Как гуру от Тексас празнува Рождество с българските кришнари

Българските кришнари и тексаският гуру Санкаршан Дас Адхикари. Снимки: Валентина Петрова

В просторното помещение са събрани около 40 души, млади мъже и жени, които пеят толкова силно, че въздухът се нажежава – „Харе Кришна, Харе, Харе,…“ После започват да танцуват.
На човек му е трудно да повярва, че е в София. Кварталът е „Малинова долина“, булевард „Климент Охридски” № 119. Наоколо се виждат само бизнессгради. Сред тях е новата триетажна къща на обществото Кришна съзнание.

Тук се събират „посветените“ и „търсещите“. Монасите са облечени в бледо оранжеви роби. Посветените и търсещите нямат специална „униформа“. Някои са по дънки, жените са с разноцветни роби. Повечето са софиянци и почти всичките са между 20 и 35-годишни. Сред тях има студенти, служители, млади майки с невръстните си деца. Лъха наситена и сладникава миризма на ароматни пръчици.
Днес е специален ден – Рождество Христово за кришнарите. Те ще се веселят до полунощ. Денят 27 март се смята за рождения ден на Бог Рама Чандра. Счита се, че Бог Рама е прероденият Кришна, т. е. негова инкарнация. Последователите на Бог Кришна изказват любовта си към него чрез киртан – песни, танци и музика. Пее се Mахамантрата „Харе Кришна“. Отначало всички са насядали върху дървеното дюшеме на пода. Продължават да идват хора, всички се събуват на входа. Накрая се събират около 50 души в помещение около 100 кв. м.

Куклите, които участваха в кукления театър на празника. Снимка: Валентина Петрова
Куклите, които участваха в кукления театър на празника. Снимка: Валентина Петрова
Куклите, които участваха в кукления театър на празника. Снимка: Валентина ПетроваМонах свири на кришнарски музикален инструмент. Снимка: Валентина ПетроваМонах в религиозен унес. Снимка: Валентина ПетроваПосветени и Зад младия кришнар се вижда картина с Бог Кришна и любимата му Радха, която всъщност е част от самия него. Снимка: Валентина ПетроваМонах разнася ритуален огън. Снимка: Валентина ПетроваИндийски барабани дават ритъма на песните и танците на празника. Снимка: Валентина ПетроваБългарин монах от Кришна съзнание. Снимка: Валентина ПетроваПоследовател на Кришна от посветените. Оранжевата роба е атрибут само на монасите. Снимка: Валентина ПетроваНа челото на детето е изрисуван Дете на посветено семейство кришнари. Снимка: Валентина ПетроваЖените кришнарки, облечени в разноцветни роби, пред фигурки на три божества, които символизират добродетелите на Кришна. Снимка: Валентина Петрова

Монасите с оранжевите роби са с обръснати глави, само на тила си имат една дълга тънка опашка или плитка. Някои от жените също са в роби, но при тях няма ограничение в цвета. Има и една част светски облечени хора, които са кандидати за посвещение в учението на Кришна.
Темпото на мантрата ту се ускорява, ту се забавя. Пеят енергично, пляскат с ръце, някои дрънкат с дайрета, а на възлово място монах с оранжеви дрехи дава тон при пеенето на мантрата.
Някои от монасите затварят очи и стоят така продължително време. Току-що проходило момиченце се затичва и майка му, около 26-годишна посветена, успява да го хване преди да падне. Тук са цели семейства-посветени с децата си. За посветените семейният живот се счита за най-подходящия начин на живот.

Влиза жена, която пада на колене и докосва пода с челото си. С раница е, и вероятно е планинарка. Много от последователите са запалени туристи. В съответствие на здравословния живот, който се изисква да водят. Тъй като те считат че физическото им тяло не е наше, а на Кришна, то следва да бъде пазено и поддържано здраво.
Сега бавното темпо на мантрата се ускорява. Всички пеят все по-силно „Харе Кришна“. Музиката също се усилва, едно от децата започва да плаче силно. Звукът става непоносим. Майка му го извежда от стаята. Мантрата е начин на възхвала на Бога.

