Ще помогнат ли самураите на съвременна Япония?

в. Франкфуртер алгемайне цайтунг

Япония е в процес на реформи, а добродетелите и благородните възгледи на самураите от миналото могат да помогнат на страната да ги проведе успешно. Снимка: Ройтерс

Неотдавна в историческия музей в кралския дворец в Шпайер в провинция Рейнланд-Пфалц беше открита изложбата „Самураи“. В последно време интересът в Германия към самураите нараства и те, заедно с „нинджите“, са любими герои на децата. Самураите са били хора, които владеели изкуството на войната, притежавали са територия, на която са били господари и са живеели от данъците и таксите, налагани върху селяните. В историята на духовното развитие, на културата и политиката на Япония самураите са играели важна роля.

Философията на самураите се нарича „Бушидо“ (Bushido), което означава „пътят на воина”. В книгата „Хагакуре“ от 18 в. се казва: „Човек осъзнава при смъртта пътя на воина „. В основата на философията и цялостните възгледи за живота на самураите е залегнала тази „жертвоготовност“. На пръв поглед това изглежда странно, но впоследствие – съвсем естествено, след като човек осъзнае, че професията на самурая е била да води война. Именно това до голяма степен е определящо за изграждането на духовните ценности на японците.

Самураите са имали много свободно време. След като Япония била обединена през 17 век, страната живяла в мир в продължение на 250 години. През тези две столетия и половина самураите са били в известна степен безработни. Когато човек без работа упражнява уменията си, той използва свободното си време смислено и полезно. Точно това правели те и в последствие били подготвени по най-добрия начин за следващото голямо предизвикателство в японската история: отварянето на страната към останалия свят в годините на реставрацията на император Мейджи.

В това отношение съществува голяма прилика с европейското благородническо съсловие, което използвало свободното си време за самоусъвършенстване и размишления. Водени от чувство за личен дълг – „Noblese oblige“ – благородниците имали строга самодисциплина и изиграли голяма роля като управляващ политически слой през Новото време.

По този начин се развива и самурайското съсловие. В средата на 19 век Япония се отказва от затворената си външна политика и започва изграждането на ново държавно самосъзнание. Бързото модернизиране на страната се оказва в голяма полза, тъй като в Япония е имало високообразован управляващ елит, поставящ високи критерии към себе си. Благодарение на това тогавашният японски управляващ кръг не е бил корумпиран. Въпреки че дотогава, с много малки изключения, Япония не е имала досег до европейската цивилизация, тя успява за сравнително кратко време да достигне развитието на европейския континент и да изгради едно модерно обществено съзнание.

Ако хвърлим един поглед върху историята на Азия и Африка, със сигурност ще открием периоди, в които след постигането на независимостта си тогавашните колонии са се стремели към изграждането на ново държавно самосъзнание. От решаващо значение тогава е било дали в съответната държава е имало способен и високообразован управляващ елит, който не е корумпиран и живее с мисълта за развитието на държавата си. Казано по друг начин: за благосъстоянието на една нация, преди всичко в трудни времена и в периоди на радикални промени, е изключително важно дали има „самураи“ или не.

Водещата философия на самураите – готовността им да пожертват живота си – е израз на желанието им да допринесат за развитието на собствената си страна. Тази концепция обаче има и отрицателни страни. След войната японците се заемат решително с възстановяването на страната си – но подобно на пчели работнички, без усет за радостта от живота. Освен това неблагоприятна е и възможността за експлоатация на жертвоготовността на японския народ.

Очевиден пример са „командосите камикадзета“ през Втората световна война. Много е съмнително дали чувствата на младите хора, които са се жертвали тогава и са загубили живота си в името на своята държава, фактически са били възнаградени.
Когато съзнанието на управляващия политически елит е изпълнено с благородни идеи, е невъзможно да

Бившият японски министър на земеделието Йошинобу Шимамура, облечен като самурай, участва в първата тренировка по будо в Токио. Снимка: Ройтерс

възникне корупцията. Всъщност от периода на отварянето на страната към света при управлението на Мейджи е имало изключително малко известни случаи на корупция. Политиците, които били начело на държавата по времето на Мейджи, не са имали никаква друга цел, освен да водят страната си напред.

Досега Япония е преминала през две революционни промени в историята си. Първата, настъпила в средата на 19 век, е отварянето на страната към света, а втората беше пълното поражение във Втората световна война. При първото революционно събитие самураите – тогавашният управляващ елит – са изиграли ключова роля за изграждането на новото национално съзнание. След поражението във Втората световна война в историята на страната тази роля е поета от отлично обучената чиновническа класа. Без тези модерни самураи японското икономическо чудо не би било възможно, а благодарение на него Япония се превръща във втората най-голяма икономика в света.

В наши дни Япония се намира на кръстопът, който вероятно ще я доведе до третата революционна промяна в историята й. И големият въпрос отново е има ли още „самураи“ в Япония, тъй като именно днес японското общество се нуждае отново от тях. Последните 20 години за страната бяха период на широкомащабни промени. Ако хвърлим поглед назад ще установим, че през 1985 година Япония беше на върха на просперитета си. Тогава изглеждаше, че нейният растеж ще продължи вечно, но през 90-те години настъпи срив в икономиката на страната. Този период беше наречен от анализаторите „изгубеното десетилетие“.

За Япония беше крайно неблагоприятно обстоятелството, че това изгубено десетилетие съвпадна с период на интензивни промени в останалия свят: възхода на нововъзникващите пазарни икономики, мащабното изграждане на предприятия в тези държави, повишението на цените на суровините и на хранителните продукти. В такива времена на радикални политически и икономически промени хората, както и държавата, трябва да могат да се приспособят. Това изисква широкообхватни реформи. В случай че те дойдат неочаквано или са съпроводени от значителни обществени преобразувания, реформите пораждат големи затруднения. Колкото по-големи са били успехите, постигнати в миналото, толкова по-сериозни са сега пречките за реализирането на реформите.

През последните десет години Япония положи големи усилия, като кабинетът на Джуничиро Коидзуми имаше особено голям принос за възраждането на японската икономика. Дори и сега Япония се намира в процес на реформи. В това отношение страната има много прилики с европейските индустриално развити държави и не на последно място с Германия. И двете държави започнаха да предприемат мерки срещу застаряването на обществото, последиците от това върху пенсионната система, прехода от висок към нисък икономически растеж, недостатъците на системата за социално осигуряване и помощи за безработните. Двете държави трябва да приспособят данъчното си законодателства към условията на глобализацията, да преструктурират пазара на труда и да повишат конкурентоспособността на компаниите си.

Вероятно има и още една прилика. Годините на възстановяване след Втората световна война, въпреки трудното начало, доведоха Япония до блестящи успехи и икономически просперитет. След това започна периодът на „изгубеното десетилетие“ – и днес изглежда като че ли японците са загубили от поглед пътя, по който трябва да вървят.

Японският народ може би трябва да се обърне още веднъж към дните след края на Втората световна война и внимателно да прецени какво е загубил по пътя си оттогава, както и какво е спечелил. Японците трябва да преосмислят как трябва да бъде устроено обществото им.

Правилен ли беше пътят, по който Япония пое след края на войната? Тази преоценка вероятно ще доведе страната до заключението, че нейната истинска задача в момента се състои в това да създаде едно ново, бъдещо поколение самураи, притежаващо талант, добродетели и благородни възгледи.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.