СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ще остане ли “Кремиковци” завод или ще се превърне в квартал на София?

Един от цеховете на „Кремиковци“. Снимка: Булфото

Какво ще стане с „Кремиковци“? Завод с разширено производство, съобразено с екологичните изисквания на ЕС или ще бъде закрит и на разчистения терен ще израсне модерен квартал на София? Неотдавна кметът на София Бойко Борисов каза, че мечтата му е да закрие „Кремиковци“. Главният архитект на София Петър Диков пък допълни, че там ще стане българският „Бевърли Хилс“ – елитен квартал на София, после започна с уточнения за финансов и бизнес център.

Срещу това обаче е правителството, което каза, че комбинатът дава около 3% от брутния вътрешен продукт на страната, а общо към 54 000 работни места са свързани с работата му. В суматохата никой не пита собственика – Прамод Митал – какви са плановете му.
Сценариите за бъдещето на “Кремиковци” са от пълно спиране и разрушаване на всички фабрики, почистване на замърсените терени и изграждане на финансов, търговски и високотехнологичен град до построяване на пречистващи съоръжения, модернизиране и дори разширяване на производствата. По всяка вероятност няма да се случи нито едното, нито другото.
Причината е в разнопосочните интереси – на сегашните собственици – индиецът Прамод Митал, на българската държава, на други дребни акционери, на кредиторите, които вече вкараха в “Кремиковци” свои очи – двама синдици, на притежателите на облигации, на гражданите на София, на столичната община и на Европейската комисия. На 17 юни Софийският градски съд или ще започне процедура по несъстоятелност за комбината, или ще отхвърли иска на дребните кредитори, подали го през май. Искът им е за 3 млн. лева. Общо задълженията на “Кремиковци” към държавата и други компании са 1,6 млрд. лева.
Засега е ясно, че “Кремиковци” ще бъде продаден, като продажбата ще мине през процедура по несъстоятелност. Според министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров такова било желанието и на двамата кандидат купувачи, украинския милиардер Константин Жeваго и индийския стоманен магнат Лакшми Митал, брат на сегашния мажоритарен собственик Прамод Митал. Никой от тях не искал да купи акциите на комбината, утежнени с дългове и ипотеки, а иска да получи активи. Управителният съвет на “Кремиковци” ще избере кой от двамата кандидати ще финансира и експлоатира предприятието, с опция за изкупуването му след това.

Според висши експерти от бранша – несъстоятелността може да бъде изгодна и за държавата, която чрез тежестта си в бъдещ комитет на кредиторите може да наложи отстраняване на сегашния собственик като продавач.
Екологичните параметри на “Кремиковци”, ангажиментите на страната в областта на околната среда към ЕС, както и започналата процедура на Европейската комисия срещу България заради металургичния комбинат, може да станат причина мечтата на столичния кмет да се изпълни частично – да се затворят замърсяващите и пушещи производства, като останат само тези, които не цапат софийското поле. В този случай градът може да се развива в посока подножието на Стара планина, където се намират свободни терени, подходящи за високо строителство, както пише в Устройствения план на София. Но това ще се случи само, ако Европейската комисия, българската държава и екоминистерство станат по-категорични и действени.

Протестите на работниците в „Кремиковци“ през януари. Снимка: Валентина Петрова

На свободните терени могат да се изградят нови индустриални, финансови и бизнес мощности. Според доклада за оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) към Общинския устройствен план, приет през 2005 г., между 87 и 100% от земеделските земи в района от гара Яна до с. Мрамор са трайно замърсени, съобщи зам.-председателят на Национално движение “Екогласност” Петър Пенчев за e-vestnik.

Моментна снимка на “Кремиковци”

Металургичният комбинат „Кремиковци“ е построен върху около 25 000 дка площ. В момента терените вероятно са не повече от 20 000 декара, тъй като някои заводи са обособени и продадени. В състава на “Кремиковци” при приватизацията му през 1999 г. са влизали 42 завода. Комбинатът в момента (13 май 2008 г.) не оперира в пълния си капацитет, макар че поддържа необходимите нива на производителност. Процесът предполага непрекъснат производствен цикъл и затова всички заводи доколкото е възможно се натоварват, обясниха от “Кремиковци” в отговор на официално запитване на e-vestnik. Оттам отново уточниха, че информациите за непълното натоварване на производствата се отнасят за момента.