Картините на Бог Кришна са навсякъде. В стаята е сложена малка статуя на Прахупада – един от водачите на Кришна-движението през миналия век, тълкувател на свещената книга „Багавад Гита“ – библията на кришнарите. За празника статуята е обсипана със свежи листа от цветя.
Най-забележителни са фигурките на три божества, които символизират добродетелите на Кришна. През останалата част от годината те са скрити зад тъмносиня завеса. Само днес завесата е вдигната. Трите божества са отрупани с цветя и плодове.

В стаята е запален и огън в метален съд – много важен символ на пречистването на светлината. Огънят пъди негативните сили.
След 2 часа от протяжната и шумна церемония ми прилошава и отивам да си поема дъх …в тоалетната.
Малко по-късно нисичък и закръглен монах в оранжева роба обявява края на киртана – шумните песни и танци – като звънеше със звънче. Музиката утихва. Всички стават на крака и монахът обявява идването на гуру Санкаршан Дас Адхикари. Той е от няколко седмици в България и щял да остане тук до 4 април.
„Моля, всички да станат, да танцуват пред божествата и да пеят“, казва монахът. По стълбите от горния етаж слиза гуруто с друг монах, който му превежда. Всички падат на колене. Нагласят микрофон пред гуруто. Санкаршан сяда и започва да свири и да пее Mахамантрата. Музикалният инструмент наподобява звуците на акордеон и тъпан. Всички припяват и гледат гуруто с любов. Някои изпадат в унес. Млада и хубава кришнарка пее с възторг в погледа. Неколцина дори се просълзяват.

След половин час гуру Санкаршан Дас Адхикари спира да пее и свири. Един от монасите пуска завесата и божествата се скриват. Санкаршан започва да говори бързо на санскрит, всички повтарят в отговор „Джай Гуру“ – т. е. съгласие с него. Санкаршан млъква, всички коленичат и допират челата си в пода. Монасите изнасят музикалния инструмент, което подсказа, че киртанът свършва и ще започне нещо друго. Отварят дебела книга пред гуруто, преводачът се настанява до него. Санкаршан говори на английски – той е роден в Сейнт Луис, Тексас, днес живее в Остин, в същия щат, но постоянно пътува по света. Разказва притча за Бог Рама Чандра с цитати от кришнарската библия. След беседата българските кришнари задават въпроси. Един от начинаещите – т. нар. търсещи – дава пример от духовните книги, че много учители са постигнали просветление за един миг, и пита защо трябва толкова дълго време да се възхвалява Бога и да се търси духовното просветление. Гуруто отговаря, че ние сме друго, по-ниско ниво на съзнание и за нас това е необходимо. Освен това обяснява, че аурата на Земята днес е много по-замърсена и е трудно да се постигне просветление за един миг.
Друг кришнар пита какво значи духовен живот в нашия материален свят, който ни прави твърде гневни. Гуруто каза: „Духовен живот означава да използваш всичко в служба на Бога, дори гнева си.“ След въпросите, гуруто се оттегля в покоите си нагоре по стълбите. „Програмата“ продължава с театър с кукли.

С предварително съгласие за интервю, издействано от монасите, влизам при Санкаршан Дас Адхикари. Стаята е без прави ъгли, всичко е заоблено. На пода са постлани красиви одеяла, китеници, възглавнички. Виждат се сухи цветя и … лаптопът на гуруто.
Сядаме на земята.

