Кой си играе с цените на горивата в България?

Да напълниш един резервоар на дизелов автомобил вече струва над 120 лв. Снимки: e-vestnik

Справките за цените на горивата показват, че през последните 2 месеца в един или друг момент, дизелът по бензиностанциите в България е бил по-скъп, отколкото в доста европейски страни – в Ирландия, Португалия, Гърция, Полша, Люксембург, Швейцария, Словения, Испания, Унгария, Чехия, Австрия. Някъде с 2-3 стотинки, другаде с 15. Но никой официално не се опита да обясни този факт. Загадката е още по-голяма, като се знае, че в тези страни акцизът е по-висок, отколкото в България.
Как става така, че там дизелът може да е по-евтин на бензиностанцията, а тук, с по-ниският акциз, е по-скъп? В едно проучване през декември e-vestnik се опита да обясни този феномен (виж тук). Но оттогава до сега цената на дизела скочи драстично. В момента е над 2,50 лв. за литър.

Превозвачи излязоха на протести, а обяснение все още няма. Споровете се въртят около това дали да се намали акцизът, а не защо цената е толкова висока. Както е известно, в България акцизът за бензина е по-висок от този за дизела, а на дребно в бензиностанциите цената на дизела е по-висока.

Официално правителството още не е поискало обяснение от Лукойл какво прави с цените на горивата и защо са толкова високи заводските цени.
С Лукойл се отнасят като свещена крава, а не като с монополист на пазара, който трябва да бъде притискан и да дава обяснения всеки ден. Никой не смее да говори за него.
Държавата се задейства за цените на дизела, чак когато превозвачи блокираха пътища с тирове и автобуси и заплашиха с още протести. Двама министри – на транспорта и на икономиката, един зам.-министър на финансите и куп държавни чиновници, шефове на петролни компании след дълги спорове кой е по-виновен или невинен, предложиха някакви мерки и създадоха междуведомствена група, която да ги проведе.

Единствено Българската стопанска камара в своя декларация каза, че има деформации в цените на горивата. Стои въпросът защо търговските цени на горивата в страната са еднакви, при положение че има разлики в цените на вносните горива и тези, произведени у нас, се казва в декларацията на БСК. Дали действително вносителите на горива се явяват реални конкуренти на производителите, или съществува негласно споразумение с цел поддържане на спекулативно високи норми на печалба в отрасъла, питат още от БСК. В декларацията си камарата настоява създадената междуведомствена работна група да предложи спешни мерки, като изясни какъв е „приносът” на всеки от трите участници в пазара на горива – регулиращи органи, вносители и преработватели, и дистрибутори, за небалансираните ценови равнища на горивата в страната.

В България няма злоупотреба с цени от името на производителите и дистрибуторите на горива, отхвърлихме като нелепи обвиненията, че съществуват картелни споразумения, заяви Андрей Делчев, председател на Българската петролна и газова асоциация, в която членуват големите петролни и газови компании в страната. Ще вземем мерки пред комисията за защита на конкуренцията да свалим изцяло това тежко обвинение, допълни той. Ден по-късно, на 23 май, Комисията за защита на конкуренцията обяви, че към момента в нея няма постъпили сигнали и доказателства за действително наличие на картелно споразумение между участници на пазара на производство и търговия с дизелово гориво. КЗК уточнява, че картелните споразумения между конкурентите най-често са неформални, в устна форма без писмени доказателства, което изключително затруднява тяхното разкриване.

Бензиностанция на Лукойл. Цените на бензиностанциите на големите вериги са изравнени с разлика от 1-2 стотинки, но са по-високи, отколкото в някои европейски страни. Монополистът Лукойл обаче твърди, че горивата у нас са по-евтини.