Сегашният мажоритарен собственик на комбината индиецът Прамод Митал притежава около 68-69% от цялата земя. Това е така, тъй като при сделката между бившия собственик на „Кремиковци“ – „Финметалс“, и „Глобал Стийл холдинг“, регистрирана в Люксембург, са прехвърлени 71% от акциите. Люксембургският клон на „Глобал стийл“ е 100% собственост на друг холандски клон, който пък се държи от „Глобал Стийл“ (о-в Ман), собственост на Прамод Митал. Около 3% от дружеството се притежават от дребни акционери. Българската държава има 25% дял.
Доменното производство и активи на комбината са заложени като гаранция на облигационен заем от 325 млн. евро. Той е теглен за изпълнение на екологичната програма на предприятието, но е изразходван като оборотни средства. По последни данни дълговете на “Кремиковци” са от порядъка на 1,6 млрд. лева.
През 2007 г. индийският собственик обяви намерението си да продаде “Кремиковци”. Инвестиционната банка “Мерил Линч” е наета от Прамод Митал да консултира продажбата и посочи печеливш вариант, изгоден за мажоритарния собственик, за държавата, за останалите кредитори и притежатели на акции.

От началото на май 2008 г. в “Кремиковци” са влезли синдици. Искът в Софийския градски съд е подаден от “Пещоремонт”. Към него са се присъединили и “Руа инвест енд трейд инк”, “Дендрит-Бахаров”, “Либърти фуд сървисиз”, ЕТ “Пепо-Петър Ризов” и “Екостал ресурс”.

Кой как вижда проблема “Кремиковци” и излизането от него

Комбинатът е в много тежко състояние. Това е единствената фирма в металургията, която изостана в изпълнението на екологичните норми. Но освен причини в мениджмънта и собствениците, смятаме, че държавата също несвоевременно отговаряше на потребностите за изпълнение на тези критерии, защото проточи твърде много отговорите си за издаване или неиздаване на комплексно разрешително, без което комбинатът не може да работи, твърди Политини Паунова, директор на Асоциацията на търговците на черни и цветни метали. Комбинатът е много сложна структура, може би най-сложната, върху която Министерството на екологията работи. Явно министерството няма достатъчен капацитет, за да издаде своевременно разрешителните или да ги откаже, което забавя изпълнението на самата екологична програма, обясни Паунова. Според нея логично е държавата, която години наред е правела мониторинг на екологичната програма на “Кремиковци”, да види, че там има проблем.

Снимка: Булфото

Няма промяна в принципната позиция на МОСВ относно издаването на комплексно разрешително на „Кремиковци”, а тя е, че такова ще бъде издадено само ако дружеството докаже, че ще изпълни всички изисквания за опазване на околната среда в законово установените срокове, заяви Чавдар Георгиев, заместник-министър на околната среда и водите. Няма да бъде правен компромис с околната среда и здравето на хората и няма промяна в тази позиция, е категоричен Георгиев.
Върху дейността на предприятието се извършва емисионен контрол и поради констатирани замърсявания са наложени максималните възможни глоби.
Процедурата за първоначално издаване на комплексно разрешително на „Кремиковци”, чиито срок беше 30 октомври 2007 година, приключи през април миналата година с отказ за издаване. През май м. г. комбинатът подаде повторно документи и в момента тече повторната процедура. Обикновено такава процедура трае осем – девет месеца, каза заместник-министърът.