Гуру Санкаршан Дас Адхикари е 60-годишен американец от щата Тексас.
Снимка: Валентина Петрова

– Кришна съзнание религия ли е или начин на живот?
– Кришна съзнание е наука за това как да събудим заспалото си по-висше съзнание. Събуждане за духовното.
– Какво трябва да направи човек, за да стане последовател на Кришна съзнание?
– Ние молим последователите да изоставят греховните дейности и да възкресят позитивните дейности.
– По конкретно?
– Спазване на основните религиозни принципи се следват. Да се изоставят токсичните вещества. Да не се занимавате с незаконни сексуални връзки (б. а. – за кришнарите, „тръгнали по пътя“, всеки секс извън и преди брака е незаконен). Трябва да се изостави хазарта. Редовно трябва да мантрувате святото име на Бога „Харее Кришна, Харе Кришна, Кришна, Кришна“. „Харе Рамо, харе Рамо, Харе, харе, харе“. И другото е да се храните с прасадам. Вземете си. (Гуруто посочва бял поднос с десетина вида храна, която напомня индйската кухня) Ако приемате някаква храна, трябва да бъде прасадам – т. е. предложена първо на бога. Вкъщи може да си направите също. Взимате една красива картина на Кришна и пред нея му предлагате храната, която готвите, и след това я приемате. Но никакво месо, никаква риба и никакви яйца. Това е такава прекрасна храна.
– Каква е разликата между последователите на Кришна и обикновените хора?
– Човек в Кришна съзнание е просветлен от духовно знание, докато обикновените граждани имат недостиг. Те си мислят „аз съм мъж, или жена, аз съм черен или бял, аз съм богат или пък не и т. н.“ Разликата е в отъждествяването. Човек в Кришна съзнание знае, че той не е само тялото. Тялото не е истинската ни същност. А временна обвивка, която ни се дава за да реализираме Бога. Бог не е нищо друго освен нашата висша природа. Това е.
– Какъв е този знак, който посветените си рисуват на челото?
– Нарича се „тилак” и символизира покоряването на смъртта.
– Мога ли да ви задам по-лични въпроси?
– Да.
– Това истинското ви име ли е?
– Санкаршан Дас Адхикари е моето духовно име.
– А как е името ви по паспорт?
– То е без значение, използвам го само като минавам границата.
– Къде сте роден?
– В САЩ, щата Тексас, в град Сент Луис, през 1947 г.
– Как намерихте пътя на Кришна съзнание?

– Искрено търсех дълго време и Бог ми го разкри. Когато нещо дълбоко ти липсва, дори да си задоволен материално, това е само Бог. Бог ми разкри пътя на Кришна съзнание.
– Какво промени у вас следването на този път?
– Аз съм слуга на Бога, и така аз съм свободен от раждане, смърт, старост и болести. Душата ни е вечна, аз живея в душата си и затова няма да бъда подложен на тези неща. Служенето на Бог ме прави щастлив. Това се промени.
– Вие всъщност като проповедник ли пътувате?
– Да. Пътувам там, където ме прати Бог, навсякъде. Обиколил съм над сто държави. Отново и отново. Ето (показва американския си паспорт, чиито страници са пълни с печати).
– По какво се различава Багавад Тита от Библията и Корана?
– В Библията има много знания, които още не са разкрити, в ислямската литература също. Докато в Багавад Гита всичко е разкрито в седма глава. Това е разликата между тези книги. Тя е царят на знанието. Ако внимателно изучите Багавад Гита няма да се раждате отново.
– Какво се случва с посветения в Кришна съзнание при смъртта?
– Когато получите посвещение, вие ставате безсмъртен. По време на смъртта тялото ви остава тук, а духът ви отива в духовния свят.

Преди да си тръгна, гуруто ми подава визитката си с неговия имейл:
– Пишете ми винаги, когато поискате. Пишете ми също и когато интервюто се появи във вестника ви.
Ето ви сайта, където има информация за Кришна съзнание, ще представлява интерес за читателите на вашия вестник – www.spiritual-revolutionary.com
Хареее Кришна!

Накрая гуруто ми предлага да ме посвети в пътя на Харе Кришна, ако съм готова да спазвам техните принципи.
Долу около 50 кришнари доглеждат кукления театър – три момичета разиграват с пищни кукли притчи от свещената книга. Хващам края.
Празникът завършва с раздаване на благословена храна. Неусетно са минали четири часа и половина…

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.