Косьо – Proud to be gay*

Фризьорът Косьо за това какво е да си изявен гей в България

Костадин Василев. Снимка: авторката

Костадин Василев без притеснения споделя, че е гей. По-точно той е транссексуален – не просто харесва мъже, а се чувства като жена. Той е на 35 години, от Пазарджик, от доста време живее в София. Завършил е дизайн на облекла, но се занимава с фризьорство. Слабичък, с много гладка кожа и перфектно оформени вежди и нокти. Косьо е малко притеснен от диктофона, но това е единственото, което предизвиква леко смущение в него. Той е толкова наясно със себе си и толкова държи на личността си, че единственият коментар, който може да се направи е: „Този е щастлив човек.” Не се срамува от себе си, не се чувства объркан и различeн, въпреки че у нас различността е много „страшно нещо”.

За мен не е проблем да говоря за това какъв съм аз, защото аз съм такъв какъвто съм и за мен няма никакви прегради да се изявявам като такъв, започва разказа за себе си Косьо.
Роден съм в Пазарджик и до 20-ата си година живях там. Преместих се в София, защото градът не беше подходящ за мен, не се чувствах комфортно. Не по повод на сексуалната ми ориентация, а в житейски план. В София намерих моето поприще, аз съм фризьор от 15 години. Но сега пък се получава, че и в София ми е доста тясно. Аз обичам големите градове, шума.

Имам приятели в гей средите, които се притесняват да се изявят в обществото като такива. За мен това е много голямо напрежение, защото да криеш постоянно какъв си всъщност е много трудно за мен. Затова аз предпочитам да бъда това, което съм, отколкото да бъда прикрит. Има не малка група хора „изявени гейове“, които не се притесняват, че са такива. Те се раждат такива, те не стават впоследствие гейове. Някои от моите приятели са станали гейове в по-късен етап от живота си – след пубертет, след основното си образование, или чак като студенти. Но по-скоро са се отпуснали тогава да бъдат себе си, защото според мен се раждаш гей. Изведнъж да станеш гей – това е нещо фалшиво. Ти или си жена, или си мъж, средно положение няма. Има много объркани хора, но аз съм от хората, които са се родили такива. При мен не е съществувало колебание какво съм аз в действителност и каква е сексуалната ми ориентация.

Основните притеснения на тези, които се прикриват, е как ще ги приемат околните. Особено онези, които се занимават с мащабен бизнес, как ще ги приемат в офиса, партньорите им. Това от друга страна много натоварва. Мисля, че да се криеш постоянно и да завоалираш нещата, е голямо напрежение. За себе си съм решил да бъда честен. Аз съм изявен гей и това не ме притеснява.

Откакто се помня, аз съм абсолютно наясно със себе си. Не помня да съм имал момент на объркване, дори в детска възраст, не съм имал раздвоение на личността. Дори в много ранна детска възраст, колкото и смешно да звучи, още в детската градина съм си имал афинитет към момчетата. Опитвал съм да правя секс с момиче, но нищо не се получи (смее се). Беше много странно, дори страшно. Не беше смешно, беше интересно…

От малък започнах да усещам, че има нещо по-различно в мен, но определено това не е болестно състояние. Абсурдно е твърдението, че хомосексуализмът е болестно състояние. Това е позиция на голяма част от хората, особено в миналото, когато всичко това беше едно огромно табу.
В ученическа възраст е имало случаи, в които съм бил обиждан. Но аз винаги съм се опитвал да избягвам тези ситуации. Или да контрирам хората, които са си позволявали да ме обиждат. В други случаи съм си замълчавал и не съм обръщал внимание. Имало е много жестоки обиди, но пък в крайна сметка не съм обиден на никого. Защото хората не са го разбирали и може би на тях самите не им е било лесно да комуникират с човек като мен. Не знам… като че ли не си спомням много неща от детството или просто не искам да си спомням. Просто бях по-добър приятел със съученичките. Момчетата ме избягваха, докато при момичетата бях доста добре приеман (усмихва се), бях много добър техен приятел.

