Спомените на един дилър

Дребен дилър за "бизнеса" с трева в "Красна поляна"

Марихуана, отглеждана в домашни условия. Снимки: Бистра Величкова

Почнеш ли с трева, стигаш до хероина!” Това беше мотото на „Красна поляна” – софийският квартал с най-много наркомани. За поколението на прехода или по-точно родените през 80-те, нямаше проверки по дискотеките, защото случаят „Индиго” все още предстоеше, почти нямаше родителски контрол, защото през 1997 те си имаха по-сериозни грижи. Онова, което остава в паметта от ранните тинейджърски години са друсащите се „големи” в тоалетната на 28-мо училище.

Сред тях имаше един образ – Малкия. Слабичък, зеленоок, който си беше „партия” с всички в квартала. Освен заради зелените очи, той привличаше околните и с друго зелено. „Всички почват от тревата, зависи от волята им докъде ще стигнат”, казваше Малкия.
Срещнах го днес, 5 години след времето, когато продаваше джойнт на учениците. Както той самият казва: Спрях на време. Има ли бивш дилър и бивш наркоман? Може би да. Но ето и историята на Малкия, разказана на чаша бира:
„Нашият квартал уж на полицаи, пожарникари, военни, а с най-много наркомани. Помниш ли какво беше – всеки тинейджър друсаше. Важното е, че аз имам воля и никога нямаше да се продрусам. Ти знаеш ли колко хора от училището се продрусаха? Питона е на хероин, беше в комуна. Аз го зарибих с тревата, той беше скин, и все ми викаше: „Ебати наркомана”, после всички яко си купуваха трева и постепенно се продрусаха. Аз бях в най-голямата наркоманска компания, ама не се продрусах. На мен ми викаха, че ще стана такъв, обаче не стана така. Но трябва да се отделиш от компанията, за да спреш…”

Малкия започва да продава трева на 15 години. През ’96-’97- ма, когато страната е в криза, тинейджърът започва да върти „бизнес”.
За първи път пуших трева на моето село, лятото преди да отида в техникума. Едно момиче извади джойнт и ме напуши. Тогава нищо не ми стана. Като се върнах и после отидох в техникума, там се запознах с един Гената, той е от квартала и нещо се заговорихме за трева. И той ми вика, че дава 15 джойнта за 15 лева. Викам си: „О, аз ще продавам единия за 1,50 и ебаси печалбата!” Сам реших да си продавам. Това ми беше първата покупка.
Като ги взех и след няколко дни нещо се мотах около стадиона („Септември”) и видях един от квартала. Той ме пита: „Имаш ли трева?” и аз му викам: „Мини на детската и ще ти дам” и т’ва ми беше първата продажба.“
„Детската” на ул. „Ради Петков” е знаково място. Там за първи път се пробваше трева, цигара, алкохол, редом с първите целувки и първия секс. „Ей там за първи път ме хванаха куки. Пушех си в детската с много момичета и изведнъж едно от тях: ”А, патрулка!” И аз метнах тревата до мене. Извикаха ни, преджобиха ни, още малко гол щяха да ме съблекат. Полицаите надничаха, питаха какво правим, ама нищо не се случи. Аз после си взех тревата.
А имаше и още една история. Един познат имаше гадже полицайка. Той работеше в една кръчма и аз му продавах трева, пък полицайката уреждаше кока. Ама аз си купувах само за себе си и то няколко пъти в годината, не всеки месец. Но не съм продавал кокаин, нали ако ме набарат, ще ме застрелят. Тоя веднъж ми иска трева и вика, че гаджето му ще дойде да я вземе. Ама аз знам, че е полицайка и си викам: „Тоя ще ми врътне някой номер” ‘Щото като продаваш, почваш да развиваш параноя. Отидох обаче и тя в униформа, аз й давам 5 джойнта, тя ми дава 8 лева, страшна работа”.

Снимки: Бистра Величкова

Значи, аз пушех от 8 сутринта – спомня си началото Малкия- отивах на училище и във всяко междучасие, връзваха ми се по 10 джойнта на ден. Ама някой път се събираме към 16 човека на двора и всеки вади по един джойнт. В техникума всички ме познаваха, учителките също – повечето ни бяха съседки. Една даже веднъж разправя на майка ми: „Нещо той днес не беше в кондиция, беше разсеян, омаян”
Родителите на Малкия са наясно с „бизнеса” му. Не веднъж клиентите са идвали до дома му, или са се провиквали под балкона: „Хвърли два диска!” „Наш’те подозираха. Клиенти не веднъж са идвали до нас, аз пред вратата продавах, малко по-късно, когато ме научи целия квартал. Майка ми е намирала по 50 грама в нас. Баща ми знаеше, но нищо не ми казваше. Аз не съм им искал пари от 15 годишен, по-добре беше да дават на сестра ми, тя учеше, беше по-умната. Аз си се оправях. Ако наш’те ми бяха казали нещо, аз сигурно щях да се изнеса от нас, щях да стана голям дилър. Аз знаех как да продавам, имах много контакти. Правих си го точно 1 грам, с малко картонче. Ама в последствие почнах да продавам насипно, ‘щото ми писна всяка вечер да свивам – аз напушен и почвам да навивам, строших две машинки.”

