Ще стане ли Джурасик парк реалност?

Учените усилено работят върху извличането на генетичен материал на отдавна изчезнали животни и са все по-близо до възкресяването на динозаврите по подобие на “Джурасик парк”. Снимка: соларнавигатор.нет

Австралийски учени успяха за пръв път да върнат към живот наследствен материал от изчезнал животински вид. Те постигнаха чудото с ген на тасманийски тигър. Откритието възражда надеждите, че някой ден изчезнали отдавна животни като мамути и динозаври може да оживеят наново.

Тасманийският тигър не трябва да се бърка с тасманийския дявол. Вторият е от семейство “торбести хищници” и все още живее на принадлежащия на Австралия остров Тасмания. Първият пък е от семейство “торбести вълци” и вече не се среща никъде. Но точно тасманийският тигър е истинският зъл дух, който беше изваден от бутилката. Въпреки че е изчезнал пред 1936 година, преди три години душата му даде надежди за истинско възраждане, които обаче бяха горчиво попарени. Генетиците успяха да вдъхнат живот на част от него, като вкараха генетичната информация в мишка. Тя изглеждаше по-скоро като куче, на раета, и беше кръстена Бенджамин. Бенджамин умря наскоро в зоологическата градина в Хобарт от старческа слабост.

Екипът от австралийски и американски учени, ръководени от биолога Андрю Пакс от Мелбърнския университет, направиха истинска сензация. Те успяха да имплантират гените на тасманийския тигър в ембрион на мишка и да го събудят за живот. Така за първи път генетичната информация на отдавна изчезнало животно се материализира в друго същество. В случая става дума за отрязък от ДНК, дълъг 17 базови двойки, който промени изграждането на костите и на хрущялите на домашна мишка. Учените извлякоха генетичния материал от тъкани, които бяха престояли сто години в спирт.

Паск дори обяви, че по принцип със същата техника може да се третират гените на други, отдавна изчезнали животни като динозаври или мамути. Единственото условие е да има достатъчно ДНК. Той спомена дори неандерталците.

Ще възродим ли половин милиард животински видове?

Така това, което за много хора е представа за нещо дяволско, за други (особено от гледна точка на провеждащата се в Бон конференция за биологичното многообразие) поставя съвсем нови въпроси. Трябва да предприемем всичко възможно, за да запазим застрашените видове, но би ли било редно в краен случай да възкресяваме изчезнали от лицето на земята животни? И ще се превърне ли скоро сценарият на холивудския филм “Джурасик парк” на Стивън Спилбърг, в който крокодили снасят яйца на динозаври, в реалност? Учените твърдят, че в историята на Земята са изчезнали между един и един и половина милиарда видове, половината от които са животни. Всички те ли са кандидати за възкръсване? От птицата Додо, през Морската крава на Стелер до скорпиона Brontoscorpio и приятелите му от древния континент Пангеа или първите едноклетъчни?

Последният Тасманийски тигър, който почина на 12 години през 1936 година. Днес учените експериментират, като вкараха негови гени в генома на мишка. Снимка: есемейч.ком.аю

Отговорът като че ли не е чак толкова прост. И това се доказва от Тасманийския тигър. През 2002 година Майк Арчър, директорът на Австралийския музей в Сидни, обяви, че е копирал генетичен материал от този вид, който се съхранявал в спирт в дома му. Това все пак е първата предпоставка, за да се клонира едно същество, което Арчър искаше да направи с изчезналото торбесто след десет години. Но наистина ли това беше “гигантският скок”, за който той говореше? Критици на идеята като биолога Иън Люис, който пръв клонира теле в Австралия, охлаждаха еуфорията. Защото досега били копирани едва четири от 30 000 гени, а хората все още били изправени пред “ужасно дълъг път”. Други говореха за копирани фрагменти от ДНК. През 2005 година австралийските учени признаха, че генетичният материал бил прекалено увреден, за да се реконструира.

А въпросът дали ще се намери цялостна информация от изчезнали животни е само първият. Вторият е дали днес сме в състояние да извлечем наследствената информация от застрашени видове по такъв начин, че за в бъдеще да може да се използва за клониране.