Снимка: личен архив

Напред във времето това не ми е изиграло отрицателна роля в живота. Естествено имало е трудности в живота ми, винаги са се намирали хора, които да се подиграят, да те обидят жестоко. Но аз винаги съм махвал с ръка и съм си казвал: „ Окей, те имат право на мнение, както и аз имам право на своя личен живот.“

Моментът да призная на родителите си беше преди да вляза в казармата. И тогава реално аз разбрах, че те са подозирали. Беше ми много лесно да говоря с тях за това нещо, защото се чувствах в доста по-лека позиция. Аз заявих това, което съм, и им обясних, че поради тази причина аз няма как да вляза в казармата. Родителите ми са разкошни хора и поне пред мен го приеха нормално, дори естествено. Предполагам, че дълбоко в тях е имало противоречия, но пред мен не са го показвали. През всичките години са ме подкрепяли.

Не се е случвало някой да се отдръпне от мен заради сексуалната ми ориентация. Аз комуникирам с много хора в работата ми, но приближените ми са много тесен кръг. Познати и клиенти, които са имали по-негативно отношение или предубеждение към мен, в последствие това се е изглаждало. Аз мисля, че не е важно каква е сексуалната ти ориентация, а какъв човек си всъщност. И когато хората разберат, че държиш твърдо на собствените си позиции, това е печелившата карта за човек в моето положение.

В професионалното ми развитие никога не се е получавало това да бъде пречка. Винаги са ме приемали радушно, никога не е имало негативно отношение към мен. В по-личен план съм го чувствал. Но пък тези, които не са искали да ме приемат такъв, какъвто съм, просто са изчезвали от живота ми.

В България се усеща някакъв напредък, макар и в кавички, по отношение на приемането на хората с различна сексуална ориентация. Сякаш това вече не е толкова страшно табу. Хората по-нормално приемат различната сексуална ориентация. Все повече и повече хора приемат така наречените обратни. Но пък все още се намират хора, за които това си остава огромно табу. Хора, които не искат да приемат това нещо, които се страхуват. За щастие не съм попадал на хора, които си мислят, че ако ги докосна, ще се заразят от мен и ще станат гейове.

В България имаше гей мода преди години и тя все още като че ли продължава. Много хора с пренебрежение гледат на гейовете, защото едва ли не всеки втори е в някаква такава общност, а не е така. И да се правиш на такъв, какъвто всъщност не си, това отблъсква хората, защото човек, който не е роден такъв, а само имитира нещо, което е далеч от неговото усещане, е много жалък. Истинските гейове не демонстрират с това, което са. Онези, които го правят, се водят по някаква мода, налагат някакви изявени жестикулации, начин на поведение, което граничи с вулгарността и хората естествено се отблъскват.

Снимка: авторката

За жалост все още в България е малък процентът от хора, които наистина правят разлика между основните групи – едно е да си хомосексуалист, друго е травестит, а трето е да си транссексуален. Това са съвсем различни неща, хората често ги събират под едно наименование – гей, педераст. Да си гей означава, че сексуално си ориентиран към собствения пол, може да си мъжкар, да имаш поведение на истински мачо, но да си гей. И дори повечето гейове в днешно време са именно от този прикрит типаж – истински мъжкари, които си лягат с момчета.
Травеститът е мъж, който се облича като жена. Понякога това се прави като тип шоу. Аз познавам мъже, които харесват жени, но се обличат с женски дрехи. Това често се случва по време на сексуалната игра.
Транссексуалните пък са онази група хора, без значение от пола, които са физически едно, а вътрешното им „аз” е нещо коренно различно. Разликата от гейовете е това, че физически ти си мъж, или жена, но вътрешното ти „аз” говори точно обратното, съпротивлява се. Това са хората, които си правят транссексуалните операции. Тези хора в повечето случаи ненавиждат физическото си „аз”. Те може да се каже, че са в двуполюсно състояние. Те не приемат тялото си, защото като душевност са коренно различни. Аз също съм мислил за такава операция, защото реално се чувствам повече транссексуален, отколкото гей. Интересувах се и знам, че това, което се случва в последствие е много тежък процес. Най-лесно е да си направиш операция, самата трансформация на тялото. След това обаче един човек променил своя пол, намалява живота си от 20 до 30 години. Съответно до края на дните си трябва да се приемат хормони и ставаш зависим от хапчета. Последствията се оказват трагични, защото просто след една такава намеса, в повечето случаи трансформацията на тялото не спира, тези хора напълняват много, губят цялата си същност. Понякога променяйки тялото си и мислейки: „Да, това съм аз”, обаче съзнанието реагира по друг начин. То е свикнало с една външност в продължение на много години и настава сериозно объркване след промяната. Получават се психични разстройства. Докарваш едно тяло, което обаче не функционира естествено. И в такъв случай аз оставам такъв, какъвто съм (усмихва се).

