЕ Е УЧИЛ,- ВЕЛИКИЯ, ЕДИНСТВЕИЯ, НЕПОВТОРИМИЯ,ПРИНС НАСИМ ХАМЕД.
  30. 30) maniko
    Админ: Кирилица! Четете! ------- ---------- -------------- ivailo nai golemiyt prytelmie obi4amte
  31. 31) maniko
    ivailo asam tvoi nai golym priytel obi4amte da si jiv i zdrav y6 pi tova 6te ostani pozdrav na semesvoti na neda i penka, maniko
  32. 32) й. йорданов
    Най-големия.Въпреки,че е в най-малката категория.Много любими спортисти имам и нито един не е българин,но този е голямо изключение.за мен лично най-великият боксьор на всички времена.
  33. 33) xxd
  34. 34) bg
  35. 35) Anonymous
    Админ: Кирилица! Четете! ——– ———- ———- ———– ———
  36. 36) ismail
    Админ: Кирилица! Четете! ——– ———- ———- ———– ———  ismaile asam ot sindel varnasko .asam tvoi ven na skoro te vidyah vav vlaka sas tvoite mom4eta boksior4eta. iskah dati kaja no nemojah poznavamese sas semeistvototi parvoto .ismaile kade i kak moga da namerya tvoite klipove katose boksirawe vav interneta .skaipamie ISMAIL 29040
  37. 37) Bobi Ivanov
    Имали някои негов мач
  38. 38) Anonymous
    E BATI IVAILI E NOMER EDNO ZA VSI4KI VREMENA
  39. 39) kaloqn
    наистина иваило си остава легендарниа спортист бохиор за миналиа век.като 4овек,много 4истосарде4ен и доброду6ен,когато показва или помага го прави сас сарце и от сарце,невероqтно е да тренира6 заедно с него и да се у4и6 от него.даи бойе на балгариа пове4е такива спортисти.бади йив и здрав о6те 100год.бате иваило






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com