Чисто решаване на проблема с “Кремиковци” е дружеството да мине през несъстоятелност, заяви Политини Паунова.
След това от продажбите на неоперативните активи, защото една земя е неоперативен актив, могат да се покрият задължения към държавата, към държателите на облигации и другите кредитори… И Кремиковци да остане с една добре работеща мощност. А за човека, който по-късно купи активите на “Кремиковци” без задълженията, ще остане ангажимента само да инвестира в нова технология. Не да погасява стари дългове.
Ролята на синдиците, които влязоха в началото на май в “Кремиковци” е в защита интереса на кредиторите, да следят собственикът да не осъществява никакви сделки и разпореждане с имуществото. Синдиците нямат никакви други задължения, защото все още не е открита процедура по несъстоятелност, обяснява шефката на металурзите. Делото по същество е отложено до 17 юни. Дотогава съдът трябва или да се спре процедурата по несъстоятелност, тоест да се реши, че собственикът може да удовлетвори кредиторите и плащанията по заема. Другият вариант е да започне

процедура по несъстоятелност

и да назначи отново временни синдици, които да установят реалните задължения и кредитори на комбината. Процедурата ще продължи около година, защото има срокове в търговския закон, в които всеки кредитор трябва да заяви претенциите си и те да се удостоверят документално. Синдиците трябва да направят баланс на активите и пасивите и съдът да вземе решение. През това време комбинатът трябва да работи. Държавата няма директни механизми за въздействие. А производството някой трябва да го финансира. И тук вече стои въпросът – да се намерят воля, механизъм и хора, които да осъществят това. Да намерят подходящия стратегически инвеститор, който ще инвестира с опция за изкупуване по-късно. През това време предприятието да работи. Да има добър мениджмънт.

Работници в комбината по време на работа. Снимка: Булфото

Държавата също е голям кредитор и в съда ще участва със свое представителство. Тя може да влияе чрез Съвет на кредиторите за приемане на оздравителен план. Може съдът да назначи временно управляващ прокурист. Да отстрани сегашния собственик на “Кремиковци” Прамод Митал, фактически да му забрани всякаква продажба и синдиците да извършат продажбите за удовлетворяване на кредиторите. Така е било направено със “Стомана Перник”. Впоследствие тя е продадена без утежнения от стари дългове. Но това може да се направи и с частна фирма, обясни шефката на Асоциацията на металурзите Политини Паунова, която е била председател на борда на директорите на “Стомана”, назначен от синдици и направил оздравителния план на “Стомана”, когато тя е била в процедура по несъстоятелност.

Възможно е затваряне на “Кремиковци”,

но това би довело до сътресения за икономиката. България произвежда два пъти по-малко стомана на човек от населението, отколкото в ЕС. България трябва да има стоманодобив и да го развива. Предстои пускането на новата мощност на “Даниели”, които купиха „Стомана Индъстри“. И съвсем нормално е “Кремиковци” да запази производство от порядъка на 2 млн. тона годишно. Сега то е около 1 млн. тона. Преди години от доменните пещи на “Кремиковци” са излизали около 3 млн. тона чугун и стомана. Но там има една затворена доменна пещ, която не се реконструира и една, която работи. Електропещите, които са по-чисто производство от доменното, също могат да бъдат реконструирани като се изградят пречиствателни съоръжения… Но всичко това е въпрос на стратегия на бъдещия собственик. За пазара на България и на Европейския съюз и за икономическото състояние на страната, ние нямаме никакви основания да смятаме, че „Кремиковци“ няма място, е категорична представителката на бизнеса Паунова.

За използването на свободните терени в “Кремиковци”

Високите технологии изискват малки площи, малък сграден фонд. Те нямат нужда от ж.п. линии, комуникации. “Кремиковци” е друг тип площадка, ценна с комуникациите и инфраструктурата, които има. Под “Кремиковци” има цял град от комуникации. Така че свободната земя на “Кремиковци” по-скоро може да се използва за индустриален парк, но не за високотехнологични производства, твърди Паунова – България е единствената страна, която не прави коли. Какво направихме, че големите европейски производители да пренесат по-голяма част от производството си у нас.

Как Столичната община вижда “Кремиковци” в София

През август 2007 г. кметът Бойко Борисов изрече, че “Кремиковци” трябва да се затвори, защото замърсява и трови София.
Генералът подаде като гражданско лице оплакване от металургичния гигант в Брюксел миналата година. В края на януари 2008 г. той получи писмо от Генералната дирекция “Околна среда” на Европейската комисия. В него се казва, че ЕК ще открие нова процедура срещу България с цел цялостно преразглеждане на процеса относно прилагане на европейските норми за предотвратяване и контрол на замърсяването от “Кремиковци” .