По пози въпрос работи Томас Кнебелсбергер, млад биолог от лабораторията към Природонаучния музей в Мюнхен. Той раздробява в един съд животински тъкани, като накрая те се “смилат” на ензими. По този начин ДНК остава на разположение под формата на “нещо като супа”. След това всичко това се вкарва в една тръбичка, пуска се в центрофуга, така че накрая генетичният материал остава навън, върху покритата с гел повърхност. Клетките на тъканта са разрушени, а протеините са изхвърлени. Остават само гените. Материалът се включва в каталог, обозначава се с баркод и се съхранява при температура от минус 80 градуса. Информацията влиза в дигитализирана база данни. Така тя е на разположение за изследване в цял свят. Днес интересът на голяма част от учените, които използват данните, е насочен основно към сходствата и връзките между различните видове, т.е. към родословното дърво на живота на Земята, а не към клонирането.

Природонаучният музей в Мюнхен е част от мрежа, която обхваща целия свят и архивира генетична информация. Особено ценна е информацията за онези видове, които са застрашени от изчезване. Но дали ще бъде възможно да се възпроизведе например Снежният леопард от внимателно съхранявания, дигитализиран и добре изстуден материал, когато последното животно от този вид е наистина на път да изчезне?

“За да се изгради един организъм със сигурност има нужда не само от поредица от гени, а и от цялостната структура на хромозомите,” казва Кнебелсбергер. “Ще бъдат необходими и подходящи яйцеклетки, в които да се съдържат веществата, които да включват и изключват гените.” Ученият предполага, че за да може някога да се възраждат животни чрез метода на клониране трябва да се консервира тъкан в течен азот при температура от минус 180 градуса, за да може да бъдат на разположение и елементите, които действат в клетката. А това не се прави в Природонаучния музей. Засега

Шансовете за откриване на цял геном са минимални

Откритото в Сибир бебе-мамут е на около 35 000 години, но дава надежди на учените да възкресят древното животно. Снимка: климаундменш.де

Трудностите около сглобяването на генома на Тасманийския тигър са демонстрация за малките шансове да се намери цялостен геном на видове, измрели преди доста време. Наистина, преди три години един молекулярен биолог от Института „Макс Планк“ за еволюционна антропология успя да извлече генетичен материал от вкаменена кост на Пещерна мечка. Така че за в бъдеще може да се работи и с вкаменелости. Но от една страна това са само миниатюрни проби от целия геном. А от друга страна, най-старите ДНК-молекули, изследвани досега от учените, са на сто хиляди години. Явно ще трябва да почакаме още доста време, за да се извлече информация за динозавър, който ще е най-малко на 65 милиона години.

Гледащите към бъдещето и следващи фантазията си учени, които мечтаят за подобно възкресение, оценяват шансовете си, или тези на следващите поколения изследователи, като големи, особено когато измрялото животно има живи “роднини”. Но тъй като сред днешните създания динозаврите стоят най-близо до птиците, това демонстрира не само колко далеч сме от Джурасик парк, но и грешката в сценария на филма, където малките се излюпваха от яйце на крокодил.

Смелите мечти включват не само намирането на възможно най-близка до първообраза женска, която да се заеме с износването на плода или със снасянето на яйцата. Новоизвлеченият геном ще трябва да се сравни с този на вкаменелостта, за да се разсеят съмненията за целостта му. Той може да се използва и за рамка, която да се използва при възстановяване. Хендрик Пона от Университета „МакМастър“ в Канада има план да възроди мамут – начинание, за което мечтаят много учени, тъй като най-вероятно наследствената информация на измрелите животни се е съхранила добре през хилядолетията във вечния студ в Сибир. А наскоро бяха направени подобни открития. “Трябва да се вземе геномът на един мамут и да се сравни с най-близкия му роднина – азиатският слон, казва Пона. След това може да промените генетичната информация на слона по образеца на мамута – ген след ген.” Остава само информацията да бъде вкарана в яйцеклетка на слон и тя да бъде износена – и ето ти готов мамут.

Според Волфганг Енард, също биолог в Института „Макс Планк“, всичко това са “празни приказки”. Става дума не само за мамута на Пона, но и за австралийската мишка-тигър. “Ще променя мнението си чак когато видя, че мишката има торба също като на тасманийския тигър.”

Дори всичко това да е възможно от гледна точка на биотехнологиите, то може би няма да се осъществи. И ако шефът на Енард в Лайпциг Сванте Паабо реализира мечтата си и възстанови генома на неандерталеца, остава въпросът дали той наистина трябва да бъде върнат към живот.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.