Обречени ли са тютюнопроизводителите в Гърция?

Много скоро полетата с тютюн може да изчезнат от северната част на Гърция. Турското малцинство в района получава все по-малко помощи за отглеждане на тютюн и е на път да се откаже от поминъка си. Снимка: Уикипедия

В Скиада, малко селце в Тракия (Североизточна Гърция), живеят гърци от турски произход. Хюсеин Емин разказва, че от 63 години нито едно дете не е напуснало селото. „И така ще бъде, докато имаме работа“, вярва той. Работата в този беден планински район, където живее турско и помашко малцинство, открай време е била отглеждане на тютюн. Но след влизането в сила на реформа, ограничаваща прогресивно европейските помощи за този продукт през 2006 година, според Международния съюз на отглеждащите тютюн гръцкото производство е спаднало с 80 процента, а броят на земеделските стопани, отглеждащи тютюн, е намалял от 50 000 на 15 000.

В Скиада и в околните села отглеждането на тютюн оцелява, защото е съсредоточено върху сорта „ориентал“ или „басма“ – качествен тютюн, търсен от производителите на цигари, който влиза в около 10 процента от състава на цигарите със светъл тютюн и дава част от аромата им. Самите жители казват, че нямат избор. „Да правя нещо друго? Бих искал, но тук расте само жито и тютюн, а житото не носи големи доходи. Бих могъл да имам животни, но за това трябва да се инвестира, а не знам откъде да намеря пари“, казва 44-годишният Хюсеин Сезои, който работи малко по-надолу, към равнината. Върху близо 2 хектара земя, която обработва заедно с жена си и с двете си деца, той произвежда между три и четири тона тютюн, като оборотът му достига между 18 000 и 19 000 евро, а печалбата – между 8 000 и 9 000 евро. “Това е малко, но се справяме,” казва той.

Преди началото на юни Хюсеин и семейството му ще разсадят младите растения, които са засадили нагъсто, за да могат да пораснат и да узреят. В края на лятото малките листенца ще бъдат изсушени на слънце, а след като станат кафяви, ще бъдат продадени на търговците на едро.

Отглеждането на тютюн в северна Гърция е въпрос на оцеляване за местното население, а държавата не полага грижи за него и не предлага алтернативно производство. Снимка: калверт.ком

“В тези райони в северната част трябва да правим микро единици за производство, за които може да се говори като за земеделие за оцеляване,” казва Янис Цифорос, генерален директор Гръцката конфедерация на земеделските кооперации. Гръцката държава, която по традиция малко се грижи за съдбата на своите малцинства, реално не се старае да развива алтернативни дейности. “Без алтернативи на производството на тютюн сме изправени пред риска да видим как тези земи се опразват, което ще задълбочи още повече обезлюдяването на тези бедни райони,” допълва Франсоа Ведел, помощник-секретар на Международния съюз на отглеждащите тютюн. Организацията му е начело на интензивна кампания срещу намаляването на субсидиите от Европа. Тя постигна първа победа като накара Европейския парламент да запази някои помощи, които трябваше да бъдат премахнати през 2010 година, до 2013-та.

“Това е отлагане, но е много,” казва Дамянос Марутидис, отговорен представител за Тракия на Гръцката конфедерация на земеделските кооперации. Той ръководи кооперация с около 50 хектара равнинна земя, което е голяма цифра за района. Изоставил е тютюна отдавна за сметка на жито и фураж. Но Марутидис е произвеждал „вирджиния“, разпространен сорт тютюн, който в Гърция беше с лошо качество. Сортът „басма“ в планинските райони още има шанс: той остава високо ценен от производителите на цигари. Но без субсидии вече няма да бъде конкурентноспособен, смятат производителите. Индустриалците са готови да полагат усилия, но не и да се лишат от държавните помощи, казва Франсоа Ведел.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.