За книгите

Според сина ми аз съм от последното поколение, четящо книга на хартиен носител. Изказа това мнение кихащ от книжния прах, докато подреждах семейните книги, събирани от поне две поколения. Стана ми тъжно. Опитах се да вкарам цялото си налично въображение в представата как лежа в леглото с някакъв изумителен, лек като перушиннка „комп” – вече има подобни, съдържащ всичко, което искам да чета или препрочета, който увеличава шрифта и сам разгръща страниците, а индексът за информация е всезнаещия Google….

Около празника на книгите, аз така го разбирам 24 май, все по често се замислям, какво става с четенето в нашия век. Четем ли, имаме ли нужда да четем, трябва ли изобщо, а и какво да четем във времена, когато едвам успяваме да се справим с ежедневниците, списанията, брошурите, дипляните, а да не говорим за Интернет.

В културната столица на 21 век, в която имам удоволствието да живея, книжарниците хич не са кът и изглежда не им минават мрачните прогнози за края на книгата. Една от най големите вериги е Barnes & Noble където съм прекарала незабравими часове в четене, зяпане или просто прелистване на прекрасно оформени и красиви книги. Книги за какво ли не и от кого ли не. Книжарниците от този тип са огромни, на няколко етажа, с гардероб и кафенета, клубове за дискусии, място за представяне на нови книги и срещи с автори. Любезни млади продавачи са готови на часа да те упътят към нужния етаж, ред или рафт, да потърсят информация за автора или за книгата, която търсиш, и ако не е в наличност, да ти я доставят в най кратък срок.

Има и абонамент за книжарница. Чрез него научаваш най-новото за книгите от жанра, на който си фен, за преиздадени и нови издания, за цените, за мястото, където можеш да срещнеш и други хора, които четат подобни на твоите книги, да посетиш сбирките им, да станеш член на клуба им или просто да научиш за отстъпки в цените и още, и още, и още. В града има и множество малки, специализирани книжарници, книжарници с прочит на живо на детска класическа литература всеки уикенд, музикални книжарници, научни, университетски, религиозни.

Но в която и да е книжарница в Ню Йорк можеш да останеш цял ден, потънал в четене, и накрая да си тръгнеш без да си си купил и най евтиното книжле. Интернет донесе и една нова книжарница, Amazon.com, напоследък и с български сайт, и която напоследък живее повече от продажба на инфо носители, отколкото на книги. Така или иначе погледнато и зад океана, и на площад „Славейков“, книгата е жива и здрава и скорошна смърт не я грози.

Но ако погледнем статистиката, чисто американско изобретение, с което и ние вече свикваме, работата не е чак толкова весела. Най-четените тук, бестселърите, са все книги от типа „бърз самоучител” или „времеубиец” – все книги, продаващи се предимно по летища и гари. В първите влизат – как да станем: богати, млади, красиви, здрави, самоуверени, преуспели, слаби, мускулести, сръчни – и това за нула време. Във вторите се класират криминалета, шпионки, биографии, сапунки и судоку. А най най-продаваните в най-новия век са “Хари Потър” и “Шифърът на Леонардо”. Останалото е бързо изгряващи и бързо забравяни литературни опити в стил лексиконен чат, фентъзи или комиксна героика – все ново, което е добре забравеното старо.
Това ли само ражда информационният век? И ако е така – защо?
Не се и опитвам да отговоря на подобен въпрос. Само дето хич не ми се ляга с електронен носител, вместо с книга.

Писмо отПисмо от Ню Йорк
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.