Пречи ли религията да се спасим от апокалипсиса на промените в климата?

Циглонът “Наргис” удари Мианма като отне живота на над 10 000 души и причини щети за над 11 млрд. долара. Снимка: Ройтерс

Ал Гор се възползва от циклона в Мианма, за да изпрати своето апокалиптично послание. Природните катастрофи от последно време били знамение за края на света. Това виждане е с дълга традиция в християнството, а катастрофизмът вече заплашва да се превърне в самореализиращо се пророчество.

Едва ли можеше да очакваме нещо друго. Бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор видя във връхлетелия Мианма циклон предзнаменование за апокалипсис. “През миналата година, обясни той, Баншгладеш беше застигнат от катастрофална буря. Предишната година Китай беше пометен от най-тежкия циклон за последните 50 години… Търпим последствията, които – както науката отдавна предсказа – най-вероятно са свързани с продължаващото глобално затопляне.”

Изненадващо е само това, че Гор не спомена за азиатското цунами от 2004 година, което коства живота на 225 000 души. Не съвсем прикритото му послание беше, че природните катастрофи предсказват края на света. Апокалиптичните представи обаче винаги са били част от християнската традиция. Те изразяват мечтата за рая на земята, където злото е победено и господства добротата.

В класическата си религиозна форма подобни представи се базират на знаци и поличби като земетресения и слънчеви петна, които – чрез цитати от Библията – се разглеждат като знамения за предстоящи големи катаклизми и катарзис. Апокалиптичните моменти са продукти на усещането за криза и се предизвикват от войните и от природните катастрофи.

Апокалиптичното мислене се подхранва от протестантския фундаментализъм

Класическото апокалиптично мислене е здравословно и смело, особено в Америка, където се подхранва от протестантския фундаментализъм и се предава на масите чрез всички средства, които са на разположение на модерните медии. Твърди се, че близките до администрацията на Буш разглеждат актуалните проблеми като тероризма като потвърждение за библейските пророчества.

Апокалиптичните представи са част от християнската традиция и изразяват мечтата за рая на земята, където господства добротата. Снимка: теософ.орг

В по-секуларизираната си и псевдонаучна форма апокалиптичното мислене е залегнало и в ядрото на революционната политика. В новата си книга Black Mass философът Джон Грей твърди, че политическите доктрини като марксизма например са колонизирали апокалиптичната визия, като са предсказали унищожаването на капитализма като увертюра към социалистическата утопия. Разбира се, политическият месианизъм е бил издънка на оптимизма на 19 век. Но след срива на оптимизма съвременните апокалиптични представи залагат много повече на катастрофите и по-малко на утопиите.

Паниката за 2000 година

В книгата си Flat Earth News разследващият журналист Ник Дейвис напомня за паниката, която беше свързана с проблемите с настъпването на 2000 година. Тогава вестниците по целия свят публикуваха статии, които предсказваха срив на компютърните системи на 1 януари 2000 година, който трябваше да блокира голяма част от света. Изводите бяха ясни: който приема технологиите, ще загине от тях.

Днес изкривеното отразяване на теми, свързани с природата и науката, е толкова нормално, че почти не му обръщаме внимание. Много по-фатално е обаче когато науката сама пада жертва на апокалиптичния дух. Базираната на вярата наука сама по себе си е противоречие; а научната гледна точка е възникнала именно от предизвикателството на религиозното суеверие.

Днес обаче е ясно, че важните природонаучни представи не се разглеждат научно, а като догма. Което ни връща към Ал Гор и промените в климата. Няма съмнение, че в течение на 20 век Земята се е затоплила (с около 0,7 градуса), което повечето учени приписват на отделяните от човешката дейност емисии въглероден диоксид. И ако не се направи нищо за намаляване на тези емисии, през предстоящото столетие температурата ще се повиши с между 1,8 и 4 градуса по Целзий. Тогава, в някоя “критична точка”, светът ще падне жертва в класически апокалиптичен маниер на наводнения и епидемии.

Късно ли е да бъде предотвратено това?

Това е вторият сценарий за края на света за последните няколко десетилетия, като първият беше прогнозата на Римския клуб от 1972 година, който предсказа, че много скоро светът ще изчерпи природните си ресурси. И двата са “научни”, но структурата и на двата е същата като на библейския потоп: човешката греховност (в днешния случай – необузданият материализъм) предизвиква катастрофални събития, за чието предотвратяване най-вероятно вече е прекалено късно. И както в библейското пророчество, научните истории за края на света изглеждат неопровержими и непрекъснато се обновяват.

Учените твърдят, че за преувеличаването на констатациите им до обещания за избавление или до предупреждения за разплата са отговорни медиите и политиците. Но и самата наука носи част от отговорността, защото тя обявява предположения за вероятности и третира несигурни твърдения като факти, като атакува несъгласните като еретици.

Апокалиптичните фантазии

Бившият вицепрезидент на САЩ и носител на Нобелова награда Ал Гор говори на конференцията за промени в климата на ООН в Бали. Той твърди, че природните бедствия от последните години са резултат от отделяния от човешката дейност въглероден диоксид. Снимка: Ройтерс

Учените са прочути с не особената си готовност да опровергават утвърдени виждания чрез признати научни методи – независимо колко погрешни се оказват те. Но липсата на толерантност към различните мнения се засилва особено много, когато те се приемат за водачи на онази армия на спасението, която си е поставила за цел да почисти света от грешните му навици.

Днес именно Западът налага на останалия свят апокалиптичните си фантазии. Може би трябва да погледнем към Китай и към Индия, за да намерим отговори на въпроса как да се спрат щетите на околната среда, а не да използваме промените в климата като претекст, за да им откраднем това, което и без друго притежаваме. Какво чувстват китайците към своя новооткрит материализъм? Намерили ли са начин да му дадат смисъл? Най-добрата противоотрова срещу проповядващите края на света е скептицизмът. Трябва да сме готови да приемем несигурността сериозно. Промените в климата са факт. Но апокалиптичното мислене деформира научния дебат и прави по-трудно обяснението на причините и последствията от този факт. Това пък още повече затруднява да разберем какво трябва да направим.

Съществува опасност да бъдем нападнати от този апокалиптичен вирус и да причиним истинска катастрофа (сгромолясване на икономиката и на начина ни на живот), за да избегнем въображаемата катастрофа. Казано накратко: религиозното отношение заслужава уважение; но трябва да се противопоставим на завладяването от религията на онези сфери, които са работа на науката.

*Робърт Скиделски е член на британската Камара на лордовете и професор по национална икономика в университета Уоруик

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.