Снимки: Бистра Величкова

Малкия е последното звено от дилърската мрежа. Тогава дилърите на кварталите използват посредници, които си намират „пичове”, разпространяващи из кварталите тревата.
Първи в квартала ме зарибиха мене. Постепенно почнаха да ми дават 25 грама за 10 лева. Тогава един джойнт ти беше 1 грам, ама Гената слагаше по-малко. Моята трева идваше от „Надежда”, „Люлин”. В „Надежда” взимах от един, дето си беше основният дилър в квартала и си плащаше на полицаите, ‘щото взимаше с килограми. Не като мене – аз взема 50 грама и ги продам за 2 седмици в училище. Във всеки квартал си имаше основен дилър, който продаваше на свои хора на грамажи. Аз първо купувах на цигари, в последствие се запознах с няколко дилъра и купувах на грамаж и ги свивах сам. Тогава беше така: звънкаш на човека, дето ти доставя и казваш какво искаш – за „по малко“ е 25 грама, „голямо“ е 50 грама, като кажеш „двойно“, значи искаш кило. Срещата беше на моста на влюбените, където идваше един пич с колело и ти дава. Идеята е да продаваш на най-оживените места и да си супер спокоен. На грамаж си излизаше по-евтино – взимаш 50 грама за 25 лева, а от тях правиш 50-60 джойнта. Сметни по левче – аз за онова време си правих по 70 лева на седмица. Ходих си два пъти седмично на дискотека, купувах си маратонки, дрехи. На определени хора давах по левче, на повечето – за 1,50 лв.

Горе-долу мога да преценя дали е качествен като съдържание по външния вид, по миризмата. Като го пипнеш, да е лепкав, хубавата трева не трябва да мирише на мъжки джойнт, да няма семена, да има повече глави. Но за действието – трябва да се пробва. Аз съм пушил такъв джойнт, 12 човека един джойнт и толкова се напушихме, че не можехме да си кажем имената. После взехме трип – едно картонче, което смучеш, като екстази, ама е по-хубаво.
Най-големият удар беше, когато Васко ми продаде трева, беше страшен удар – помниш го, не се прави.”
Васко беше популярен сред онази част от поколението на прехода в района, които първо се мислеха за рейвъри, а в последствие станаха рапъри. В „западната част” на София той продаваше много трева. В момента е полицай в местното районно управление. Васко вече не пуши трева, защото има нов кръг от приятели – колегите от районното. Те залагат на алкохола.

Тогава направих голям удар, продължава със спомените Малкия – давах го насипно, давах и ако някой днес няма пари, може и утре да плати, тогава много ме научиха в квартала. А и имах промоция – ако си купиш от мен повече от два джойнта, ти давам един от мен и се напушваме заедно. К’во се смееш, к’во очакваш? Аз си бях партия с клиентите ми, въпреки че избягвах да излизам с тях, само с определени. ‘Щото като сме близки, като излизаме, е тъпо да им продавам джойнта, да изкарвам пари от приятели.
Голямото напушване беше по морето, на Обзор, знаеш к’во беше по лагерите. Ставало ми е лошо от трева, повръщал съм даже, ама това беше като се прекали с тревата. Пушихме веднъж на бонг – едно шише, правят се два отвора, сипва се вода. Т’ва е бонг, който ние си правихме, сега си купуваш наргиле и си правиш кефа. Та тогава толкова се бях напушил, легнах на плажа, гледам звездите и викам :”Боже, какво ми стана!” Повърнах си после и се оправих.


От тревата нищо не може да ти стане. Става ти готино. Ама ако пушиш хубава трева или най-вече хашиш. Като пипнеш главите на растението, има едно лепкаво – това е хашишът, той идва от тревата, но като го смесиш с дугите части на растението, става по-слабо. Тревата си расте с листа, с глави, ама ти не пушиш листата, само главите, в които е опиатът. Хашишът се пуши с тютюн. Имаше бял джойнт, син, защото самите глави имат едни влакънца, с различни цветове. Тогава се казваше: „Имам червен, имам лилав”, а разлика нямаше. Но този, който аз си отглеждах на балкона… а между другото сега се сещам, че имах една кутия със семена, ама съм се напушил, хванала ме е параноята и съм я скрил и сега не мога да я намеря! Цяла кутия!

