Руската външна политика – от прагматизма до параноята

Руският президент Дмитрий Медведев изнася реч на Деня на победата в Москва. Медведев е решен да утвърди Русия като фактор в световната политика и да използва за това от стремителния й икономически възход. Снимка: Ройтерс

Описват външната политика на Русия като прагматична (в най-добрия случай), и параноична (в най-лошия), особено когато става дума за отношенията с 15-те държави, които бяха в хватката на Москва по съветско време. Но изборът на Кремъл първите посещения на новия президент да бъдат в Казахстан и в Китай не може да бъде интерпретиран само чрез икономически уравнения като „каквото е добро за „Газпром“, е добро и за Русия“. Политическият оптимизъм за това пътуване миналата седмица далеч надвиши оптимизма от разширяването на търговските връзки, заявиха в петък наблюдатели в Москва. Стремежът на Медведев, направляван от своя предшественик и ментор Владимир Путин, е да се възползва от стремителното икономическо възраждане и от енергийния монопол, за да затвърди световната политика на тази огромна страна.

Когато Путин се настани на корицата на списание „Тайм“ като „личност на годината“ именно заради това постижение, и след като встъпването на Медведев в длъжност беше чествано с демонстрация от съветски тип на военна мощ, светът със сигурност си е взел бележка. Но идеологизираните Съединени щати и направляваният от правила Европейски съюз се опасяват, че недостатъчно добре разбират смисъла на Путиновия курс. (Същото се отнася и за шумотевицата около нарастването на мощта на Китай.) „Хората от Кремъл вече не прикриват неодобрението си от действията на Белия дом, но те все още не могат да намерят своя собствен дневен ред“, казва Дмитрий Тренин от московския „Карнеги сентър“.

Миналия четвъртък в Астана, казахската столица, Медведев каза, че следващата стъпка е възраждането на връзките между Русия и бившите съветски републики, в които Москва влиза в схватка с „намесата“ на САЩ и „показването на мускули“ на НАТО. Според главния редактор на списание „Русия в глобалната политика“ Фьодор Лукянов, Казахстан е логичен избор, защото е „единствената постсъветска страна, която има почти равнопоставено сътрудничество с Русия“. Преживяващият икономически „бум“ Казахстан се премести към балансирана позиция и поддържа по-близки отношения със Запада и с Китай.

Визитата в Китай на 42-годишния нов руски президент беше продължение на усилията на Путин от последните години да установи приятелски отношения в източна посока, но влезе в ярък контраст с традицията на Русия да се сравнява със Запада. Това подчертава нарастващото политическо разочарование в Европа на фона на големите надежди отпреди осем години, когато по време на първия си премиерски мандат Путин пристигна във Великобритания по покана на Тони Блеър.

Европейският съюз е най-големият търговски партньор на Русия, но оживената търговия е в сянката на двустранните връзки. Под натиска на някои свои нови членки – бивши съветски васали – съюзът не е в състояние да подпише ново споразумение за сътрудничество с най-големия си съсед.

Дмитрий Медведев и китайският президент Ху Цзинтао на церемонията по посрещането му на площад Тянанмън. Москва не успява да спечели подкрепата на Пекин срещу разширяването на НАТО и ще трябва да се фокусира върху икономическите връзки. Снимка: Ройтерс

Руски нотабили отдавна възхваляват геополитическото положение на страната като магистрала между Запада и Изтока. По тази причина, за да не се окаже притиснат между тях, Медведев преговаря с Китай като с политически съюзник, е на като с нов съперник. Според анализатори Медведев търси уверенията на Китай, който заедно с Русия е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, за създаването на единна позиция, която да замени хегемонията на САЩ с многополюсна глобална система. За разлика от ЕС този подход създаде прецедент, в който въпроси като суверенитета и местното многообразие сближиха Китай и Руси в опозицията им срещу независимостта на Косово и срещу наложените от Запада рамки.

Страните от т. нар. БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) имат сходни позиции относно ядрените програми на Иран, а Медведев подписа с китайския президент Ху Цзинтао съвместно изявление, в което се критикуват ракетните планове на САЩ. Москва обаче не може да спечели подкрепата на Пекин срещу разширяването на НАТО на изток, защото Китай любезничи с алианса като част от усилията му да бъде отменено наложеното през 1989 година оръжейно ембарго на ЕС срещу Китай, писа в петък в. „Комерсант“. Това е признак за дълбок икономически разлом. Докато в миналото Китай беше един от най-големите купувачи на руски оръжия, сега продажбите са в по-малки от желаните от Москва количества, а и Китай желае да произвежда собствени оръжия.

Москва роптае и срещу нарастващото китайско влияние върху природните ресурси в Централна Азия, която руснаците смятат за свой периметър. Газопроводът от Казахстан до Китай е удар за Москва.

Така рекламираното енергийно сътрудничество понастоящем се свежда до ядрената област, тъй като плановете за руски доставки на природен газ за Китай по нови тръбопроводи са замразени заради спорове за цената. На практика Русия изостава от другите световни сили в търговията си с Китай, с когото има търговски дефицит от 8,8 милиарда долара. Мнозина наблюдатели са сдържани в оценките си относно това, дали източното пътешествие на Медведев е издържано в антизападен тон, като заявяват, че достатъчно скоро след него е следващото му пътуване до Германия и срещата му със световните лидери от Г-8.

Повечето наблюдатели обаче са готови да изтъкнат, че макар Медведев да се въздържа от характерните за Путин неприкрити атаки срещу американската политика, посещението му от миналата седмица демонстрира пренебрежение към западните критики за състоянието на демокрацията и личната свобода в двете страни.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.