Иска ли Шотландия независимост от Англия?

 в. Индипендънт

Шотландия ще проведе референдум за независимост най-вероятно през 2010 г. Най-горещ поддръжник на идеята е Шотландската национална партия. Снимка: дъфърстпоуст.сиоу.юкей

Защо задаваме този въпрос сега?

Уенди Алекзандър, която оглавява Лейбъристката партия на север от границата, озадачи много свои колеги политици и не на последно място Гордън Браун, като неочаквано обяви, че иска да бъде проведен референдум за независимост на Шотландия и то още сега. „Не се страхувам от избора на шотландския народ, нека го чуем“, каза тя. Това беше забележителен завой от традиционната политика на Лейбъристката партия, която включва поддържане на единството на Обединеното кралство. Хванат натясно, Гордън Браун избегна да отговори дали е съгласен, или не, като се направи, че Алекзандър не е казала това, което каза.

Разминаването обаче е по отношение на тактиката, а не на политиката. Уенди Алекзандър не иска Шотландия да се отдели от Обединеното кралство. Напротив. Тя залага на това, че ако сега се проведе референдум, шотландците ще кажат „не“. Призивът за скорошен референдум цели да подлее вода на Шотландската национална партия (ШНП), която ръководи шотландската администрация. Тя също казва, че иска референдум, но не преди 2010 г.

Какво ще стане, ако шотландците кажат „да“ на своята независимост?

Шотландската национална партия, единствената, която би могла някога да организира референдум, твърди, че ако резултатът от него е положителен, тя ще започне преговори с Лондон за подробностите и ще прокара законопроект, гарантиращ правата на гражданите в независима Шотландия, който без съмнение ще съответства на европейското право. Преговорите ще бъдат дълги и сложни, тъй като в историята рядко се случва една страна да се раздели на две суверенни държави по мирен начин. Последният такъв случай беше разделянето на бивша Чехословакия.

Вероятно британските граждани ще имат време да избират коя националност да запазят. Това ще бъде сложна дилема за шотландците, които живеят и работят в Англия, но са запазили връзките си със Шотландия, като Гордън Браун например.

След време всеки ще трябва да си извади нов паспорт, но ако разделянето стане в приятелски дух, на гражданите може и да не се налага да си показват паспортите на шотландско-английската граница. Шотландия ще се кандидатира и вероятно ще получи покана за членство в Европейския съюз, при което вероятно ще се откаже от британската лира и ще въведе еврото. Така всеки, който пътува между Англия и Шотландия, ще трябва да обменя валута.

Ако шотландците са настроени сантиментално, те може и да запазят монархията в нейния вариант преди Акта за обединение от 1707 г. („Акт за обединение“ – два съвместни акта на английския и шотландския парламент, по силата на които двете независими кралства Англия и Шотландия се обединяват в кралство Великобритания. Дотогава двете държави са суверенни и имат собствени парламенти, но общ крал след Съюза на короните от 1603 г., когато шотландският крал Джеймс Шести наследява английския престол от братовчедка си Елизабет Първа).След това на север от границата кралицата ще се нарича просто Елизабет, а не Елизабет Втора, а ако бъде коронясан, нейният внук ще се нарича Уилям Пети в Англия и Уилям Втори в Шотландия.

Ще бъде ли Англия по-добре без Шотландия?

Актът за обединение от 1707 г. породи в Англия вълна от антишотландски настроения, която заплашваше да се възобнови след създаването на шотландския парламент (с т. нар. Шотландски акт от 1998 г.) и електоралния успех на ШНП. В проучване за в. „Сънди телеграф“ през ноември 2006 година статистическата агенция Ай Си Ем направи стряскащата констатация, че 59 процента от английските гласоподаватели биха предпочели Шотландия да се отдели от Обединеното кралство. Причината за това

Лидерът на лейбъристите в шотландския парламент Уенди Алекзандър призова за референдум за независимостта на Шотландия „още сега”, но всъщност разчита шотландците да кажат „не”. Снимка: Ройтерс

е виждането, че Шотландия живее до голяма степен на гърба на английските данъкоплатци. Нови проучвания, които хвърлят светлина върху този въпрос, ще бъдат оповестени идния месец. Засега можем да разсъждаваме върху вече публикуваната статистика за периода 2003 – 2004 година, според която обществените разходи за Шотландия са възлизали на 7346 английски лири на глава от населението, в сравнение с 5940 лири за Англия. Шотландия е получила от хазната три милиарда лири повече, отколкото е внесла под формата на данъци. На Шотландия се гледа като на страна, в която обществените услуги са по скандинавски стандарт, а данъците – по американски.