Снимки: Бистра Величкова

Та да ти кажа за моята трева – тревата е бурен, засаждаш я и яко я поливаш, трябва да е на светло. Ама от нея не съм продавал, тя си ми беше за лична употреба. Растението стана женско, перфектно, няма семена, ароматна е. Аз му слагах вода с аспирин, през нощта слагах лампа да го грее. Знаеш ли колко е красиво! На майка ми виках, че т’ва е против комари (смее се). Мъжката не става за нищо, има само семена, мирише гадно и не те напушва, само обелките от семената може да се пушат. Мъжката се прави на мляко – взимаш 50 грама мъжка трева, слага се в марля в един литър мляко и на котлона. То завира и млякото става зелено. Т’ва нещо има толкова гаден вкус, просто ужас, каквото и да сложиш – захар, кафе, какао, има вкус не на лайна, ами… абе отврат! Ама т’ва те разцепва просто! Като пийнеш една чаша – ебати смеха, ебати кефа. Знаеш ли колко яко се надрусваш!


Продавах не само в квартала и на други места, в дискотеки. В „Домино”, знаеш ли колко пъти съм си изкарвал входа, таксито и пиенето. Особено на оная Нова година. Ама тогава пия, пия и идват някакви хора при мене, питат ме за трева и аз им давах по 2 по 3 лева. И накрая ми остана един джойнт, обаче изкарах доста пари. Ама почна да ми писва.
Аз не съжалявам, че съм се занимавал с това, имаше много хубави моменти, забавлявал съм се много. Важното е, че съм спрял на време. Не че сега, ако някой ми даде да пуша, ще му откажа, ама така за купона. Не е като преди. Малко преди да се откажа нямаше джойнт и целта ни беше като се съберем, да търсим. С часове звъним на тоя, на ония, после намерим два джойнта, напушим се и к’во – супер тъпо.
Някои от тревата минават към хероина, но не може да се каже, че е правило. Мисля, че зависи от компанията. Винаги съм мразил като ми кажеше някой: „Ти пушиш трева, значи си наркоман, ще минеш и на хероин. Да, вярно е, че имаше бум на наркотиците в квартала. В 28-мо масово наркомани станаха от поколението на сестра ми – между набор ’75 и ’80. Всичките, които знаеш от по-големите от детската почнаха от хероина, ама тогава те не знаеха какво е хероин. Сега знаем, имаме информация, ама тогава, когато те бяха тинейджъри – никой не знаеше, всеки се бодеше. Като излезеш в квартала и всеки се страхуваше от наркоманите. Те джобеха, взимаха маратонки и пари, помниш ли?

Сега, ако видиш наркоман, ако те закача, ще го пребиеш, ‘щото знаеш, че е парцал, ядосва се Малкия. А онези, ‘дето джобиха малките от твоя випуск – 4-5 клас, бяха силата в квартала. Всичките яко се боцкаха, аз даже съм бил в тая компания. Имаше един Данчо, той беше най-лабилен и която компания първа го види в квартала, го надрусваше, ако го спипаме първи ние – го напушвахме, ако го видеха по-големите, се боцкаше. Ама по-добре да си напушен.
Пред мен са пушили хероин, не са се боцкали. Боцкането е интимно, никой не вади спринцовката на улицата. А пушенето на хероина беше „американския начин” . На фолио се нагрява и се вдишва. Но не съм пушил такива неща. Взимал съм амфети, екстази, кока, трип, хеш, но хероин – не. Амфетите са най-големият боклук. Взимал съм от много места и сега да се обадя, мога да намеря. Амфети всеки продава.

Снимки: Бистра Величкова

А, трева можеш да си намериш от тия дето сега са тинейджъри в квартала. Само че те вече бачкат за хора, отговарят пред някого, не бачкат за себе си. Тревата идва и от фирми – легално регистрирани фирми, с някаква дейност, примерно за разпространение на бира. Знае се обаче, че фирмата продава трева. Имат си офиси и звъниш там. Казваш еди кой си ми е дал номера и казваш колко искаш. И те ти доставят. При тях обаче джойнтът е 10 лева. Уж гарантират качество, казват, че е „холандец” или „мароканец”… Абе, няма никакъв „мароканец”, всичко идва от селата при Петрич и Благоевград!
Сега мутрите завзеха бизнеса, появиха се цигари с печат. По-дребните риби, които разпространяваха цигари, яко ги биеха мутрите, ако джойнтът не е с печат, тоест, ако не е техен. Това беше по време на полицейските акции – куките хващаха тия, дето бяха по-големи от мене и ги пребиваха. На мен ми се размина, защото много хора ми пазеха гърба, а и баща ми си пиеше бира с полицаите.“
Сега Малкия работи в сериозна фирма, пътува в цяла България, понякога излиза и извън страната. Казва, че малко го е ударил на живот, след скоро приключилата му 4 годишна връзка. Пуши трева веднъж месечно и така е „по-гот”, лошото е, че след това му се пуши две седмици, но се въздържа. След няколко години Малкия иска да има деца. „Мен сега детето ми няма как да ме излъже, ако се прибере надрусано или пияно, но не мога да му забраня да пуши, при положение, че и аз съм го правил. Ама те ще са друго поколение, кой знае какво ще ги вълнува”.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.