Много често се говори и за това, че хомосексуализмът и СПИН-ът вървят ръка за ръка. Аз смятам, че зависи от самия човек, без значение каква му е сексуалната ориентация. Ако търсиш само секс и не взимаш никакви мерки, естествено е, че си потенциален пациент. Но ако човек си дава сметка за собствения живот и за човека до него, мисля че достатъчно сме напреднали, за да използваме предпазни средства. Но не бих казал, че хомосексуалистите са по-големия процент болни от СПИН. Наскоро даже четох извадка от един английски вестник, който се занимава с наука, в областта на медицината, че всъщност по-голямата част от заболелите в момента са хетеросексуалните, а не хомосексуално ориентираните. Това е поредният мит.

Обръщението към гейовете е най-малкият проблем. Хора като мен не трябва да се притесняват как ще бъдат наричани. Гей в английския й вариант е една много приятна дума (gay – весел, радостен, игрив). Гейовете в по-голямата част са много весели и много приятни хора, без значение дали са момичета или момчета. Естествено, във всяко стадо си има мърша. За мен педераст звучи грубо и вулгарно, но пък това си зависи от човека, който го казва. Това няма да го каже един разумен човек, а просто някой, който иска да те обиди.

Що се отнася до това дали има гей общност в България – и да, и не. Общността като такава не се бори за правата си, по-скоро се търсят някакви медийни изяви, в които се говори за съпричастност. Нещата не стоят така, както са навън – там има общество, което се поддържа и подкрепя, докато тук, както всичко останало, е много размито като понятие.
В българския парламент има много хора от едната и от другата страна, които… да кажем са част от редиците на това общество. И те са хората, които трябва да се борят за правата ни. Ние така или иначе сме в Европа, въпреки че ориенталщината винаги ще влияе върху обществото, и много неща могат да се направят. Все повече и повече хора от нашата общност искат да сключат брак, да осиновят деца и това е нещо прекрасно. Не мисля, че в дома биха се чувствали по-добре тези деца, отколкото в гей семейство.

Снимка: авторката

Аз самият съм се замислял за това и доста би ми се искало да създам семейство. Но понеже законово няма как да станат нещата, гледам да разсейвам тези мисли. Бих искал да осиновя дете, за което да се грижа. Държа да осиновя дете, защото аз самият съм осиновен и искам да помогна поне на едно дете, изкарвайки го от социален дом. За щастие аз самият не съм бил в такъв дом, тъй като съм осиновен при раждането. Аз имам прекрасни родители, които в ранна възраст ми казаха, че не съм тяхно дете, но пък те са мои родители и аз съм ги приел като такива.

Да, съществува възможност детето, подражавайки на родителите, да се опита да стане гей, но това е личен негов избор. Ако ти не си роден такъв, няма как да станеш такъв. Но в общества на Запад, където гей семействата осиновяват деца, те са под контрол. И децата не са по-зле гледани отколкото от хетеросексуални, не са изолирани от обществото. И голям процент от осиновените са адекватни на половата си ориентация, няма налагане да станат гей.

В известна степен е вярно, че гейовете са непостоянни във връзките си. Но това идва от търсенето на спортизъм в секса. Аз на този етап нямам човек до себе си. Имах, но… той вече не е между живите. Беше голямата ми любов и за жалост от доста време не е до мен. И аз не мога да открия човека. Явно, когато си бил с истински близък човек, с когото си споделял цялата си същност, е много трудно да преоткриеш това отново. Аз осъзнавам, че е доста тъпо и това е голям минус в живота ми, но аз не правя компромис със себе си и личния си живот.

Замислял съм се да емигрирам, защото тук не се чувствам много в свои води. Обществото като такова живее в митовете и легендите за това кой какъв трябва да бъде в личен пан. Може би едно по-свободно общество ще ме кара да се чувствам по-добре, където има по-отворени хора, които няма да те гледат с предубеждение, а ще съдят за теб по твоите качества и умения.

–––––––––––––––

* Горд, че съм гей – англ.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.