Министерството на икономиката ще създаде оперативен механизъм за контрол върху цените. Това ще стане чрез публикуване на достоверна информация за движението и точните им стойности на международните пазари, при производител и на бензиностанции в различни страни, членки на ЕС. Заради приказките на шофьори, че примерно в Гърция и другаде дизелът бил по-евтин, се уговорихме с производителите и превозвачите, че ще направим такава реална база за сравнение. Данните ще се публикуват всяка седмица в медиите, за да могат и двете страни да ги виждат, иначе има подозрение за свръхпечалба за сметка на потребителите, обясни министър Петър Димитров. Той показал на представителите на петролния бизнес и на потребителите -превозвачи таблици с данни за реални цени на бензиностанции, събрани от търговските представители на България в европейски страни. Министърът обаче отказа да даде тази информация на e-vestnik, за да я публикува. Оправда се с ангажимент сводките за цените на горивата да се правят с участие на производителите на горива и търговските представителства в чужбина. “Данните, които сега имаме, в общи линии показват дисбаланс в цените и отказвам да ви ги дам, за да нямаме проблем с петролните фирми…”, каза министърът.

Вниманието към големите петролни компании вероятно е продиктувано от факта, че министерствата на икономиката и на финансите са направили малко за изчистване на сивия сектор от пазара на горива, за което бизнесът на светло е настоявал нееднократно.
Шефът на „Лукойл “ Валентин Златев заяви, че заедно с Шел, Петрол, ОМВ и другите производители и дистрибутори осигуряват около 50% от горивото, което се реализира на българския пазар. Останалите 50% се падат на сивия сектор.

Държавата може да провери верността на ценовите нива на вносно и произведено в България дизелово гориво, като освободи количества от държавния резерв и ги пусне на пазара, както се намесва в пазара на хлебно зърно, предложи Божидар Данов, председател на БСК. Идеята на синдикатите пък е държавата да внесе дизелово гориво, за да се сравни цената, на която се предлага горивото, произведено извън страната, и това от българските рафинерии.

„Ние работим в условия на абсолютно конкурентен пазар – в радиус от 700 км има 9 рафинерии. Категорично заявявам, че нашите цени са най-ниски в Европа“, каза шефът на единствената петролна рафинерия у нас „ЛУКойл“ Валентин Златев. Златев обясни, че дизелът е по-скъп от бензина, защото излишъкът на бензин в Европа е около 10 млн. литра, а недостигът на дизел е към 18 млн. литра.

Цяла Европа е залята от протести срещу скъпите горива. Във Франция, Германия, Испания, Гърция , Унгария превозвачи, транспортни фирми и население настояват правителствата да предприемат компенсиращи мерки и действия чрез данъчни и други облекчения.
Генералният секретар на Организацията на страните износителки на петрол Абдала Салем ел Бадри определи ситуацията на петролния пазар като безумна, след като цената на нефта стигна 135 долара за барел през миналата седмица. Шефът на ОПЕК хвърли вината върху борсовите спекуланти и слабия долар. Развитите държави и борсите хвърлиха вината върху нежеланието на износителите да увеличат още добива, върху международното положение, очакваното повишение на потреблението в Китай заради спасителните работи след унищожителното земетресение.

Но ситуацията на българския пазар на горива е още по-безумна от месеци и държавата прекалено дълго не правеше нищо, за да защити потребителите и собствения си бизнес от развихрилата се вакханалия на цените.
Интересно ще бъде дали българското правителство ще действа адекватно в тази криза и ще приложи ли поне частично опита на другите държави, за да защити своето население и бизнес.
Търговци, производители и държавата твърдят, че всички те “губели” от поскъпването на петрола на международните пазари.

Лукойл-Нефтохим Бургас се оплака, че губел, защото заради старите технологии в рафинерията произвеждал повече бензин, отколкото дизелово гориво, а в ориентираната към дизелизация Европа има излишък от бензин и недостиг на автомобилен газьол. Това оплакване поставя 2 любопитни въпроса – защо в рафинерията са стари технологиите, след като собственикът обеща и се похвали с големи инвестиции? И защо там се произвежда повече бензин, след като от тюменския нефт, който се преработва в българската рафинерия, излизат повече тежки фракции, отколкото бензини, в сравнение с други видове петрол? (Така поне твърди в интервю пред e-vestnik проф.Слави Иванов – виж тук – в края на статията).

В действителност единственият истински губещ е потребителят, който плаща чрез цените на храните, транспорта и услугите за чуждите и местни спекулации с петролните продукти. От 24 май автобусните превози поскъпнаха, а автобусни фирми дори поискаха държавата да спре да плаща за социалните превози с влака, за да си вдигнат и БДЖ цените, което така и така ще се случи, защото 30% от пътническите превози са с дизелови локомотиви…

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.