Изборите, които върнаха Сърбия назад

Сърби чакат да свърши изборният ден в изборна секция. Вотът на 11 май върна Сърбия назад, като я раздели и отвлече вниманието от важните за страната въпроси. Снимка: Ройтерс

Изборите за ново правителство на Сърбия приключиха. Дали те си струваха времето, труда и похарчените пари, а което е още по-важно – дали помогнаха на Сърбия да тръгне напред като модерна демократична страна, способна да оцелее икономически? Отговорът би трябвало да бъде едно звучно “не”. Изборите на 11 май всъщност върнаха Сърбия назад. За това съществуват три взаимно свързани причини.

Първо, времето на провеждане на изборите не би могло да бъде по-лошо. Жестоката изборна кампания, особено между Демократическата партия и Демократическата партия на Сърбия раздели страната, засили и без това твърдите позиции на политическите лидери и отвлече вниманието на избирателите и на лидерите от важни въпроси, съдбовни за бъдещето на страната. А това са преди всичко отношенията с останалата част от Европа и с Русия, както и решаването на косовския въпрос.

Вместо да помогнат тези въпроси да се избистрят, както се надяваха лидерите, изборите на практика толкова разделиха страната, че сега трудно се вижда изход. Вместо да се заплитат в мръсна и жестока изборна кампания, която спря политическия напредък, отговорните лидери трябваше да поставят страната над собствените си партийни интереси. Политическите лидери трябваше да работят неуморно за национален консенсус по въпроса за Европа, Косово, икономическото развитие и много други ключови въпроси. Докато Сърбия се влачеше през ненужната предизборна кампания, Косово се отдели още повече, икономиката продължи да отслабва, а пострадаха позитивните връзки и с Европа, и с Русия.

Второ, тези избори бяха погрешно представени като състезание между проевропейските и антиевропейските сили. Така наречената Коалиция за европейска Сърбия твърдеше, че гласът за другата страна е глас против връзките на Сърбия с останалата част от Европа и особено глас против членството на Сърбия в Европейския съюз. В днешно време нито една политическа партия в Сърбия не е за самоналожена изолация или за обръщане на Изток и отбягване на Запада. Особено е неизгодно това, че самият ЕС изигра роля в тази измама, като предложи на Сърбия едно непълно Споразумение за стабилизиране и асоцииране непосредствено преди изборите. Това беше политическа маневра, направена, за да се повлияе на изхода от изборите, въпреки обещанията на официални представители от ЕС, че няма да се месят. Може би си струваше ЕС да се намеси, ако това споразумение наистина значеше нещо. Но то няма никакво важно съдържание и не осигурява нито един конкретен път за влизане на Сърбия в ЕС. Затова членството на Сърбия в ЕС остава далечна цел.

Жител на Митровица протестира срещу независимостта на Косово с портрет на Путин. Сърбите отказват да приемат, че светът се е променил и е възможно да съчетаят членството в ЕС и в НАТО с близки отношения с Русия. Снимка: Ройтерс

Трето, полемиката между проевропейските и антиевропейските сили, която доминираше в кампанията, е насочена към миналото, докато истинският необходим национален консенсус е за бъдещето. Много сръбски политически лидери мислят, че са работили за това, но тяхното разбиране за политическата и икономическа реалност в съвременна Европа е плачевно. Те продължават за мислят по същество в категориите от Студената война, според които членството в НАТО и ЕС автоматично изключва близки отношения с Русия и с останалите източни страни. Светът вече не функционира по този начин. Светът вече не е разделен на два противопоставени блока, освен може би в главите на някои политици на Запада. НАТО е един анахронизъм, който се опитва да намери враг, а ЕС вече не е единствената опция за Сърбия и останалите страни от Европа. В съвременния свят Сърбия има избор. Икономическите, а и дори връзките в областта на сигурността с Русия не означават, че Сърбия не може също така да има солидни икономически и връзки в областта на сигурността с ЕС. ЕС стана толкова голям, тромав и разкъсван от вътрешни несъгласия, че вече не може да настоява за изключителна лоялност на която и да било членка.

Същевременно съветският период е мъртъв, а нова Русия е издигаща се сила. Би било немислимо и безотговорно Сърбия да няма активни и дори тесни връзки с Москва.

Макар тези избори да бяха измамни и ненужни, все пак те са реалност и на власт ще дойде нова трипартийна коалиция. Сега въпросът е накъде ще тръгне Сърбия по-нататък. За да отговори, новото сръбско правителство трябва да си постави следните въпроси и да се потруди да им отговори с твърда политика. Първо, какво е естеството на европейското и световно обкръжение, което се формира през тези първи години на 21 век. Второ, какви са интересите на Сърбия в това ново обкръжение. Искреният и интелигентен отговор ще изисква и искрено, смело ръководство и обещание, че няма да има осланяне на минали реалности или на стерилни чужди решения.

* Авторът е бивш анализатор на ЦРУ, професор в Националния университет по отбраната на САЩ във Вашингтон.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.