На мястото на “Кремиковци” ще се изгради бъдещият финансов и бизнес център на България, заяви през септември 2007 г. главният архитект на София Петър Диков. Оттогава до началото на тази година той поддържа тази своя идея, като я развива в редица интервюта пред национални радия и медии.

Протестиращите през януари т. г. носят плакат на английски: „Прамод, никой не те иска тук. Махай се!“. Снимка: Валентина Петрова

На 25 септември Диков обяснява идеята си по следния начин:
“Според мен в „Кремиковци“ спокойно може да се развие финансовият и делови център на Югоизточна Европа. София има възможности и заслужава такава структура. София е на идеалното място за това. Този център може да съдържа модерни офиси, може да има банки, може да се включи и модерно бяло производство. Територията, на която е разположен комбинатът „Кремиковци“ с неговата свободна площ от порядъка на 10 000 дка, би могла да бъде идеално място за такава структура. От устройствена и от геополитическа гледна точка София има шанс да й се случи подобен проект. Във финансовите и делови среди на Европа, а и не само на Европа България и София са достатъчно популярно и атрактивно място в момента. За мен „Кремиковци“ е перфектното място, на което София може да получи развитието си, да получи статута си на един важен град в Югоизточна Европа и едновременно с това да се реши един болен екологичен проблем. Като част от плана за развитие на района от общината предлагат да се продължи първият метро диаметър в участъка „Обеля“ – аерогара София. Оттам с още две спирки ще може да се достига до бъдещото сити.

Производството в “Кремиковци” може да остане само ако комбинатът започне да инвестира в пречиствателни съоръжения и изпълни пълната си екологична програма или да приеме, че комбинатът трябва да излезе от Софийското поле, е становището на Столична община.

До средата на май 2008 г. собственикът все още не е започнал да инвестира в екология. Не е получил комплексно разрешително от Министерството на околната среда и водите.
Преди това през януари 2008 Бойко Борисов повтори:
„В момента приоритет е затварянето на “Кремиковци”, превръщането на северните територии на София в най-атрактивните зони и изграждането на бизнес-центрове на мястото на сегашния завод. Ако това съумеем през 2008 година да го започнем, аз мисля, че спокойно мога да кажа, че съм бил кмет на София.”

Снимка: Булфото

Колко пари трябват за премахването на “Кремиковци”

Експертното мнение е, че ще са нужни между 500 млн. и 1 млрд. евро, за да се премахне “Кремиковци” и на негово място да се построи сателитен град. Има големи инвеститори, които ще извадят тази сума, ако ние не им пречим. Те чакат държавата да покаже, че не е против, обясни още миналата година главният архитект на столицата. Разходите за почистването на земята са приблизително 50 евро на кв. м, тоест затварянето на заводите и почистването на целия терен ще струва около 1 млрд. евро, по информация от комбината.

Собственикът Прамод Митал

веднага се възползва от интереса към идеите на столичната община за развитието на района, обхващащ територията на “Кремиковци”. На среща с министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, в края на август миналата година, той заявил намерението си да продаде някои “неоперативни активи” – земя и сгради с напълно изградена инфраструктура. Тогава се заговори за интереса на някакъв катарски фонд за имоти, който щял да строи небостъргачи и бизнес център край “Кремиковци”.
А през май 2008 г. синдикатът “Подкрепа” алармира за тайни продажби на терени и активи на “Кремиковци” от индийския собственик.

Завод за софийския боклук

В началото на първия си кметски мандат Бойко Борисов и столичната община в търсене на решение за софийския боклук, преговаряха за закупуване на терени от “Кремиковци”, където да се направи временно хранилище за балите с отпадъци, а по-късно там да се изгради завод за изгарянето на боклука. Идеята беше посрещната на нож от населението, което живее в най-замърсената част на София, тровено от вредните емисии на металургичния комбинат.
Затова пък 11 екологични организации и местните жители подкрепят искането за затваряне на комбината и мечтата за превръщане на района в българския “Бевърли Хилс”.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.