За консерваторите още един аргумент в полза на отделянето на Шотландия е, че това сериозно би увеличило шансовете на торите да спечелят общите избори в Англия.

Ще бъде ли Шотландия по-добре без Англия?

ШНП има два отговора на обвиненията, че живее на гърба на английските субсидии. Единият е, че една самоуправляваща се Шотландия може да ръководи икономиката си по-добре, като привличе подкрепа от ЕС и се включи в „Дъгата на просперитета“ заедно с Норвегия, Дания и Исландия.

Другият отговор е петролът. За последните 30 години данъците върху петрола в Северно море възлизат на около 200 милиарда лири по днешни цени. Приходите за миналата година бяха около 8 милиарда, а тази година ще бъдат по-високи, може би до 12,5 милиарда. Тези стойности изглеждат достатъчни, за да запълнят празнината между приходите и разходите – но това би могло да се случи, при положение че английското правителство признае на Шотландия правата над всички приходи от данъците върху петрола. Всъщност Лондон ще се бори за дял. Освен това петролът в Северно море е авоар с намаляваща стойност. Очаква се добивът, който достигна своя връх от 2,9 милиона барела на ден през 1999 година, през 2010-та да възлиза на не повече от един милион барела – малко повече от една трета от това, което беше през 1999-та. Ако шотландците искат изключителни права върху печалбите от „своя“ петрол, тогава те са се сетили твърде късно.

Възможно ли е Шотландия наистина да получи независимост?

Шотландия е платила двеста милиарда лири данъци върху добива на петрол през последните 30 години. За съжаление резервите от черно злато намаляват, а добивът спада. Снимка: опънлърн.опек.ейси.юкей

Изглежда доста вероятно в Шотландия наистина да се състои референдум през 2010 година или скоро след това, защото ШНП обеща и засега няма изгледи да загуби позицията си на най-широко представената партия в шотландския парламент. Но дори да има референдум и мнозинството да гласува така, както иска партията, това все още не означава, че Шотландия ще получи независимост. Правителството в Лондон ще бъде морално обвързано да се съобрази с един правилно проведен плебисцит, който ясно показва, че мнозинството е за независимост. Резултатът, обаче, може и да не бъде толкова убедителен.

Какви са възможните сценарии?

Процентът на гласоподавателите може да бъде твърде малък или мнозинството твърде крехко, а и още не е решено как ще бъде формулиран въпросът върху бюлетините. Ако той представлява мъгляво зададено запитване за това, дали шотландците желаят да се предприемат по-сериозни стъпки към независимост, както иска ШНП, правителството в Лондон може да го разтълкува като не особено обвързващ. Ако шотландците гласуват за независимост, отхвърляйки правителството в Лондон, те няма да получат международно признание на независимостта си.

Какво казва статистиката?

Изводите от социологическите данни са, че шотландците са доволни от сегашното положение, при което имат правителство на ШНП в слаб парламент в Единбург и не са склонни да гласуват за открита независимост. Някои резултати от социологически изследвания си противоречат, но всички сочат, че ентусиазмът за самоуправление се е охладил, откакто ШНП оглави шотландското правителство.
Според анкета, направена за „Сънди телеграф“ през 2006 година, 52 процента от шотландците са искали независимост. Проучване на агенция „Югъв“ (YouGov) от миналата седмица показва, че в момента техният процент е едва 25, като 59 на сто са отговорили, че предпочитат нещата да останат такива, каквито са. През 2010 година обаче в Лондон вероятно ще има консервативно правителство, подкрепено от по-малко от една четвърт от шотландските гласоподаватели, а това би разпалило сепаратистките настроения. Без съмнение именно това е имала предвид Уенди Алекзандър, когато каза „нека го чуем“.

„За” и „против” разделянето на Англия и Шотландия

За:
– Половинчатият статут на Шотландия – отчасти независима, отчасти не, е аномалия, която не може да издържи дълго;
– В Европейския съюз има по-малки и много по-бедни страни от Шотландия;
– Шотландската икономика ще спечели от дисциплината на самоуправлението.

Против:
– Повечето шотландци подкрепят децентрализацията, но това не означава, че желаят независимост;
– Разделянето на Обединеното кралство ще отслаби в международен план всичките му съставни единици;
– От 1707 г. двете страни печелят от свободата на преминаване на границите.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.